Помощ, параноя! Миналото ме преследва! Чувам гласове: да се възстановят званията като "заслужил". И се сещам как Серафим Северняк разказваше:
В Рим пристигнал мастит български писател. Той много държал да се срещне с Алберто Моравия. Накарал културното аташе да позвъни на Моравия и да му каже:
- Тук е народният деятел на културата, лауреатът на Димитровската награда, героят на социалистическия труд...
Моравия отвърнал:
- Тук е Алберто.
Моравия не си падаше по титлите. Нито по мафията в строителството. И за строителството по нашето крайбрежие съм параноик. От магистралата виждаш хотелиерския бум. Я, колко бетон там, където беше лонгоз, толкова красив, че сърцето да те заболи. А там, където са онези сергии, беше...
Беше война, евреите чукаха камъни край ж.п. линията, наближаваше разкъсването на Европа. Нощем затъмнение, фарът не проблясва, мигалката сляпа. Денем не виждаш човешка стъпка по дюните; само животинките оставили по пясъка следи като шевици. В Несебър квартирите бяха на безценица, около голата електрическа крушка рояк мухи, неподозиращи, че един ден ще умират от скука в цивилизования ЕС.
***
Змаро, хазяйката питаше:
- Дзимо, искас ли скордаля с каята?
- С кое?
- С попцетата.
Попчетата не са за скара, тюхкаше се Змарайда, ами да ги оваля тя в брашно и да ги изпържи в тигана, ама като няма брашно, нито олио? Германците печатаха левове и изнасяха продуктите и другите ни стоки тъй стръвно, че не останаха животни и вълна и те сами си пресякоха доставките на кожи и платове. И лири-стерлинги напечатаха с такава стръв, че ги направиха по-бездефектни от истинските, та англичаните се усетиха. И ние сега строим хотели така настървено, че режем клона, на който седим, мисля си аз, параноикът, помнещ, че на Берлинската олимпиада Хитлер преглътна победата на черния атлет Джеси Оуенс, а в Атина 2004 не преглътнаха превъзходството на...
После войната свърши, с нея и инфлацията. Обменихме минимална част от старите пари за нови. Започнахме да строим хотели и почивни станции. И по същия път, по който от своята Трака вуйчо Тракидис ни беше возил с файтон, отпрашихме със "ЗИС-110" към "Св. Константин" и аз предадох в БТА информация, но в нея не споменах как Антон Югов каза: "Това е първият ни хотел, викаме му силоза". И когато аз преведох това, високите гости, които щяха да ни пращат туристи, не ме запитаха защо "силоза".
Когато пристигнаха и американски туристи, от "Български курорти" (имаше такова списание) ми възложиха репортаж. От един приятел научих американския виц как на излизане от театъра в Бостън двама си говорели: Този Шекспир е добър писател; в Бостън я има я няма десетина души да могат да пишат като него. Разказах на американците нещо от този род и веднага съжалих, понеже те изпаднаха във възторг:
Мери, ела! Тичай да чуеш!
***
Мери беше от Бостън и беше очарователна и имаше касетофон "Филипс", какъвто не бях виждал и с него тя колекционираше камбанен звън от цял свят. Седнахме привечер на една пейка, да запише тя камбаните на "Александър Невски" и, докато чакахме да удари вечернята, един се мерна зад нас и се потули зад храста; втори се скри зад големия камък на гроба на Иван Вазов. Мярна ми се и трети, но не съм сигурен; може да е бил вторият, сменящ с прибежка прикритието. Охраняваха ли ни, следяха ли ни?
Тогава превеждах Джек Лондон и Мери каза, че той не бил известен в САЩ, докато Хемингуей - напротив. Хемингуей казал, че има два вида глупаци - зимни и летни. И обяснил: "Навън студ, звъни се, отваряш и какво да видиш - на прага отърсва снега от яката си зимният глупак. Лято е, човекът пухти, влиза запотен и ти разбираш - пристигнал е летният глупак."
Запитах Мери мен ли има предвид. Тя каза: "Не, ти не си глупак, а по-лошо. Ти си параноик. Все поглеждаш през рамо. Езикът на тялото е издайнически (body language is a tell-tale sign)".
Как да й обясня, че се оглеждам за ония, зад храста и камъка. После преведох Хемингуей и си писахме с него и Салвадор Буено пристигна в София и му занесе в Куба моите преводи, понеже и той, като Мери, колекционирал. Горкият Папа Хемингуей! Не стана заслужил деятел на културата.
После Уди Алън каза, че и параноиците могат да имат врагове. Кисинджър го каза преди него. Но за първи път го чух от Мери.
Представям си я как сега казва, че петролният пазар е параноичен, че контролът по летищата е параноичен.
А моята нова параноя е, че докато в турските училища сега въвеждат часове по руски език, нашият дипломатически умник ни е набъркал против Москва за Южна Осетия. И прави жалък опит да го замаже, изказвайки се против новооткрития паметник на Ес-Ес-Естонската бойна дружба в гр. Лихула.
И в Лихула съм се напивал. Но - дето викаше Серафим - махмурлукът минава, параноята - не.
