Николай Младенов е роден на 5 май 1972 г. Завършил е английска гимназия и Международни отношения в УНСС. Защитил е магистърска дисертация в Кралския колеж - Лондон.

Три години е бил координатор и програмен директор в "Отворено общество". През 1998 г. работи към Световната банка, в Социалния отдел за България. Директор на Европейския институт до избирането му за депутат. В парламента е зам.-шеф на комисията по евроинтеграция и представител на НС в Конвента за бъдещето на Европа.





- Г-н Младенов, СДС откри пръв политическия сезон със заседание на ръководството си? Какви прогнози направихте?

- Новият политически сезон ще бъде предизборен. Въпреки че предстои да се приемат данъчните закони и "Бюджет 2005", около които ще се води основната дискусия в парламента, няма да се учудя, ако НДСВ се опита популистки да ги използва за предизборната си програма. Видяхме, че вече започна раздаване на пари за градинки и чешми от областните управители. Това е добра идея, но за да се избегнат съмненията в популизъм и предизборна агитация с публични средства, нека областните управители раздават парите на публични конкурси. За да не срещаме след време сред спонсорите на НДСВ за изборите фирмата, която е получила тайно договора за поръчки. В този смисъл моят страх е, че в следващите няколко месеца в мнозинство ще има силни опити за популизъм, който може да се окаже опасен и за развитието на икономиката, и за стабилността на цялата среда в България.

Предстои да се приемат и избирателните закони. Желанието на СДС е това да стане колкото се може по-скоро. Но отново в рамките на мнозинството има много противоречия по този въпрос и това ще забави тяхното приемане.

- Мнозинството в парламента е разклатено. Възможни ли са предсрочни избори?

- В мнозинството текат два процеса, единият е на разпад и той тече от началото на мандата на НДСВ. Другият произтича от усещането на много хора в мнозинството, че няма да бъдат в листите за следващия парламент. Те нямат интерес от предсрочни избори. Но в крайна сметка този въпрос зависи най-вече от политиката и действията на правителството, и от това до каква степен то може да контролира управляващото си мнозинство. Така че на този етап трудно може да се каже ще има или не предсрочни избори. Но личното ми мнение е, че колкото повече се приближаваме към датата на редовните избори, толкова по-малка е възможността за предсрочни.

- Очаквате ли смени на министри?

- Ако премиерът направи промени в кабинета, те ще са промени, които ще целят само краткосрочно да вдигнат рейтинга на НДСВ. А дори и да се смени някой министър, вече е малко вероятно политиката в съответната област да се промени до парламентарните избори. Не е възможно в месеците, които остават до края на мандата, радикално да промениш правителствената политика в областта на образованието, която до този момент е била катастрофална. Или пък да компенсираш всички загуби, които управленито на строителния министър Валентин Церовски донесе на България. Така че, ако има промени, те ще са чисто популистки. От гледна точка на СДС, дори и да има промени в правителството, те няма да доведат до промяна в политиката.

- Кои министри трябва да си отидат все пак?

- За мен основната отговорност за липсата на ясна визия на това управление носи Симеон Сакскобургготски. Защото като министър-председател и като лицето, което беше на плакатите на НДСВ, той носи цялата отговорност за управлението. Както отговорността за политиката на това правителство, така и отговорността за министрите, които той е избрал в своя екип. А ако кажем, че трябва да бъде сменен министър Петканов, няма да изненадаме никого. Но в крайна сметка липсата на координация между политическото и професионалното ръководство на МВР е проблем и на министър-председателя. Назначенията на посланици от редиците на БСП не са само проблем на външния министър, те са проблем и на министър-председателя. Липсата на ясна модернизационна стратегия за образованието, провалът на заема от Световната банка в областта на образованието пак не е само проблем на министъра на образованието, то е проблем на министър-председателя. И в тоя смисъл министър Абрашев е най-малкият проблем на министър-председателя. Ние много пъти сме искали отговорност от един или друг министър, но в крайна сметка отговорността носи този, който носи мандата и който е поискал доверието от избирателите, за да управлява.

- Реална ли е опасността да не влезем в ЕС заради проблемите с престъпността, както предупредиха през седмицата европейски експерти?

- Реална е опасността да се забави присъединяването ни заради нереформираната съдебна система и престъпността в България. Страната ни се съгласи с предпазната клауза, според която, ако има сериозни проблеми в приемането на законодателството и изпълнение на критериите за членство, ЕС може да поиска отлагане и забавяне на присъединяването. Аз дълбоко се надявам, че няма да се стигне до този момент, защото все пак има здравомислещи хора във всички политически сили, които не желаят това да се случи. Но също така има и много хора, пряко обвързани с икономически и други интереси, които ще се засегнат от присъединяването ни към ЕС. Те искат да видят точно това забавяне. Затова ние още в началото на парламентарния сезон ще поискаме от министъра на вътрешните работи конкретна информация за това какво е изпълнила България по отношение на стратегията за борба с организираната престъпност, която беше приета от парламента. Оценката на Европейската комисия е много критична и много конкретна. Тя не трябва да бъде пренебрегвана като документ, който трябва да бъде публично оборен, а трябва да се обсъди и да се види какво може и трябва да се направи по него от различните държавни институции. Иначе ще влезем в една PR-борба, която вече се вижда между различните ведомства.

- Казахте, че има икономически интереси, които имат полза от забавяне на членството ни в ЕС? Чии са тези интереси?

- На сивия бизнес. Всички тези, чийто бизнес не спазва правилата на пазарната икономика, които разчитат на връзки, на натиск, на рекет, на силови групировки. Това ще са хората, които, когато България влезе В ЕС, ще бъдат изправени пред много конкурентна икономическа среда. В нея няма да има значение дали си фирма от Финландия, Испания, Португалия или България, ти ще трябва да се състезаваш при еднакви правила. Ако не ги спазваш, отпадаш от пазара. Защото колкото и много пари да има сивият бизнес у нас, много повече легитимни пари има в ЕС и натискът от този легитимен бизнес ще бъде много по-голям. И ще ликвидира сивия бизнес. Затова една от най-важните причини, заради която България трябва да стане член на ЕС, това е, че с присъединяването ни ще се сложи предел на развитието на сивата икономика у нас.

- Пречи ли се целенасочено на присъединяването ни и как?

- Много от хората в сенчестата икономика го правят целенасочено по няколко линии. На първо място като видимо стимулират един нехарактерен за България евроскептицизъм. На второ място като се противопоставят на реформи и промени, които трябва да се случат в България, за да можем по-бързо да влезем в ЕС. Престъпността е точно такава форма. Колкото и държавата да се бори с престъпността, престъпниците са тези, които имат интерес тя да има по-малко възможности да се бори с тях. Но в крайна сметка, колкото и наивно да звучи, това е дилемата - битка между доброто и злото. Доброто трябва да победи.

- На какви нива е проникнала според вас съпротивата срещу приемането ни в ЕС? Има ли я сред управляващите?

- Хората, които нямат интерес от влизането на България в ЕС, са на различни нива. От средностатическия бияч, който пречи на кварталното магазинче да си развива бизнеса, или на човек да си отглежда животните и му оказва натиск, или го рекетира, до доста по-големи и мафиотизирани групировки, които се избиват по улиците. Що се отнася до самото управление, в НДСВ има толкова много и различни корпоративни интереси, които влияят на решенията, че няма да се учудя, ако понякога и в решенията на управляващото мнозинство се промъкват тези, които са наложени от онези, които искат тактически да се противопоставят на присъединяването ни, които искат да попречат на приключването на преговорите и налагане на правилата, които ще доведат до постоянен и стабилен икономически растеж в страната. Така че трудно ми е да посоча точно един или друг човек, но всеки от нас, ако се замисли, може да ги идентифицира в ежедневието си.

- Не изглежда ли опасно в такъв случай провеждането на референдум за членството ни в ЕС?

- Ако има референдум за ЕС, изведнъж ще установим, че ще се появят политически сили, които ще се противопоставят на членството ни в ЕС. Ще има и кампания срещу членството ни, която до голяма степен ще обслужва интересите именно на сивата икономика. Що се отнася до резултатите, аз съм оптимист, че българските граждани ще направят правилния избор.

- СДС и ЕНП инициират конференция на десните партии през ноември, за да се търсят варианти за обединение. Какво му пречи на дясното обединение?

- Може би му пречи бягането от отговор на въпроса защо се разделихме? Въпреки че, ако тръгнем да търсим този отговор сега, още дълго време няма да се постигне това ниво на общи действия между десноцентриските партии, което СДС иска. Затова и политиката на Надежда Михайлова не е да се взираме в миналото и да говорим защо сме се разделили, а да оставим това за секунда настрани, и да се концентрираме върху онова, което можем да свършим заедно. Въпреки миналото, въпреки неприятните епизоди от последните няколко години. Да видим и да си кажем какво можем да направим заедно за България, каква програма можем да имаме, какви приоритети, ако управляваме заедно, каква визия за развитието на страната можем да формулираме. И като си отговорим на тези въпроси, трябва да си зададем втория много важен въпрос - можем ли да го направим заедно?. Повече ли са нещата, които ни пречат или са повече нещата, които ни обединяват? Ако отговорът на тези два въпроса е "да", то тогава всички други дискусии, които текат в общественото пространство - дали сега, дали заедно или отделно - стават вече вторични въпроси.

- Казахте, че отговорът на въпроса "Защо се разделихме" пречи на дясното обединение. Не пречи ли той и на СДС? Петър Стоянов иска да се изговори миналото, а Надежда Михайлова отказва.

- Не. Има достатъчно време и място да се говори за миналото. Ние не сме историческо дружество, а сме политическа партия, която гледа напред. В момента, по-малко от година до парламентарните избори, е време да се съсредоточим върху това, което предлагаме на избирателите като програма и управленска алтернатива, отколкото какви оценки си даваме за миналото.