Преди години, като се гмурнеш, ако не друго, то поне гъмжеше от попчета, кучешки попчета и лапини. Имаше и раци, миди, морски кончета, риба-игла...
Сега, най-често не виждаш върха на ръката си, а когато се избистри, си казваш: я, по-добре да е мътно, поне не виждам! Защото това, което се вижда, когато се избистри, се нарича ПУСТОШ! Помните ли филма "Сталкер" на Тарковски? Същото, само че под вода. Понякога имаш чувството, че си единственото живо същество, ако не броиш другите, като теб, които се плацикат наоколо... А в Ахтопол отново правят магия за паламуд, докато "пресният" майски лефер търпеливо отлежава при -20 С. До догодина...
Излезеш покрусен на брега, а към теб, газейки през купищата боклуци и гниещи водорасли, вече идва някакъв лилаво-черен славянин с кочан и химикалка - счупеният чадър пари струва и концесионерът чрез своя "печен" служител грижливо си ги събира. Махнеш с ръка, метнеш се на колата и по тесния, приличащ на огризка, претоварен път, продължаваш на юг. Преди време се беше появил един тъжен виц: продавам изгодно място на половин километър от брега, което догодина ще е на плажа... Карай! Караш. Завой, още един и... О, Боже! Замалко не правиш катастрофа, защото от изумление си навлязъл в отсрещното платно (ако въобще има такова!). Пред очите ти застава нещо средно между Лахорския палат и Халикарнаския мавзолей - огромен билдинг със задължителното "Royal" в името си! Royal Shit... Страхотно! Плащаш и почиваш, като навсякъде в Европа. Тенденцията почти по цялото ни Черноморие е така да почиваш, че въобще да не си подаваш носа от хотела. И правилно, защото подадеш ли го, така ти замирисва "на море", че веднага се прибираш в хотелската тоалетна, за да си оправиш дишането!
Много българи. Изключително много. Българинът никога не е обичал морето. Ние сме може би единствената страна в света, където така наречените "крайморските селища навътре в сушата" са значително повече от самите крайморски. През последните години обаче българинът ходи на басейн на море - една сбъдната мечта! Хем си на море, хем то въобще не те интересува. Да, българинът никога не е обичал морето, но винаги е смятал за престижно да отиде на море - нещо като "хаджилък". Тази му неясна страст през последните години е изкристализирала в бясната надпревара да имаш имот на морето! Независимо какъв и независимо къде, имот да е! Много от тези хора унесено си представят как само след няколко години чужденци с тлъсти като бюрек пачки ще се избиват да купуват тези имоти или поне да отсядат в тях. Ех, какво ли не прави "хари-потърщината"! Имам предвид единствено онази вечна детска мечта да превръщаш илюзиите и фантазиите в реалност.
От години не бях ходил на море. Пребродих го от Дуранкулак до Резово. По-рано говорехме за Северно и Южно Черноморие. Към днешна дата твърдя, че единствената разлика е в гъските - много на север и никакви на юг. Всичко друго вече е едно и също - и цените, и боклуците, и басейните, и смрадта, и бившите соц. туристи, и остатъчните бивши западняци, и мерцедесите, и интелектуалците в тях, и истинските гларуси, и плажните им събратя, и шопската салата, и валутните "курсове".
От година на година става все по-хубаво и по-хубаво, твърдят собствениците на имоти, строителите на нови хотели и заведения, туристическите агенции, концесионерите, мутрите и жриците на любовта. От година на година става все по-достъпно, си казват случайните курортисти. Истината е, че от година на година и методично, и хаотично, жестоко и безскрупулно унищожаваме и морето, и крайбрежната ивица. Дай на вегетарианеца най-хубавото бон-филе и той ще нахрани с него кучетата. Открай време е казано, че ако искаш нещо да е много хубаво, направи го като за себе си! Уви, как да го направиш като "за себе си", след като изначално нямаш никакво отношение към него. Помните ли хубавия виц за чукчата, на когото приятел изпратил подарък портокали и червен хайвер? Ще ви го припомня - след месец приятелят на чукчата получава писмо: Благодаря за подаръка. Оранжевите топки изядохме. Вкусно! Обаче клюквата я изхвърлихме - миришеше на риба!
Някои все още с тъга говорят за времената, когато България е била на три или поне на две морета. И едно ни е много!














