Независимо какво ви разправят политиците, докато уж случайно минават през вашия град (а всъщност на път за морето), да знаете, че става дума за избори. Считайте се за предупредени - ако ви асфалтират улицата, ще бъде кампания за гласове, ако ви обещаят пари от ЕС - ще чакат бюлетини в урните. А понеже най-голямото им поле за изява е парламентът, там партийците ще развихрят фантазията си, за да налучкат законите и поведението, които ще се харесат на довчерашните данъкоплатци и утрешни избиратели. И управляващите, и опозицията вероятно ще бъдат направо неразпознаваеми - ще работят ударно и ще говорят популистки повече от всякога, за да завоюват повече симпатии. Но най-силният коз и на първите, и на вторите остават прокараните закони, които ще се родят в мъки и след небивал пазарлък.

На този фон



властта се очертава в твърде неизгодна позиция.



Първо, Брюксел нехае за партийните страсти около българските избори и е дал стриктни срокове, в които трябва да се приведе нашето законодателство в тон с европейското. Това е къртовска работа, вече преполовена, но още незавършена. Всъщност, по-тежката част предстои. Синхронизацията обаче не носи никакви преки предизборни дивиденти, защото представлява основно огромна бумащина, нови и строги изисквания и въобще усложнения за бизнеса. НДСВ и ДПС просто не могат да избягат от тази материя. Ако я минат бързо, може и да им остане време за някой и друг чисто предизборен закон, а може и да не остане.

Мераци обаче има. Даниел Вълчев, зам.-председател на царистката партия, вече обяви, че НДСВ ще предложи "закони, засягащи ежедневието на хората". (Звучи като естествено продължение на личната му закана, че всеки месец НДСВ ще приема по един закон за хората). "Ежедневните" текстове според Вълчев са: законът за етажната собственост, закон, който забранява износ на дървесина и закон, който да стесни кръга от лица, безплатно ползващи шофьори и коли на НСО. На този, последния, вероятно ще му дойде времето чак през юни - 2 месеца преди изборите.

Само че каквито и акции за спечелване на електората да плануват управляващите,



сметките им могат да излязат криви.



Причината е алгебрична и поставя царистите в партер. След вълните напускащи НДСВ, жълтите депутати останаха 97. Дори към тях автоматично да се прибавят 20-е гласа на депутатите от ДПС, дори и всички да ходят редовно на работа, бройката пак не им е достатъчна, за да реализират плановете си. Лошото е, че от това може да пострада не само законът за етажната собственост, но и бюджетът, който е най-важният закон за всяко правителство.

Лесно е да се предвиди, че накрая бюджетът ще бъде приет, макар и с много съпътстващи скандали. Просто никой от опозицията няма да губи време в следващата парламентарна сесия да бута кабинета, а неприемане на закона за бюджета означава бламиране на управляващите. Въпреки това всяка партия, представена в парламента, ще използва случая да се спазари и да направи социална пропаганда на гърба на властта. Тъй като се знае, че традиционно и неизбежно кабинетът ще отпусне недостатъчно пари за здраве, образование и култура за сметка на войската и чиновниците.

За да събере мнозинство, НДСВ ще трябва да преговаря: първо с ДПС, а след това и с останалите. Първият етап няма да е по-лесен от втория, тъй като Ахмед Доган е свикнал да стимулира избирателите си преди избори, например с нови пътища, които вече му бяха отказани от финансовия министър. А Доган е известен като човек, който умее да извлича най-доброто за партията си от всяка патова ситуация, в която е замесен.



Откъде НДСВ ще вземе така нужните му още десетина гласа?



Изглежда най-лесната възможност е Новото време. Въпреки техните хули по обкръжението на премиера и критики към Шулева и Петканов, нововремците все още имат приятели в правителството. Освен това те винаги са формулирали поведението си така: паламентът трябва да се крепи, защото само в него имаме шанс да прокараме законите си. Разменната монета се явяват гласовете им.

Новото време готви политически спринт на последната права. Пазарлъкът "гласове срещу промяна в избирателната система" е изгоден за хората на Емил Кошлуков, защото звучи изключително народополезен. Гласуването на поне един от няколкото им проекти ще им донесе предизборни овации. А с наближаването на вота нововремците ще имат много поводи да настояват за спешно приемане на Избирателния кодекс, референдумите и закона за партиите.

Колкото и да се опитват, управляващите досега не могат да измислят аргументиран отказ на тази програма и единственото, което дотук са успели да направят, е тактическо забавяне. Че няма къде да избяга от промяната на избирателната система и вкарването на референдумите разбра и Даниел Вълчев. След като дълго ръководството на НДСВ твърдо отхвърляше идеята на Новото време, вторият човек след Симеон в партията се опита да изземе инициативата на Кошлуков и подхвърли свой вариант на избирателен закон. Но въпреки аткрактивното споменаване на думата "мажоритарен" в него, оказа се, че той не променя ни на йота компрометираната практика партийната централа да реди депутатските места вместо волята на избирателите.

Законът за референдумите пък започна да се приема още преди парламентарната ваканция и ако до края на сезона не се гласува последната му глава, това ще бъде



истински позор за мудните законодатели.



При това позор, труден за обяснение по време на наближаващата кампания. Извън скритите им страхове, че ще поверят съдбата на АЕЦ "Козлодуй" и на Европейския съюз в некомпетентните ръце на електората, те нямат никакви доводи, с които да бавят проекта. Изхвърлянето му от дневния ред ще е голяма черна точка за управляващите и директен знак към избирателите, че не ги приемат насериозно. Според социологическо проучване три четвърти от българите искат да участват в допитване за важни политически стъпки.

Освен за бюджета мнозинството (условно го наричаме така) ще срещне трудности и при гласуването на елементарни теми, като например кой да оглави НОИ и Сметната палата, кой да стане омбудсман и кой да влезе в Комисията за защита от дискриминация. Все неща, с които не можаха да се справят предния сезон. Сериозни затруднения да прокара идеите си срещна преди ваканцията вицето Лидия Шулева. Поправките й в закона за приватизация, които предвиждат елиминиране на парламента от важните държавни сделки бяха приети с хлад от коалиционния партньор. Дори шумно рекламираните проектозакони, с които сме щели най-сетне да се преборим с престъпността, ще бъдат гарнирани със сочни скандали. Опозицията вече зае скептична поза по тях и обясни, че не законите, а МВР е пречка в борбата с мафията.

Ще се окаже, че за всеки свой проект царистите трябва да извършват сложни маневри,



да търсят подкрепа под дърво и камък



и да оформят еднодневни коалиции. И това ще им струва скъпо. Вече се говори, че наместването на леви депутати по чуждите ни мисии е част от цената, която властта трябва да плати за бъдеща моментна червена подкрепа.

Единственият шанс на останалите извън мнозинството партии в парламента, за да качат рейтингите си, е да вдигат шум. Сини и червени вече се заканват да усложнят максимално живота на правителството чрез парламентарен контрол и дебати. Иван Костов и компания ще подхванат скритите договорки с Евросъюза. А на социзбирателите ще им се стори като балсам раздуханата тема за царските имоти след решението на кабинета да участва в "Супер Боровец". СДС още си нямат тема, ама се опитват да родят. Спектакълът продължава. На практика голямата задача - как мнозинството управлява, когато няма мнозинство - вече е решена.