calina-malina

Образователната ни система не може да се реформира отвътре. МОН, регионални инспекторати, директори и учители не могат да бъдат инициатори и двигатели на образователна реформа, те просто нямат интерес от това. Крайно време е родителите да се организират и да изискват качествено образование за децата си. Само да се съди министерството за нормативни несъответствия и да се очаква, че то само ще се сети каква е истинската причина, не е полезна позиция.

Преди година бях свидетел как цял клас в елитна езикова гимназия поиска смяна на учителя си по литература. Причината беше некадърност. Директорът на училището обаче няма право да освобождава учител по такива причини. Той е длъжен да изисква проверка от инспектората - една тромава процедура, завършваща в крайна сметка с общите, конформистки констатации на един още по-некадърен инспектор. Децата бяха придумани цяла година да търпят, а на другата този учител беше преместен в друг випуск.



Cruella de Vil

Повече от читателите се обединяват около мнението, че въвеждането на матурите е необходимост. Ако можем да обобщим накратко, те ще:

1. Извадят на показ раздутите оценки при липса на реални знания и ще уеднаквят критериите за всички училища в страната.

2. Позатворят кранчето за частни уроци, защото матурите покриват съдържанието на учебната програма. Учителите няма да могат да изнудват учениците за частни уроци чрез намаляване на оценките им.

3. Позволят да се оценяват качествата на всеки учител според показаните резултати от учениците.

4. Дадат възможност на университетите да въведат прием не само според общите резултати, но и на базата на допълнителни критерии - например за медицина изискване за определен брой точки по химия и биология, а за инженерните дисциплини - по математика и физика. За всички специалности може да се въведе изискване за минимален брой точки по български език и литература. Така ще се спре притокът на неграмотни студенти във вузовете.



бесния

Кои са основните проблеми върху които си заслужава да се дискутира. Те са три:

1. Организационно-методически;

2. Трудово-правни;

3. Финансови.

По първия проблем:

Трябва да се предефинират целите на образованието, като главната цел трябва да бъде реализацията на ученика след завършването на определена степен. За целта обаче е необходимо даване на автономия на всички видове учебни заведения с автентични учебни програми, стъпващи естествено върху единни държавни образователни изисквания.

По втория проблем: Подбор на педагогическите кадри. Огромен проблем, поради факта, че педагогическите ВУЗ-ове бълват негодни кадри. Най-ниският приемен бал във всички ВУЗ-ове е в педагогиката. Там влиза "куцо и сакато", поради отчайващата непрестижност на професията. Най-вече - заради заплащането. Пълна феминизация и безпросветност. Ще запитате защо е трудово-правен проблемът? Защото назначаването на тези некадърници се извършва по диплом и, вече назначен дори, и министърът не може да ги уволни приживе, защото съдът ще ги възстанови автоматично. Т.е. не е фактически възможно да се провежда реален подбор на кадрите според техните качества.

По третия проблем: Не е вярно, че се дават много пари за образование. Това са жалки трохи! Като се започне със заплатите на учителите, премине се през поддръжката и обогатяването на материалната база и се стигне до обезпечаване на практическата насоченост на образованието. От 15-20 години в 90% от училищата не е правен ремонт и преоборудване на материалната база. Компютърни кабинети с "парни" компютри и почти компоти съществуват само в гимназиите, колкото да се каже че ги има. В европейските "бели" държави това е приоритет. Там няма училище от каквато и да е степен без поне 100 модерни компютъра.

Не е вярно и това, че педагогическите кадри у нас са много. Напротив, в Холандия например те са с около 30% повече отколкото у нас. Но пък с нелошо заплащане и непостоянни трудови договори. Т.е. в началото на всяка учебна година нито един учител и директор не знае дали ще бъде нает. Това зависи от реализацията на учениците!

В заключение твърдя, че на нито едно правителство не му стиска да прави реална образователна реформа, защото ще трябва да се изръси с милиарди. Трябва да се преработи основно Кодекса на труда, но пък тогава ще скочат синдикатите.

Затова и се прави жалка козметика в закон, правилници, наредби, указания. Главно с цел да се имитира активност.