|
Действително е необходим закон, защото НСО е визирана като служба за сигурност, но същевременно тя трябва да има определени полицейски правомощия - т.е. да използва помощни средства, когато това се налага например, обяви генералът.
Румен Миланов пое НСО след освобождаването от поста на ген. Димитър Владимиров преди няколко месеца. Рокадата стана след шумен скандал по повод "откритието", че хора от службата са работели и като охрана на бизнесмени, включително и на скандално известния радиоводещ Боби Цанков. Сред уличените имаше шофьори и гардове на най-високопоставени лица в държавата.
Вчера ген. Миланов обяви, че е направена оценка на състоянието на НСО, която е изпратена до президента, премиера и председателя на Народното събрание. Той добави, че самата служба готви концепция, в която да се предложи какво да представлява. Дори има и напреднал вариант за проектозакон, добави шефът на НСО. Според него сродни на службата структури в Европа работят в 99 на сто от случаите по специален закон.
Факт е, че в момента НСО и Националната разузнавателна служба работят фактически без закон. Специално службата за охрана се ръководи по правилник, приет от правителството. На няколко пъти президентът Георги Първанов, към който са и двете служби, заявяваше, че те работят фактически в законов вакуум и призоваваше за приемането на закони за тях.
Миланов съобщи още, че по негова информация скоро ще приключи образуваното от военна прокуратура разследване срещу няколко вече бивши служители на службата, които са работили и на "частно". Той предупреди, че няма да допусне друг подобен скандал. Генералът не можел да приеме тезата, че парите на служителите били малко като достатъчен и сериозен аргумент, за да работят и извън службата. "В крайна сметка, който счита, че не му стигат парите, звучи много грубо, което ще кажа, но е така - както е подал молба - "моля да бъда назначен" - "моля да бъда и отзначен". Разбирам, парите са много важно нещо, но има правила и те трябва да се спазват", коментира шефът на НСО.
ЮБИЛЕЙ
На 30 юни 1879 г. Софийска първа конна сотня посреща княз Александър Батенберг на моста на река Искър. Два месеца по-късно - на 30 август, князът публикува указ 28, с което създава и удостоява тази военна структура за негова лична охрана и конвой. Историците подсказаха и приеха, че тази дата може да се приеме за рождена на специализирана структура за охрана на държавния глава, обясни ген. Румен Миланов. Така по нов стил 12 септември се приема за празник на службата, която охранява държавния елит и най-важните държавни институции. Неин пръв ръководител е Мосолов - руски офицер, участвал в Руско-турската освободителна война. Такава служба има и при Фердинанд и Борис III. След това се създава Управление за безопасност и охрана, което влиза в структурата на бившата Държавна сигурност. След 10 ноември 1989 г. и до днес тази структура съществува като Национална служба за охрана при президента.