Идеята за провеждане на национални изпити след 4-и и 8-и клас подобно на матурите на дванадесетокласниците вероятно ще претърпи сериозна корекция. Досега се лансираше вариантът всеки випуск в 4-и и 8-и клас да преминава през подобни изпити, за да се установи дали децата са усвоили общообразователния минимум. Това би означавало ежегодно да се оценяват около 130 000 ученици. Вместо това екип на Софийския университет предлага изпити да се провеждат само за представителна извадка. Експертите от три факултета представиха на семинар в Банско проект за провеждане на изпити по двата основни предмета - български език и литература и математика.

Само две държави са въвели подобни задължителни за всички ученици изпити - Великобритания и Чили, изтъкнаха от екипа. "Над 50 страни предпочитат да работят именно с извадки. Това е по-логично, защото в случая не се интересуваме от индвидуалните резултати на децата, а от това какво се случва в училищата", обясни Фелианка Стоянова от СУ.

Не е необходимо и изпитите да се провеждат ежегодно, считат експертите. Според тях в рамките на година не могат да настъпят сериозни промени и данните да се анализират в дълбочина. Затова екипът предлага националното оценяване да се прави на минимум 2 години. Около 1500 ученици следва да включва извадката по всеки един от предметите, са изчислили специалистите. Предлага се децата да се разделят на групи, като всяка от тях решава максимум три теста в рамките на три учебни часа.

Идеята е учениците да не се проверяват върху целия материал, а само върху част от него. Въпросите ще бъдат разпределени по начин, така че всеки от тях да бъде решен от 300 деца. Това ще гарантира надеждност на резултатите, без учениците да се натоварват излишно.

Допълнително се предвиждат представителни проучвания за училищната среда с цел да се провери какъв ефект оказва тя на обучението. Подобни въпросници ще бъдат раздадени както на децата, така и на учителите, директорите и родителите.

Както "Сега" писа, външното оценяване цели да даде обективна картина за нивото на обучение и за приложимостта на съществуващите образователни изисквания. По регламент те могат да се променят само след подобна оценка. Идеята е корекциите в учебното съдържание и в самите учебници да се правят на базата на обективни показатели.



КРИТИКА

Външното оценяване е важно, но то не може да реши всички проблеми. Много по-важно е какво се случва в самите класни стаи, изтъкна Йохана Крайтън, бивш консултант по заема на Световната банка за образованието. Задължително според Крайтън е в учебните програми да се освободи време за по-задълбочена работа с децата. Съдържанието е твърде обемно, учителите разполагат с малко време да покрият огромна проблематика, заяви англичанката. Тя представи проведено в Англия проучване, според което учителите чакат средно 0.9 секунди след задаване на въпрос и сами си отговарят или прескачат на друга тема.

Многократни изследвания доказаха и че писането на количествени оценки демотивира децата, заяви Крайтън. Според нея това трябва да се прави възможно по-рядко, като под работите задължително се пишат и коментари. Специалистката разкритикува и практиката да се вдига ръка, защото тя стимулира само най-добрите ученици и потиска по-бавните. Повече интерес могат да предизвикат и домашните работи, ако учителя си направи труда да даде повече от едно задание и децата да могат да избират, добави тя.