Пореден спор за обезщетенията за вреден труд се задава между синдикатите и работодателите. В близките дни се очаква да се възобнови работата на комисията към социалното министерство, която обсъжда този въпрос. В нея участват експерти от КНСБ и КТ "Подкрепа" и представителните работодателски организации. Засега има принципно споразумение до края на тази година комисията да предложи на правителството график за премахването на обезщетенията за вреден труд, а до 31 март 2005 г. - и за отмяна на допълнителните почивки в тази категория.

Добавките за работа при вреден труд са различни според оценката на риска, която се прави от лицензирани лаборатории. Средно те са 40 лв. месечно. Най-големи обезщетения се полагат на миньорите - до 100 лв. на месец. Отделно се дават от 5 до 8 дни допълнителен платен годишен отпуск на работниците в някои производства. Има и фирми, където е наложен намален работен ден от 7 часа.

Ще се съгласим тези обезщетения да отпаднат само ако работодателите първо премахнат вредните въздействия на работните места, категорични са от КНСБ и "Подкрепа". В работната група те



няма да отстъпят от тази позиция



Вече 6-а година се отлага действието с пълна сила на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и работодателите така и не успяха в този срок да подобрят условията на труд, коментира вицепрезидентът на "Подкрепа" Димитър Манолов. От тази година всъщност всички разпоредби на споменатия закон са в сила. Чак догодина обаче ще започне закриването на предприятия, които грубо не спазват разпоредбите му.

"Даваме си сметка, че закриването на производства означава безработица, но от друга страна, имаме отговорност и за живота на хората. По-добре безработни, но живи", твърди Димитър Манолов. При положение че работодателите плащат от години за вреден труд и не правят нищо за подобряването на работната среда, каква ни е гаранцията, че ще го направят, когато се премахне обезщетението, разсъждават профсъюзите.

Съгласни сме, че здравето няма цена, но



не може хем разбито здраве, хем по-малко пари,



аргументират се още синдикалните експерти. Те ще настояват парите, които сега се изплащат като обезщетение, да станат елемент от основното възнаграждение, когато се подобрят условията на труд, а новопостъпилите на работа да не получават обезщетения.

Първо трябва да отпадне обезщетението за вреден труд и тогава ще можем да инвестираме за подобряване на работната среда, твърдят пък работодателите. Готови сме да се запише, че тези пари ще бъдат инвестирани в нови машини, твърди зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян. Той не изключва и варианта изплащаните към момента добавки да станат елемент от заплатата. Предупреждава обаче, че тогава няма да има ангажимент за инвестиране на средства в нови технологии, защото на първо време шефовете няма да спестят нищо.

Като се има предвид, че средното обезщетение за вреден труд е 40 лв., а работещите при вредни въздействия са около 110 000, излиза, че работодателите ще спестят за една година общо 52,8 млн. лв. от това плащане. Сумата съвсем не е достатъчна за решаване на проблема с остарялата техника. Само за подмяна на оборудване в химичните предприятия ще са нужни 3-4 млрд. лв., твърдят от Главна инспекция по труда.

Според шефа на инспекцията Тотю Младенов крайният срок, в който трябва да се премахнат обезщетенията, е до 2007 г. при влизането ни в ЕС. Европейската комисия отдавна ни натиска да отменим това плащане, тъй като в ЕС не съществува компенсация за увреждане на здравето, това просто не се допуска, припомни шефът на ГИТ. Няма европейска директива, която да забранява такова плащане, твърди обаче Димитър Манолов.

От инспекцията напомнят на работодателите, че ако произвеждат продукцията си във вредна за работещите среда,



няма да могат да я изнасят в ЕС



дори и продуктите им да отговарят на всички други стандарти. Там това се счита за нелоялна конкуренция.

Социалното министерство пък е заело ролята на арбитър по проблема и изчаква синдикати и работодатели да се разберат. Ако синдикатите кажат, че обезщетенията за работа при вредни въздействия не могат да отпаднат на този етап, те няма да отпаднат, обеща зам. социалният министър Валери Апостолов.

Всъщност условията на труд, макар и незабележимо, се подобряват. Сега броят на трудещите се при вредни въздействия е малко над 110 000, а през 2001 г. е бил 209 252.



НЕДОМИСЛИЦИ



Засега няма ефект от мерките, които уж трябва да стимулират бизнеса да подобри условията на труд. Работодателите не приемат с възторг диференциацията на вноската за злополука и професионална болест, която по всяка вероятност догодина най-накрая ще стане факт. Тази осигуровка е само за сметка на шефовете и в момента е 0,7% за всеки работник. От началото на 2005 г. се очаква да бъде между 0,4 и 1% според условията на труд. Разделението обаче ще е само по икономически дейности. Най-високата вноска ще е за енергетика, строителство, транспорт, машиностроене, металургия, добивна промишленост и др. А най-малко ще плащат в държавното управление, банковата, застрахователната и наемодателската дейност.

Проблемът е, че и чудеса да направиш за подобряване на условията, тази вноска няма да бъде намалена и обратното - тези, които не се грижат въобще за подобряването на работната среда, няма да бъдат наказани с по-високи суми, казва зам.-председателят на БСК. Той напомня, че същото е и с категориите труд - и да подобриш средата пак плащаш 10% по-висока осигурителна вноска за II категория труд например. Тези 10% са сериозно плащане и ако се обещае, че ще отпаднат при отстраняване на вредните въздействия, то това ще е сериозен стимул за работодателите, коментира Тебеян.

Няма да е особен стимул за бизнеса и планираното облекчение от 5-10% преотстъпване на данък печалба при инвестиране в нови технологии от догодина, признава шефът на ГИТ Тотю Младенов. Според него ефект ще има, ако отстъпката е близка до 50%.