Докато някои мислят как да се измъкнат от Ирак, външният министър Соломон Паси съчинява причини за оставане. Без никой да му е възлагал нови задачи, той обяви завчера на тръгване за Брюксел, че българските рейнджъри имали ангажимент да пазят бъдещите мисии на НАТО и на ООН.

Такива мисии още няма, двете организации поставят ред условия и отлагат ангажирането си в Ирак, а нашият министър вече им проправя път и обещава България да бъде там за техен кураж без ограничения в сроковете. Според него не било изключено да изпратим още войници.

Изявлението на Паси съвпадна със заседанието на Военния комитет на НАТО във Вилнюс, свикано да изслуша отчета на авангарда от 45 военни, които един месец проучваха на място условията за изпращане на натовски инструктори за обучение на иракските сили за сигурност. Както обикновено деликатната тема бе кой колко да даде. Като се имат предвид рисковете и значителните разходи, нормалните държави се придържат към принципа на неизбежния минимум - т.е. възможно най-малко, но достатъчно, за да не бъдат обвинени, че не участват в общото дело. Подходът на Паси е точно обратният. Той бърза да се открои пред всички, с което едва ли печели уважението им и едва ли е полезен на страната си.

От един месец се натрапва впечатлението, че външният министър е преминал към



солови акции,



за които не се консултира с другите институции, отговарящи за външната политика - Народно събрание, президент, Министерски съвет. В началото на август лично премиерът Симеон Сакскобургготски намери за нужно да се дистанцира от своя първи дипломат и неговата инициатива за кодекс за неотстъпчивост пред похитители в Ирак. Паси получи лична похвала от Държавния департамент на САЩ, но Сакскобургготски любезно отклони топлите думи и скромно заяви, че "се е получило някакво недоразбиране, защото едва ли сме водещи по тези международни теми".

В началото на септември и президентът Георги Първанов издърпа ушите на външния министър, като каза в лекция по националната сигурност, че "всяко решение за участие на български военнослужещи в задгранични мисии трябва да се предшества от сериозна експертна и политическа дискусия".

Паси обаче сам си е експерт и поема ангажименти без да пита никого. Най-големият експерт по военните въпроси би трябвало да бъде Генералният щаб на Българската армия. Неговият началник ген. Никола Колев обаче не знаеше нищо за разширените от Паси функции на българския контингент в Ирак и успя да каже вчера от Вилнюс за БНР само едно: "Не съм чул изявлението (на Паси). Това е един от въпросите, които ние наистина обсъждаме, но още не са финализирани нещата". Той вярваше, че продължава да преговаря за нещо, което външният министър бе превърнал вече в свършен факт.

Създава се впечатлението, че военното командване напоследък играе



ролята на измамения съпруг,



защото последно научава онова, което чрез медиите е станало известно на всички. Също вчера военният министър Николай Свинаров обясняваше с неудобство в ефира на БНР как българския контингент в Кербала е минал без негово знание под американско вместо под полско командване. "Има едно военно-техническо решение, което обаче е публично експонирано преди да има политическо решение, което да го легализира", обясни на разбираем език министърът. Той напомни, че подобни решения не могат да се вземат без участието на нашия Министерски съвет, а при сериозна промяна в мандата - и от Народното събрание.

Но кой в чужбина ще си губи времето да пита правителство и парламент, след като вижда, че и външният министър не смята за необходимо да го прави? Откакто стана ротационен председател за една година на ОССЕ, Соломон Паси израсна за наднационална роля. В новото си качество той не бива да се влияе от националните приоритети. И го прави с охота. Чуждите интереси, особено когато са формулирани от една велика сила, се спускат като указания и за българската външна политика.

Себеотрицанието на Паси може и да се нрави на други държави, но като поведение не е оригинално. Да си спомним примера на Стоян Ганев, който като ротационен председател на Общото събрание на ООН избра емиграцията още докато беше външен министър. За да служи на света, а не на дребните интереси на една малка държава.