|
И пак намираш всичко - филми, музика и софтуер, компютърни игри. Цените запазват високи стойности, като най-скъпи са игрите - средно по 15 лв. Именно игрите и софтуерът вървят най-много. Но се забелязвал спад, защото все повече се теглят такива продукти от интернет. Но има достатъчно хора, които нямат достъп до мрежата и пазаруват от "Славейков".
---------------------------------------
България има точно 5 месеца да се поправи. В противен случай рискува да попадне отново в "най-лошите страници" на Годишния доклад за ефективността на защитата на интелектуалната собственост и в най-черните списъци на американското правителство. И в крайна сметка да си навлече големи проблеми и дори търговски санкции.
Първите податки за задаващата се криза датират още от миналата година. Тогава България се размина "на косъм" с наказателния списък на страните, които имат проблем с гарантирането на авторските права.
Тя бе извадена от там през 1999 г. след няколко успешни операции срещу цели заводи, бълващи нелегална продукция. Предложението за вкарването на страната ни в тези списъци дойде миналата година от Международен алианс за интелектуална собственост (МАИС). В доклад на организацията бе посочено, че "след кратко прекъсване в края на 90-те години през 2002 г. в България отново са се появили проблеми с производството и вноса на пиратски оптични медийни носители". Алиансът дори бе изчислил загубите за американската индустрия от пиратската практика в България за 2002 г. и 2003 г. на 39.4 млн. долара - от тях 21.9 млн. долара от нелегален софтуер за игри, 7 млн. долара от нелегален бизнес софтуер, 7.2 млн. долара от продажба на нелицензирана музика и 3,3 млн. долара от пиратски филми. Как точно ги е изчислил, не е ясно.
Първият истински тревожен симптом дойде на 3 май т.г., когато американското правителство официално обяви, че България е поставена сред 34-те държави в списъка за наблюдение. Тогава документът бе разпространен от Службата на постоянния търговски представител на САЩ.
-------------
Наблюдението е от трета, най-ниска степен на риск. Следва я Списъкът за приоритетно наблюдение и най-тежкият я Списък на приоритетните чужди държави - тези, които имат "най-негативно влияние върху притежателите на авторски права и продукти в САЩ".
Именно те са обект на засилени разследвания и санкции. През 2004 г. в тази графа е Пакистан, следван от Украйна. За страните, включени в Списъка за приоритетно наблюдение пък се смята, "че не осигуряват достатъчна защита на интелектуалните права". В него са изброени 15 от търговските партньори на САЩ, сред които Аржентина, Бразилия, Русия и Европейският съюз. В нашата "графа" са Полша, Филипините, Румъния, Колумбия, Доминиканската република, Израел, Кувейт и др.
Има и още един списък т.нар. Мониторинг по глава 306. В него влизат Китай (преди това тази държава оглавяваше всички "черни" класации) и Парагвай, които са сключили двустранни споразумения със САЩ, засягащи интелектуалната й собственост. В четирите списъка фигурират общо 52 страни, които в различна степен имат проблем със спазването на правата на интелектуална собственост.
----------------------
Причината България да попадне засега в най-мекия списък са "неефективното съдебно преследване, минималните присъди, пропуските в сегашното и в подготвяното законодателство, както и слабият граничен контрол". Докладът препоръчваше на българското правителство да вземе "необходимите административни мерки, за да спре пиратството на оптични дискове, както и подправянето на алкохолни напитки и други продукти".
През пролетта новината за новото вкарване в списъка мина някак незабелязано в България. Само няколко отговорни фактори от НСБОП отбелязоха, че това е тревожно, но голяма част от изложеното не е вярно. Висши служители от правителството обещаха, че ще се вземат мерки. Те специално наблегнаха, че България все пак е оценена като по-малко рискова например от Европейския съюз и няма причини за притеснения.
Но тия дни стана ясно, че място за притеснение има
Защото в София дойдоха няколко високопоставени представители на Международната организация на звукозаписните индустрии (IFPI), които са с изключително силно лоби и в правителството, и в Конгреса на САЩ, и поставиха ултиматум на България да се справи с проблема в следващите 5 месеца. Сред тях са Йън Грант - шефът на отдела за борба с пиратството по цял свят, и Стефан Краучик - ръководителят на организацията за Европа. В случая важното е, че именно с помощта на тази организация през 1999 г. бяхме извадени от всички "черни" списъци. Затова и нейните обвинения звучат още по-тежко.
Представителите на IFPI начертаха императивен план за действие:
1. Парламентът бързо да гласува Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове и матрици, съдържащи обекти на авторско право.
2. Наказателният кодекс да инкриминира съхранението и притежанието на големи количества нелегални, пиратски дискове
3. Спешно изпълнение на заповедта за забрана на уличната търговия с дискове
4. Оказване на натиск върху прокуратурата и съдебните власти да подхождат по-сериозно към този вид престъпления
5. Задължителен режим на инспекции на всички производствени мощности в България
6. Поставяне на идентификационни номера не само на дисковете със съдържание, но и на празните
Истина е, че
повечето от тези международни организации често пресилват нещата,
водени от комерсиалните си интереси.
В страните от Европейския съюз проблемът е далеч по-тревожен, но натискът върху тях от страна на САЩ е далеч по-мек. Истина е и, че до този момент не са показани годни доказателства, че в страната има индустриално производство на пиратски дискове. И МВР, и икономическото министерство твърдят, че и те нямат такива данни. Наскоро бе проведена среща между Министерство на икономиката и общо седемте лицензирани производители, на която "единодушно бе отчетено, че през последните години България се е справила с производството на пиратски компактдискове". Самите фирми са категорични, че нямат никаква изгода от нелегално производство. Може би все пак е добре да допуснат до линиите си хора от въпросните алианси и федерации, за да бъде всичко чисто.
Но истината е,
че държавата определено се отнася немарливо и към това, което може
да направи безпроблемно, за да бъде поне по-малко атакувана. Още миналия декември правителството прие проектозакона за административно регулиране на производството и търговията с оптични дискове и го прати в парламента. Едва през април той мина през комисията по икономическа политика, но почти единодушно бе отхвърлен с мотивите, че голяма част от разпоредбите в правителствения прооект са прекалено рестриктивни и ги има само в 1-2 държави по света. "Документът може да влезе в пленарна зала за първо четене, но едва ли има някакъв шанс, след като водещата комисия го отхвърля", обясни пред "Сега" председателят на парламентарната икономическа комисия Валери Димитров. При това
лицензираните производители приемат повечето
от постановките в проекта на МС, според икономическото министерство.
Вариантите за изход са - или правителството да предложи нов вариант, или да се пробва сегашният проект да мине през първо четене и да се правят поправки преди второ четене.
При всички случаи няма никакъв шанс правителството и парламентът да влязат в срока от 5 месеца.
А законът наистина предвижда строги правила за лицензиране, строг контрол на производителите и тежки санкции за пиратство. Трудно ще се намери приемливо обяснение защо такъв нормативен акт няма.
Няма и оправдание защо никой не направи поне предложение да се вкара в НК като престъпление съхранението и притежаването на големи количества пиратски дискове.
Уличната търговия е забранена на общинско ниво. Но няколко инспектори не могат да направят нищо - могат да наложат глоба - отскоро до 500 лв, но и тя е по силите на този тип търговци. Да не говорим, че така и не се стигна да обща забрана на продажбата на всякакви компактдискове на улицата.
В наредбата за търговската дейност на територията на София
няма нищо за пиратските дискове. През май беше издадена все пак нарочна заповед. Зам.кметът Минко Герджиков не крие, че въпросът не е решен окончателно, независимо че всички отчитали, че има напредък.
"Проблемът е, че продавачите имат много добра организация и мрежа, умеят да се крият дори при внезапни проверки и после пак да се появяват", обясни пред "Сега" Герджиков. Преди дни той отново събрал хората от дирекцията по контрола на търговската дейност, за да набележат мерки срещу продажбата на пиратски дискове, особено по центъра.
В България съществува безнаказаност по отношение на производството и търговията с нелегални дискове, съдебните делата се оказват ялови и няма как да не възникнат подозрения за корупция.
Но това положение е уродливо. Ако ситуацията сега се запази, ще излезе, че държавата сама си проси етикета "пиратска".
