Снимки: Велислав Николов



Пристигаме в село Крепост някъде около пладне. За наше учудване там не ни посреща закачлив бездомен пес, нито пък приказлива баба, която тутакси да се оплаче, че младите отдавна са избягали и никой вече не се грижи за селото. И кметът нито е в кабинета си, нито пък е в къщата си да обядва. Вместо това всички служители на общината и читалището метат, мият и подреждат двете сгради и площада, който ги свързва. И почти с досада от това, че прекъсваме неотложната им работа, ни обясняват, че вечерта чакат гости, а кметът е отишъл да върши нещо спешно в Димитровград.

Оказва се, че за жителите на Крепост гостуванията на чужди хора не са нещо необичайно.

Преди десетина дни дори президентът Георги Първанов включи в програмата си посещение в селото. Крепост е изключително чисто селище, бордюрите са боядисани, почти не се виждат неасфалтирани улици, липсва обичайният за селата диворасъл треволяк, а и пред вратите на къщите няма разхвърляни слама.

Затова и уникалните стенописи, с които са украсени всички обществени сгради там, напълно се вписват в обстановката. Е, колко ли пък такива сгради може да има в едно село, е реакцията на повечето хора, които никога не са минавали през Крепост. Мястото наистина може да бъде наречено галерия на открито и жителите му с право се гордеят с 11-те творби на братята художници Христо и Панчо Паневи. Те са изрисували училището, кметството, здравната служба, читалището, параклиса, църквата. Техни творения на открито има още върху родната им къща и върху едно ресторантче в селото, което е съвсем близо до площада. Общата стойност на паната е над 150 хил. лв.

Първото си платно братята правят още през 1997 г. Желанието им е да дарят нещо на родното си място. Земляците им прегръщат радушно идеята и така двамата художници Паневи не спират работата си и до днес. По-големият от двамата - Панчо, си спомня, че когато завършили първото пано, един от селяните толкова много искал да стане част от събитието и за това организирал банкет с агне.

Сега крепостчани подкрепят творческия процес на двамата братя, като им осигуряват вар, скеле и майстори да изгладят стените.

Последното направено от художниците пано е на северната стена на училището и е завършено преди около седмица. Там трябва да бъде направено още едно. Непознатите с хронологията на работата по нищо не биха могли да различат най-старото от последното пано. Върху тях няма нито една драскотинка, дори върху самите сгради не могат да се видят обичайните тийнейджърски графити.

В Крепост живеят 1860 души, а от тях 135 са ученици от първи до осми клас. В детската градина има още двайсетина хлапета, а от началото на годината са се родили 11 бебета и още 5 са на път.

Докато разглеждаме стенописите и цъкаме от възхищение, се появява и кметът Петър Митев. Той казва, че няма да пожали усилия, докато не впише Крепост в книгата на Гинес като мястото с най-много творби на открито. А ако някъде по света има повече, ще продължим да рисуваме, докато ние станем първенци, заканва се Митев. Всички в селото са запалени за идеята и се надяват след време Крепост да привлича много туристи.

Кметът вече е успял да намери пари и е ремонтирал парка. Направил е също и нова ограда на гробищата. Сега пък кандидатства с два проекта в екоминистерството за възстановяване на чешмите, които там са общо 7. Освен това предстои ремонт на училищния двор, спортната площадка и на школото отвътре. Фасадата вече е ремонтирана. За около 20 хил. по същата процедура е минала и сградата на кметството.

Подновяване трябва и на читалището, но секретарката Димитрина Русева там е доволна повече, че селото е спечелило 500 лв. от Националния център за книгата за купуването на нова литература. В нашата библиотека има 10 800 тома, а годишно минават по 390 читатели.

И младите, и старите четат, въпреки че вече имаме и Интернет клуб, обяснява жената. Тя е горда, че сред посетителите й има дори и баба на над 80 години. В Крепост има много студенти, които също ползвали услугите на читалището. Е, и ние имаме емигранти, но децата не бягат масово, обяснява домакинката на читалището. Причината е, че Крепост е разположено по средата между Димитровград и Хасково и все пак се намира някаква работа в градовете. В самото село също има два цеха - за плетива и за производство на халва. В тях работят около 20 души. Съвсем скоро ще бъде открит и нов шивашки цех, където ще бъдат наети още 30-40 човека. Има също и много арендатори на земя, които наемат местните за полската работа. В селото напоследък отглеждат предимно зеленчуци и жито. В миналото по-разпространени култури са били тютюнът и памукът. Затова именно те са изрисувани на герба на Крепост. Селото е единственото у нас, което има емблема. И тя е по проект на братята Пеневи, а самият герб краси фасадата на кметството.

Гордостта на селото обаче е фолклорната група, която е основана през 1956 г. Спечелила е много ценни награди от национални събори, а сред тях и 11 златни медала. 4 дори са от надпяванията в Копривщица, хвалят се хората. Оказва се, че голямото миене и почистване на центъра, което заварихме, е заради фолклорна група от Сърбия и Черна гора, с която местните певци си разменяли гостувания.

В Крепост е обичай да се отбелязват големи народни празници като Бабинден и Сирни заговезни. Празненствата за Сирни заговезни са цял спектакъл. Тогава на площада се организира маскарад срещу злите сили и се пали огън, който се прескача за здраве. Децата пък се включват в хамкането, а младите си разменят огнени стрели, които местните наричат жавли. С този ритуал всеки показва избрания любим.

Селото има и свой празник - на 21 май. Преди три години на тази дата митрополит Арсений лично осветил паната на художниците.

Братята вече не живеят в Крепост. Панчо е в София, а малкият - Христо, се е пренесъл във Велико Търново. Големият е завършил графика в Художествената академия през 1966 г. и има много участия в национални изложби. За последно негови картини са били показани в Народното събрание, а преди това- на изложба в Букурещ. В момента творби от него могат да се видят в една от изложбените зали на Димитровград.

Панчо Панев обаче твърди, че малкият му брат е по-голям майстор на четката от него. Христо също имал много задгранични изяви. Той се увлякъл по изкуството покрай по-големия си брат. Аз го подготвих за академията, а той ме надмина, твърди Панчо Панев. Художникът е горд, че работите им са запалили и други местни по изобразителното изкуство. В Крепост вече имало 7 млади творци, които редовно ходели при него за съвети. Един от тях вече имал проект за 7-метров кръст, който също ще бъде включен в галерията на открито на двамата братя Паневи.