--------------------

Само за два дни мюнхенски съд разгледа делото срещу обвинения за шпионаж в полза на България бивш служител на германското външно разузнаване (БНД) Инго Шифелхолц и го призна за виновен. По думите на съдията, само направените пълни самопризнания от бившия шеф в отдела на БНД за Източна Европа са го спасили от ефективна присъда "лишаване от свобода" от 10 г. 64-годишният Шифелхолц бе осъден да плати парична глоба в размер на 20 250 евро заради "дейност в полза на българските тайни служби". Самият той обяви, че "е щастлив от тази присъда". Ден по-рано той бе цитиран да казва в съдебната зала, че "когато тук всичко свърши, ще отида в клиника и ще се подложа на лечение за алкохолици".

Процесът бе проследен от почти всички световни агенции.

------------------------------------------



Вербуването на 64-годишния служител в Балканския отдел на Германското разузнаване Инго Шифелхолц би трябвало да е страхотен успех за българското разузнаване.

И как иначе. След като и по признания на "къртицата", и според обвинителния акт на прокуратурата, а и според самото БНД той е предал на човек от българската Национална разузнавателна служба изключително деликатна и важна информация. Едните казват, че е възможно да е предал почти цялата агентура на германското разузнаване на Балканите. Други, - че е предавал необработени доклади на германски агенти, от които било лесно да се разпознае самоличността на шпионите и техните свръзки. Според прокуратурата има доказани пет такива случая. Трети твърдят, че е предавана информация и за близкоизточни интереси на БНД, включително и с имена.

Германските власти приемат, че



Шифелхолц е предоставял свръхсекретна информация на българска служителка на



Националната разузнавателна служба, прикрита на дипломатическа длъжност в Мюнхен. Или, иначе казано, пробивът се счита за повече от сериозен. Друг е въпросът, че "дипломатката" всъщност е била официалният човек, който да осъществява връзката между БНД и българското разузнаване.

Но в Германия смятат, че тя е получавала много повече, отколкото е трябвало. Меко казано.

Затова е само въпрос на време да се разбере дали този случай ще мине за успех на българското разузнаване или пък ще се окаже "трудно потулван скандал" между България и Германия.



Първата вълна от този скандал мина



още с обявяването на разкритието - през октомври м.г.

Тогава последователно почти всички големи германски медии съобщиха, че има арестувана "къртица" в БНД, която е предавала секретна информация на българското разузнаване. После и самото германско разузнаване, а и местната прокуратура потвърдиха наличието на "инцидента". Тогава този случай обтегна отношенията между Германия и България. Немски депутати заплашиха с вземането на мерки и нападнаха с изявления и шефа на нашето разузнаване полк. Кирчо Киров. Българските власти обаче отрекоха да имат нещо общо със случая и скандалът позаглъхна.

Може би обаче мнозина са позабравили, че този скандал тогава имаше и "много остра" фаза. Тогава се стигна дотам, че председателят на делегацията на Германия в Парламентарната асамблея на НАТО -



депутатът Маркус Мекел, заяви,





че шефът на българското разузнаване "Киров не се ползва

с доверието на Запада", и фактически поиска отстраняването му. Той дори обяви, че шефът на разузнаването е работил срещу западноевропейските страни и НАТО.

"С голяма загриженост наблюдавам, че не само в германската служба по разузнаване като БНД е имало хора, които са предавали на чужди разузнавания информация, която очевидно надхвърля рамките на сътрудничество между службите. Загрижен съм от българската активност в тази посока и трябва ясно да кажа, че тази активност има дълга предистория. В избухналия в Германия скандал с разузнаването България отново играе централна роля", твърдеше тогава християндемократът Мекел. Друг депутат - социалдемократът Гернот Ерлер, пък атакува директно, като обяви, че този случай не е журналистическа измислица, а истински шпионски скандал, както и че случаят поставя под силно съмнение благонадежността на България в НАТО.

Не може да се отрече, че тогава Киров се справи сравнително успешно със скандала. Той методично обясняваше, че е бил на задгранична работа като разузнавач само на Балканите. После обяви, че е извършена цялостна проверка на дейността на НРС от 1991 г. насам и не е установено да е работено срещу която и да е страна-членка на НАТО. Постепенно нещата поутихнаха, а Киров получи изненадваща подкрепа от американския посланик Джеймс Пардю: "САЩ нямат проблем със сегашния шеф на българското разузнаване".

По онова време се разбра ясно, че материалите са били предавани на служителка в българското консулство в Мюнхен. Тя била преводачка в НРС и през 1999 г. е изпратена като връзка между немското и българското разузнаване.

Долу-горе по същото време германският посланик в София - Киндерман кометира, че



"отношенията между България и Германия са толкова силни, че един факт от толкова маловажно



значение не може да повлияе върху тях" и "че трябва да се гледат фундаменталните неща в отношенията". Дипломатът обяви още и, че е сигурен, че този скандал "няма да се отрази на имиджа на България в процеса на присъединяване към Европейския съюз".

Малко по-късно се появиха публикации в българската преса, според които и в България има заподозрян, че получава, или поне търси, секретна информация от високопоставена държавна институция в полза на Германия. Ставаше дума за президентството. Бе обявено, че въпросното лице е разработвано от български контрашпионаж под кодовото име "Лале". Така и не стана ясно това вярно ли е, защото в България за разлика от Германия тези неща се уреждат без съд и само тихомълком.

Междувременно се появиха анализи в германската преса, според които



изтичането на информацията е протекло по две възможни линии



Едната е била в областта на организираната престъпност. Другата е онова, което германското външно разузнаване БНД е събирало като информация за региона - икономическа, политическа, военна, търговска и евентуално - за нелегален трафик на оръжие. Тогава се появи версията, че всъщност няма "голям случай на шпионаж". Това бил служебен контакт, който, след като Инго Шифелхолц през 2001 г. е бил преместен на друга работа е трябвало да прекрати връзките си с българската заместник-консулка в Мюнхен, но не ги е прекратил. Тя пък се е възползвала от това и е продължила да черпи от него неофициално информацията, която допреди това е получавала официално.

През февруари бе обявено, че 64-годишният бивш служител на БНД ще бъде изправен на съд. Очакваше се, че процесът може да се забави или изобщо да няма такъв заради неговото тежко здравословно състояние и твърдения, че имал някакви увреждания на мозъка. След преглед от лекари и психиатри бе установено обаче, че той може да отговаря в съдебен процес, който започна във вторник тази седмица и завърши с присъда още на следващия ден.

Пред следствието



разузнавачът призна, че е давал сведения на България



Години наред той е заемал високопоставена длъжност в отдела за Източна Европа във Федералната разузнавателна служба (БНД), но през 2001 г. е бил понижен заради дългогодишни проблеми с алкохола. Според неговия адвокат Ролф Мюлер, Шифелхолц "започнал да предава поверителна информация от наранена гордост, за да покаже, че все още играе важна роля в разузнаването. Клиентът ми не е получавал нищо в замяна. Искал е да впечатли българската агентка с влиянието си в БНД", обяви още Мюлер.

В обвинителния акт се посочвало, че Шифелхолц е предал общо 16 строго поверителни доклада,



както и данни за вътрешната сигурност на БНД.

"Берлинер цайтунг" твърди, че на 1 октомври 2001 г. агентът е бил в София във връзка със секретна операция, свързана с удара срещу Афганистан.

За последните поне 15 години няма аналогичен случай.

Какво беше това - успех на българското разузнаване, обикновено недоразумение, тлеещ скандал, разменна монета за подобен инцидент на другата територия или от всичко по нещо?

Поне за сценарий на филм "средна хубост" става.