Представете си, че вносителите на бъдещия проект за електронен вот предложат право на това удобство да имат само хората с джиесеми Nokia. Това ще е горе-долу толкова фантастично колкото текстът, цъфнал тези дни на Интернет-страницата на Министерството на транспорта и съобщенията.

Ето част от обявата:

"Министерството на транспорта и съобщенията приема и издава документи, подписани с универсален електронен подпис... Към момента валидни за МТС входящи електронни документи са само документи със следните характеристики: 1. документите са във формат MS Word версия XP..."



По-добре чиновниците да не бяха писали това



Редно е имената на фирми (Microsoft) и техните текстообработващи - в случая - продукти (Word XP) да се появяват по правителствените сайтове само в списъците със спечелилите търгове за обществени поръчки. А не като задължителни за ползване от клиентите на администрацията.

Защо непременно документ от Word, а не просто бланка, попълнена, подписана и изпратена на самия сайт http://www.mtc.government.bg? Или електронно подписан имейл? Или някой от безбройните други формати? Защо да се дискриминира всеки, който не харесва или не може да си позволи цената на офиспакета на Бил Гейтс? Защо "другият" потребител е недостоен да кореспондира с МТС?

Не беше ли въвеждането на електронно управление (e-government) улеснение за всички граждани и фирми? А не екстра за потребителите на определена марка софтуер.

Тези ограничения ни карат да се съмняваме в добрите намерения на министерството. Вицепремиерът Николай Василев изпреварва с три месеца останалите си колеги във въвеждането на официалната електронна кореспонденция. Вероятно, за да им даде пример. Но тогава да го прави, както трябва.

Никъде в Стратегията за електронно правителство



не пише, че българските граждани трябва да си купят Windows,



за да работят с него. Но на практика става именно така.

В близките години електронните документи ще влязат в оборот и в съда. И правосъдието в България ли ще стане достъпно само за клиентите на Бил Гейтс?

В официалните документи, разбира се, не пише такова нещо. И решението на кабинета за въвеждането, получаването и изпращането на електронни документи гласи само, че от 1 септември 2004 г. МТС е длъжно да приема документи, подписани надлежно с универсален електронен подпис, и да връща пак по този начин официални документи - разрешения, лицензи и т. н. А препоръките на МС са документите да се запазват в изпратения формат. Не да се приемат едни и да се игнорират други.

Аргументът, че електронният подпис работи само с продуктите на "Майкрософт", не върви. Обратното доказват дори програмистите на пилотния електронен портал на правителството (срещу който впрочем вече има заведено дело в Комисията за защита на конкуренцията, задето крайният му потребител е задължен да има "Уиндоус"). Значи,



ако проблемът е с технологията, той може да се реши



Подозрителното е, че от МТС дори не са и понечили да обещаят информационен плурализъм за в бъдеще. Ограничили са се с многозначителното "към момента...".

Всички естествено харесваме прекрасните продукти на "Майкрософт". И на фона на неговия монопол напъните за въвеждане на отворени, т.е. достъпни и за други информационни системи стандарти у нас изглеждат бледа романтика. Какво като в Европа ги стимулират... В Сингапур, който е признат за страната с най-развито e-управление, системата е измислена така, че гражданинът не е принуден да плаща на Бил Гейтс, за да регистрира пред властта промяна в цвета на колата си или да се запише на шофьорски изпит. Но може да го стори 24-часа в денонощието, 7 дни в седмицата. По Интернет.

Ако в скоро време този момент на закрепостяване не се преживее, значи в България се толерира щатският монополист. Вече не за сефте. Тогава по-добре да си наплюнчим молива и да продължим да работим по-старому.

Някой ще опонира, че българинът отдавна му е намерил цаката на щатския милиардер и е дългогодишен рецидивист в напълно "безплатното" ползване на всички версии на Windows, MS Word и т.н. От друга страна, "Майкрософт" все пак си прибира парите - от данъците, с които се плаща софтуерът на държавните чиновници. А естеството на електронния документ е такова, че когато човек реши да го покаже пред властите или в съда, едва ли ще му се иска да е ползвал нелегална система.

Няколкото хиляди притежатели на смарт-картите с e-подпис в момента със сигурност ще се множат. Скоро регистрираните компании, доставчици на услугата, ще станат три. Конкуренцията и сега сваля цените на абонамента за e-параф под 60-70 лв. за година. Т.е. той ще става все по-общодостъпен, а с въвеждането на нови e-услуги - все по-желан.

На другия край на жицата - в стаите на чиновниците,



вече се чувства полупаника



Изпитаха я на "Дондуков" 1 в търсене на първото електронно подписано писмо от Василев, адресирано до премиера. Попитани на кой точно имейл адрес е пристигнало то, отговорни служители отвърнаха: какво значение има, важното е, че е получено! А от 1 януари 2005 г. същите чиновници ще трябва да ни се подписват със смарт-карти... Да се надяваме, че щом и в село Гърмен се научиха да ползват електронен документооборот, ще се научат и в столицата.

Проблемът с гражданите, чиновниците, хакерите и корупцията е все практически. Въпросът, че едно българско министерство определя на българските граждани с какъв софтуер да работят, е принципен. Ако нямат намерение да развиват системите си още от самото начало като за всички български граждани, най-добре управниците да го дават по-откровено: "За да ни пишете, платете на "Майкрософт" 500 долара (с потребителската отстъпка)."