:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,475,932
Активни 435
Страници 13,140
За един ден 1,302,066
Дистанции

Географският обрат на 90-те

Снимка: Сега
Един от географските резултати на прехода беше, че Северна и Южна България си размениха местата. На юг нещата потръгнаха, на север, и особено в "северозападнала" България все още чакат нещо; на юг, казват ви, е интересно, на север е тъпо. Питайте по-млади хора (защото по-старите пътувахме повече из страната) къде са били: по мои наблюдения отношението север - юг ще е от порядъка на 1:10. Разбира се, изключвам Черноморското крайбрежие, което е съвсем трета опера.

Случило се е нещо, което в геологията напомня внезапната смяна на магнитните полюси. Досега Северът винаги е бил по-престижната половина на националната територия: оттам по Дунава навлиза европейска култура, оттам идват четите, а после и самите руски освободителни войски, благодарение на които се извършва първото голямо "етническо чистене" на турското население, докато южната част остава още 7 години в границите на империята, а някой от настоящите най-южни територии чак до Балканските войни. Във времето на комунизма северната част, обърната към страните от СИВ се индустриализира по-бързо, по затънтените краища около натовските граници офицерството е основният поминък.

По ирония на историята днес Европа се озова на юг от България - така можем да си обясним странното й сравняване в една чалга песен с "южна пеперуда". С разпадането на СИВ гигантските заводи на север се затвориха, бившите партньори почнаха да будят срам, понеже показваха собствените проблеми като в огледало и южната граница стана магнит за въображението. Допълнителна причина бяха войните в Югославия, които през 90-те години блокираха северозападния сухопътен достъп до Европа. За няколко години във времето на ембаргото западната граница беше най-доходоносна, но цените от двете и страни се поизравниха и тя загуби притегателната си мощ.

Опозицията днес е изчистена: на север границата е бариера, на юг - врата. Натискът за отваряне на нови гранични пунктове на юг е огромен, по-голям успех той дава по турската граница, заради демографските страхове на Гърция. От друга страна Дунав мост-2 продължава да буди екзистенциални съмнения. Темата използва СДС, за да обърне електоралната карта на район северозападен, както и европейските донори, които финансирайки моста, опитват да покажат, че правят нещо за региона. Днес, след като пътят през Ниш отново е отворен, а Дунав отпушен, съмненията почват да растат. Една от причините е пълната липса на интерес към насрещния бряг, който презрително определят като "нисък" (вижте само какви дълбоки смисли криела географията!). Питайте хората във Видин или Русе



дали търгуват с румънците, дали ходят оттатък,



дали учат езика. Там няма какво да се прави, ще ви кажат, ами те са като нас.

Вземете един такъв исторически паралел. През 1954 най-тържествено се открива Мостът на дружбата, чийто строеж е подкрепен с паметници, парк, хотели и всевъзможни културно-идеологически мероприятия, укрепващи отварянето, обмена, с една дума дружбата между двата социалистически народа. Подобно ритуално отваряне на граница през времето на Втората република естествено се състоя на юг. През 2001, когато паднаха туристическите визи за Шенгенското пространство и външната министърка Надежда Михайлова прекоси пеш гръцката граница с личния си паспорт, придружена от двете си дъщери, студенти от специалност европеистика (привлечени в качеството на символ) и много телевизионни камери. "Има нещо много символично в това, че в навечерието на Великден българите ще могат да пътуват без визи", каза тя през март; премиерът пък се зарадва, че ще ходим на плаж до Бяло море.

Но южният еротически потенциал на различието (защото именно различното привлича) има чисто финансово изражение. При брутен доход на глава от населението $ 13 700 в Гърция срещу $ 2100 в България (2003 г.) дори един неквалифициран берач на портокали може да се върне след няколко месеца с пари, които да му позволят да започне малък бизнес. Турция като цяло е само с 30% по-добре, но пък е огромен пазар, където нашите сравнително по-квалифицирани мигранти се пласират добре. Турци и гърци целенасочено инвестират в южните погранични територии. Гърците имат като държавна политика инвестирането (или по-точно изнасянето на шивашки цехове на ишлеме) в пограничните райони, така правят и турците по силата на спонтанни мрежи и езиков афинитет. Впрочем по-рехавият контрол в южни страни като Испания и Италия



прави южната емиграция някак по-лесна за пожелаване



Новата въображаема география, която се наложи в екстаза на 90-те години, не е основана на транспортни коридори или стратегическо планиране. Големи индустриални и културни центрове като Русе и Видин са се оказали захвърлени на края на територията, откъдето идва усещането за обреченост. И то тъкмо сега, когато каналът Рейн-Дунав направи тези градове атлантически пристанища. Историята познава и други такива захвърляния. Процъфтяващият възрожденски Котел например, след Освобождението се озовава в Източна Румелия, откъснат не само от символите на новоосвободената родина, но и от пасищата в Добруджа, което за броени години довежда до масово изселване и упадък. Друг такъв пример е големият център Неврокоп, откъснат след Балканските войни от региона на Солун и Драма, към които естествено принадлежал, загубил регионалното си значение и дори името си, за да се превърне в комунистическия Гоце Делчев, "град в бутилка", който строи екотунели за родопските мечки с надеждата, че Гърция най-после ще отвори граничния пункт.

Промениха се ценностните ориентири, променя се и географията. Отречен и осмян е продуктивизмът на класическия капитализъм и държавно-централизираното му превъплъщение- комунизмът. Трудолюбие, пестеливост, индустрия - тия неща вече никого не привличат. Живеем в епохата на консуматора, на тялото, а повечето кефове по османските земи водят на югоизток. Царят на чалгата, Пайнъра, тръгва от Димитровград, Родопите са по-интересни от всяка равнина, екологията - от заводския дим, мултикултурният стар Пловдив - от националните светини като Царевец. Континентите се движат с по сантиметър на столетие, културните територии са значително по-бързи.
 
Надежда Михайлова засажда маслина на ГКПП "Кулата" по случай падането на шенгенските визи.
61
1082
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
61
 Видими 
16 Септември 2004 23:14
Наглед ясно и убедително, но всъщност твърде далеч от истината. Противопоставянето изобщо не е в мащабите "северната - южната част", а избраният модел има някаква обоснованост само в тези едри мащаби. При избор на наблюдение в микромащаби картината изглежда по съвсем друг начин (подобно на положението с теорията на относителността и квантовата механика). Тогава опозицията "северна-южна" се заменя от "оазиси-пустош" или "островчета-океан". Както е и в световен мащаб - островчета на благоденствие над океан от мизерстващи и агонизиращи народи (сред които сме и ние). Вътре в страната този модел се повтаря - концентрация на относително благоденствие в отделни точки (градове като София, Севлиево, Пещера, Петрич примерно) и запустяване, обезлюдяване или вегетиране, агонизиране на доста по-обширни територии (включително и от южната част).
16 Септември 2004 23:19
Интересно студентско есе по стопанска и културна география. А когато България влезе зорлем в Европа, която е на север, а не на юг, и когато южната граница бъде запечатана, за да спре милионите емигранти, няма ли полюсите отново да се изместят?
16 Септември 2004 23:53
А засто нисто не пише за развитието на услугите саответно в двете части на Балгария. Никаква думичка, нито повече факти за митниците, нито за вноса и износа на картофи например от Самоковеца /лека му праст/. А "компанъонките"...
17 Септември 2004 00:01
Потресаващо и покъртително!
Отсекаде!
17 Септември 2004 00:14
Bla-bla i izvednazh ni v klin, ni v rakav...

"оттам идват четите, а после и самите руски освободителни войски, благодарение на които се извършва първото голямо "етническо чистене" на турското население"

Eh, Ivailo, Ivailo, da beshe pisal po neshto i za 500 godini etnichesko chistene na balgarite po cialata teritoriya na BG, che i ne samo tam. Ne namiram dostatachno silna duma da ti kazha shto za mekere si.
17 Септември 2004 00:18
"Промениха се ценностните ориентири, променя се и географията. Отречен и осмян е продуктивизмът на класическия капитализъм и държавно-централизираното му превъплъщение- комунизмът. Трудолюбие, пестеливост, индустрия - тия неща вече никого не привличат. Живеем в епохата на консуматора, на тялото, а повечето кефове по османските земи водят на югоизток. "
Тия философски констатации тип "хоремаг" са малко излишни в тая статия.Ина4е съм по-съгласен с делението оазиси-пустиня.Баш така си е.Където са се измъкнали от централизираната опека-нещата вървят.
javascript:emoticon(' ')
Пък и в епохата на глобалното село и нета-какви граници, какво делене...
17 Септември 2004 03:19
Цялата му теза е построена на сбъркани основи. Упадъка на Пловдив на кого го остави?
Да не говорим за цялата батарея заводи за оръжие край Казанлък и Сопот, построени именно по врмето, когато Северът се индустриализирал.
Авторът просто е "копал" факти, за да изгради някакво противопоставяне Север-Юг...
17 Септември 2004 10:50
"Пътят на България към Европа минава през Босфора" Кой бе казал?
Трактовка моя - пътят към Европа минава задължително през илюзиите до отрезвяването. Илюзията, че без индустриалният потенциал на севера, ще се топнем в Европейските води, ще доведе до нуждата от армеева чорба...
PS Ако на някой трактовката му се види повърхностна - да не ме кори, а да приеме, че се дължи на повърхносността на писанието...
17 Септември 2004 11:26
Имам презихтиман, че г-н Дичев е преписал /по-точно заимствувал/ статията си от последния брой на "Списанието" - издание на М-тел, което се разпраща безплатно на абонатите му. Същите разсъждения ще намерите и там.
17 Септември 2004 11:43
Ивайло,
от материала ти става ясно единствено от коя страна на Балкана си се родил, само че защо имаш комплекси от това???? Русе винаги е бил и ще си остане един от най-европейските градове в България, въпреки всеобщия- и на север и на юг упадък. Мога да опровергавам глупостите ти ред по ред, ама след като си тръгнал да се излагаш с това метериалче не виждам смисъла. И още нещо за Русе - Е. Канети е казал за него - Това, което видях по света, вече се беше случило в Русчук! Да не си посмял повече да ми плюеш по града, щото много си го обичам!!!!
17 Септември 2004 12:01
САМОБИТЕН

лошото е че заемката е почти "copy-paste". Очаквах повече от г-н. Дичев. Харесвам много от материалите му. Тука обаче имам чуството, че е нямал пари за дискотека и е врътнал едно бързо материалче в стил "Взимам хонорара и забравям".
17 Септември 2004 12:12
По стечение на житейски обстоятелства познавам добре
Северозападна България. Катастрофата на несъстоялата
се и за мен несъстоятелна икономическа политика на прехода се вижда от космоса. Тотална разруха и не само в индустрията, но и в селското стопанство на край, от който в миналия век е идвал в София "мазният" влак.
Погубването на два от трите най-значителни производствени субекта - Видахим и Химко са само драматични по своите мащаби и последствия, но не и единствени примери за съсипването на работещи предприятия и поставяне под угроза бъдещето и днешния ден на десетки хиляди почтени люде. Тоталната централизация на властта, започната от Живков през 1987, вече е завършен факт. Сегашната политическа върхушка доведе до абсурд изземването на контрола върху финанси, имущество, индустриални мощности, инфраструктура, основни обществени фондове /пенсионно-осигурителни и застрахователни/, здравеопазване, образование, а забележете и върху силовите структури, включително армията, чиято боеспособна част е базирана около столицата.
Изброявам всички тези общоизвестни факти само за да покажа несъстоятелността на делението север-юг, което за мен е опит да се отклони вниманието на четящите братя от реалното противопоставяне "столица-провинция". Много точно един от участниците във форума споменава, че зоните на просперитет в останалата България се дължат по-скоро на откъсване от унищожителното обгрижване на капитолията. Прочее Севлиево е емблематичен пример в това отношение.
Буди тревога рязкото нарастване на центробежните сили, особено в пограничните области на страната, които не намират силова изява само поради драстичния отлив на работоспособно население към Гърция, Турция, Италия, Испания, Португалия, Канада, САЩ и къде ли не по белия свят, предлагащ някаква що годе платена работа. Маргинализацията, а за Северозападна България - циганизацията е вече факт, от който ще има жестоки изненади на изборите за местна власт. Правя прогноза, че следващият кмет на Лом ще е ромски велможа. Недоволството на обикновените хора от грабителската политика на кликата, окопала се в София, придобива размери, които биха стреснали всеки европейски политик, но не и нашите. Очаквам изненади и в тази посока, доколкото от историята знаем, че Видинското царство се е създало не по прищявката на един царедворец, а поради необходимостта от защита на икономическите интереси на хората живеещи на тази територия.
Предложение за решение на проблема: да вземем пример от една Бразилия - столицата да се изнесе в най-затънтената пустош на България. Шегувам се...
17 Септември 2004 12:49
"Пътят на България към Европа минава през Босфора" са думи на Доган и неслучайно както винаги той се оказва прав. Съгласно "Моделья" на България е отредено чужди инвестиции да идват само от Турция, Гърция и Русия. И това става. Да ви прилича на едно известно споразумение след ВСВ? България ще бъде защитния вал на Европа, затова е в НАТО, затова пропускът й за Европа ще е само за барбекюто в задния двор. Приемът в балната зала се охранява отвън.
17 Септември 2004 12:57
Уви, верно е. Дичев се завърна. След "Сегашно разточително" следва "Дистанция".
От днес нататък ще спазвам стриктно дистанция от тази колумна.
17 Септември 2004 12:58
Противопоставянето в БГ не е между Северна и Южна България. То е между столицата и провинцията. Така е още от комунистическо време, но тогава не беше толкова явно. В момента има такава икономическа централизация в столицата, че провинцията просто бледнее( дори БЕДНЕЕ). Това е разделянето. От прованса могат да се изключат единствено Варна, Бургас(тва идва от туризма, вижте зимата там как е), Пловдив. За Русе съм съгласен зле е , но не по-зле от останалите БГ градове : Шумен, Търговище, Силистра специално в Североизточна България.
17 Септември 2004 13:24
Така и не разбрах, защо ли на Дичев му е било необходимо да пише подобни глупости. Измисля си проблем и започва да го разнищва. Ми да беше започнал изследването на "проблема" от създаването на българската държава. Щеше да го разгледа в целия му обхват. Ех, защо в-к "Сега" не ми даде колонка да пиша за нещо си? Стегни се, Дичев! Не ни занимавай с простотии!
17 Септември 2004 15:12
Обикновено съм позитивно настроен към Ивайло, но това наистина е един от слабите му материали. Общият симптом, който се наблюдава в писането му, а именно генерализация на някакви много частни и субективни късчета информация до рамките на обща теория за нещо си, тук е изведен до крайност. Не виждам никаква обективна причина, освен авторовата пред-разположеност, промените в социалната география на България в последните години да се разглеждат в опозицията Север-Юг.
17 Септември 2004 15:24
Ееее, това много прилича на една статийка в Списанието на М-Тел (последният брой). Прави сте за западането на Пловдив, а и наистина става все по-мултиетничен. Българите се поизселеха в чужбина...
17 Септември 2004 15:28
Трябвало човекът да си изкара парите за тази седмица.
То за празни страници пари не дават!!
Интересно ми е да цитира източниците на неговите умозаклиючениа, особено онова "1:10"
17 Септември 2004 16:56
София, 17 септември 2004 г.
"СЕГА":
Русе и Видин са се оказали захвърлени на края на територията, откъдето идва усещането за обреченост
(дописка от Ивайло Дичев, професор)
...Но южният еротически потенциал на различието (защото именно различното привлича) има чисто финансово изражение. При брутен доход на глава от населението $ 13 700 в Гърция срещу $ 2100 в България (2003 г.) дори един неквалифициран берач на портокали може да се ....
...Гърците имат като държавна политика инвестирането ... в пограничните райони...


Букурещ, 31 август 1942 г.
"ПОРУНКА ВРЕМИЙ":
Браво, българи!
(уводна статия от д-р Илия Радулеску, директор на вестника)
Българите не са само работливи, умерени и сериозни, но и великолепни стопани и най-вече - хора, проникнати от повелите на един фанатичен национален егоизъм. Хуманитаризмът, с който се хвалят толкова други, не ги е засегнал със своите фалшивости и отрицания. Нека дадем само един пример. Преди други, които се считат по-предвидливи, българите взеха своевременно мерки срещу трудностите на изключителното военно положение, въпреки всички проповеди за международно сътрудничество. Те рационализираха продоволствието с главните хранителни продукти и с облеклото; систематизираха производството на стоките, които се търсят повече на европеския пазар; организираха по такъв начин износа, че стигнаха до там, да получават максимум стойност за всичко, което изпращат извън граница... Без да имат петрол, злато, минерали или количества храни в излишък, българите надскачат с техния лев парите на другите валути. Без да имат овощни градини и лозя с облагородени лозови насаждения, българите изнасят плодове за 3-4 милиарда лева годишно...


Рим, 9 октомври 1942 г.
"ТРИБУНА":
Пътят България - Адриатическо море
Трябва да подчертаем възможността на конвенцията, подписана онзи ден от граф Чано и българския министър, според която едно шосе ще свързва пряко и сигурно пристанищата Дурацо и Антивари със столицата на България и с град Русе. Касае се за едно напълно римско дело, предназначено да засили през Албания политическите, икономическите и културните връзки между двете държави, които днес имат обща граница. Адриатическо море ще се свърже с Черно море посредством Дунава.


Букурещ, 13 октомври 1942 г.
"КУРЕНТУЛ":
Мостът на Дунава
Войната още не е свършила, а между народите вече се говори с убеждение и топлота, нещо, подчертано отново при посещението на българските журналисти...
Мостът на Дунава ще се построи. Този мост ще бъде паметник на приятелството. Той ще бъде осветен от сълзите, които са текли от едната и от другата страна на Дунава.


Берлин, 17 октомври 1942 г.
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Един мост
(дописка от Герхард Херман)
На Балканите цели столетия се говореше за този мост, но въпреки това той не бе построен, макар че, както е известно, скоро след основаването на княжество България в 1881 г., се почувства нуждата от него. Изготвяха се и се отхвърляха проекти и това продължи до преди шест години, когато най-после поне се създаде един ферибот, който въпреки качествата си, има и един недостатък - през зимата не може да се използва. Така пътници и стоки, както правилно се забелязва, могат да стигнат по железница направо от Пекин до Париж или от Мадрид до Владивосток, но не и от София до Букурещ. Това бе едно трагично положение, в което се намираха Балканите по времето, когато Англия, Франция и Русия спореха за господство в тази област и бяха единни само в намеренията си да попречат на единството на Балканите. Преди всичко, руските закони караха заинтересованите правителства да мислят, че постройката на този мост не е желателна, тъй като руският натиск за разширение към Цариград не трябваше да се подпомага по този начин... Всички съзнаваха ясно, че когато Русия говори за българските братя, тя мисли за пътя към Цариград. Фюрерът бе този, който след посещението на Молотов в Берлин попречи на подобно ощастливяване на България с руски гарнизони. След като англичаните и Съветите бяха изгонени от европейския Югоизток, сега има условия и за един мост, като вече не се говори само за проекти, а се строи... Касае се строеж на мостове към Европа.


Париж, 5 февруари 1942 г.
"ПАРИЗЕР ЦАЙТУНГ":
Българското стопанство през 1941 г.
България може да смята годината, която току що изтече, като един относително благоприятен период. През изтеклата година България постигна напредък както в индустрията, така и в земеделската област. Увеличи се обемът на нейните земеделски и индустриални произведения. Чувствително покачване отбелязва и трафикът на стоки и обменът с разни чужди страни. Индустриалното производство през 1941 г. отбелязва увеличение от 5, 4% спрямо производството от предишната година. Книжната индустрия увеличи производството си с 28, 1%, металургичната и машинна индустрии с 25, 9%, производството на храни с 13, 5%, минната индустрия с 4, 2%...


Загреб, 19 април 1942 г.
"НОЕ ОРДНУНГ":
Годишнина от обединението на България
(дописка от Олег Бертинг)
На 20 април, на православния Великден, българските войници преминаха старата граница и бяха посрещнати от едно ликуващо население. Този факт бе от особено значение за религиозния български народ. На този ден понятието за Възкресение се свързва с понатието за политическо възкресение... Тази година за пръв път ще бъде празнуван Ден на обединението на България, 12 април...
Българите са един силен и творчески народ с изключително чувство за напредък, както в културно, така и в цивилизационно-техническо отношение. Българинът съзнателно се стреми да се освободи от балканизма, от духовните и морални норми, в които изразът "Балкани" намира своето отрицателно звучене. Той обаче не иска да се европеизира само с външно подражателство. Той иска да запази националния си характер и да абсорбира европейската култура чрез собствените здрави и силни народни черти - да бъде европеец с подчертана национална българска физиономия.


Берлин, 12 януари 1942 г.
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Българската социална политика
Едно проучване върху социалните застраховки в България показва, че тя е много напреднала в социалната политика. Обществените почини в България в това отношение засягат почти изключително земеделското население, защото работничеството в България е сравнително малобройно. Броят на осигурените фабрични работници възлиза на 250 000 души. Въпреки сравнително малкият процент фабрични работници България се радва на едно напълно модерно социално законодателство, чието начало трябва да се търси още преди войната. Социалното законодателство започна със защитата на детския и женския труд. В 1905 г. се гласува закон за спомагателните каси за работниците в обществения сектор; в 1907 г. се създаде занаятчийски инспекторат, последван от застрахователен фонд за работниците от някои индустрии. В 1911 г. се уреждат законодателно неделните дни и празниците. В 1915 г. се създава един работнически застрахователен фонд, а през 1918 г. се прокарва закон за хигиената и сигурността в индустриалните предприятия...
Това, което трябва да се смята за голяма придобивка и напредък в социалната политика, обаче, са социалните осигуровки. В тома отношение България служи за пример, защото тя въведе още в 1918 г. задължителната застраховка за злополуки и болести. В настоящия момент всички чиновници и работници в обществени и частни заведения са осигурени срещу болест, злополуки, инвалидност, старост и смърт. Самостоятелни занаятчии, дребни търговци, селяни и др могат също да станат членове на държавната осигурителна каса.


Хелзинки, 21 октомври 1942 г.
"УСИ СУОМИ":
Политическото положение в България е стабилно
Онзи, който обективно следи общественото мнение в България, и то не само в старите й граници, но и в новоприсъединените области, трябва да признае, че след Балканската война, а и изобщо след всички войни, положението в България върви с големи крачки към равновесие. Така че България се връща към нормалния си живот. Комунистическата пропаганда, която благодарение на саботажните действия и внушения на Лондон и Москва преди години имаше временно влияние върху населението, за сега се проявява слабо... Особено силна е моралната подкрепа, която народът получава от примера на българската войска, където всички от офицерите до последния войник устояват против всяка противодържавна пропаганда. Неотдавна издадените полицейски наредби в българска Македония не целят потушаване на някакви смутове или революция, за което бяха разпространени слухове, а са издадени като предпазна мярка за вътрешното спокойствие на страната. Тъй като в продължение на няколко месеци, било в българска Тракия, било в другите новоприсъединени области, не е имало нито един случай на комунистически саботажни действия, то не може и дума да става за сериозна опасност или за противодържавна дейност... Отношенията с Турция, които винаги са причинявали не малко грижи на България, и които враговете й искаха да разстроят съвсем, днес са най-добросъседски и от ден на ден се подобряват, особено в стопанско отношение... Въпреки факта, че дипломатимеските отношения със Съветска Русия не са прекъснати, ония топли чувства към "великия славянски брат" не са вече същите, понеже българите не желаят да споделят участта, която сполетя Русия.


Кьолн, 21 октомври 1942 г.
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Задачите на България в новата област
Зад привлекателната външна страна се крият трудни задачи и проблеми, двойно по-трудни, като се има предвид че Беломорието е една област с трагична история, една област, преминавала от ръце в ръце. България има да разрешава тук големи задачи, за да може да използав богатствата на областта. Че Тракия не е гъцка, личи от следния факт: дори през 1919 г., когато още продължава опиянението от победата, гърците не се осмелиха да припишат тази страна на себе си. Тя бе обявена за мандатна област на победителите, т.е. на петте велики сили...
След присъединяването на Тракия и Източна Македония в България забелязаха с изненада, че там са останали още твърде много българи, които се чувстваха щастливи да се присъединят към своето етечество. Те нямаха нито български училища, нито им се позволяваше да общуват със своите сънародници в България, на тях им беше забранено да говорят български дори в семействата си. Имаше специални подслушвачи, които съобщаваха на властите за всяко нарушение на забраната. Наказанията бяха парични глоби или изгонване. Чудное, че въпреки това, българските семейства не пожелаха да се разделят със земята на бащите си, но запазиха своите обичаи и език, те представляваха един невидим, но здрав корен на българщината...
Но не само изгонването определи отношенията между българи и гърци. В България и днес се говори за толкова тежкото духовно иго на гръцките свещеници и учители, които имали задачата да погърчат политически повалената българщина. Колкото повече човек навлиза в тази област, толкова повече той ще чуе да се повтаря историята на онзи гръцки владетел отпреди 1000 години, който е накарал да бъдат ослепени 10 хиляди пленени българи и оставил само по един с едно око, който да заведе ослепените в родината, като свидетелство за тяхното голямо поражение. Може би и гърците разказват подобни неща. Но българите не ги забравят, макар че - предвид задачите, които сега са поставени, те трябва да се забравят. Тези задачи са от стопански характер и са толкова важни, че трябва да бъдат поставени на първо място.
Трябва при това да се накара гръцкият селянин да използва всичките сили на земята, защото той засяваше в своето самодоволство и спокойствие винаги само толкова, от колкото имаше безусловна нужда, а не това, което земята можеше да му даде. За тази цел има закони и е създадена организация. Времето за оран и посев е точно определено. Определено е също така колко пъти и колко дълбоко трябва да се оре. Тези, които не спазват предписанията, са заплашени с отнемане на земята и присвояването й от държавата. Затова няма вече както някога необработени земи, и вместо една реколта, отсега нататък ще се прибират три реколти годишно: най-напред ръжта, след това памукът, и накрая - царевицата, която може да се сее даже и късно през лятото. Където има безстопанствена земя, където не достигат работните сили, там се намесва българският войник, който е роден селянин. А там, където българите отново могат да заемат своята земя, страната се превръща в градина. Българинът, противно на гъркът, е оседнал земеделен, не жали труд, докарва вода от километри, обработва своите ниви и въпреки че му липсват машини, той компенсира липсващите му помощни средства с труда на своите ръце...
Вече са планирани работите по пресушаването на блатата, които сега са център на маларията, а също и по залесяването на областта... Започна обща разяснителна акция, която обяснява на населението как да се пози само от малария. Ако някога залесяването бъде доведено до край, тогава ще се заговори за българска Ривиера, защото твърде горещият през летните месеци климат ще бъде смекчен от горите.
Трябва да се облагородяват милиони маслинови дръвчета. Гърция притежаваше толкова много маслинови гори, че не обръщаше никакво внимание на богатите маслинови находища в тази област. От 12 милиона дръвчета бяха облагородени само около 1 милион и само те бяха използвани. А България иска да използва всяко едно дръвче и да не изгуби нито грам масло. По-късно ще бъдат залесени и други култури...
Друга трудна задача е скотовъдството. За разлика от стара България тук има малко стада. При преселването гърците са откарали и стадата. Има разкошни пасбища. От България са докарани развъдни животни, а коленето на млад добитък е строго забранено.

По-нататъшна задача е прокарването на пътища. Към нейното изпълнение се пристъпи веднага. Вече е построена една ж.п. линия, която свързва страната със стара България, минавайки през Кресненското дефиле. За сега тя е теснолинейка, но се разширява, за да стане нормална. Хвърленият от гърците мост на Марица вече е възстановен. Подновени са съобщенията с източния края на областта. Строят се и други различни пътища от юг на север, тъй че брегът се свързва със своя хинтерланд. В тези строежи са заети повече от 40 хил. български трудоваци. Този труд дава вече своите резултати.
Градове като Драма и Серес стават центрове на богата област, на истинско Елдорадо, където селяните (за разлика от старите предели) имат достатъчно земя, както и тютюнопроизводителите - достатъчно работа, за да могат да живеят от нея. В Серес има български квартал, който се е запазил от всякакви гръцки влияния.
Важен е и проблемът с използването на водите. Гърците не отдават никакво значение на евтината водна енергия, на "белите въглища". Те навсякъде са си служили с дизелови мотори. Българите не мислят да ги поправят или подобряват, тъй като се предвижда използването на водната сила.


Рим, 31 октомври 1942 г.
"ГЕОПОЛИТИКА":
Възстановяване на Велика България
Традиционната й геополитическа тежест е логична последица от географското положение, особеностите на стопанството и духа на българския народ. България трябваше постепенно да насочи действията си и почините си към народите, способни да защитават и разбират нейните духовни и стопански интереси... Този геополитически стремеж помогна на България да достигне териториално разширение, каквото тя е имала по време на цар Симеон, като при това успя до увеличи престижа си в Европа дотолкова, че присъствието й да има стопанско и политическо значение в бъдещата организация на голямата европейска територия... Италия, която граничи с България посредством Албания, трябва да има предвид тези факти.


Кьолн, 25 ноември 1942 г.
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Връщане към Егейско море
Някога мъртва област, днес тук кънти нов живот. Камиони, коли - цели кервани се движат по шосетата. Това е пътят на заселниците. Същият път преди двадесет години, но в обратна посока вървяха същите хора. Тогава съкрушени и тъжни, днес радостни и с вяра в бъдещето. Те се връщат отново в своята родина. Едно истинско преселение на народа. Около 250 хиляди напуснаха тогава Тракия и Източна Македония, схващани днес под името Егейска област, и бяха принудени да живеят и работят в неплодородни области. Това не беше приятна размяна. И днес не всичко с връщането е точно и в ред, не всички щети са изгладени. Едно изселване и заселване оставя дълбоки следи в живота на народа... Българската държава се грижеше за изселниците. Строиха им къщи, получиха земя, даде се добитък, инвентар, семена и даже облигации...
Завръщането сега е уредено така, че всеки, който иска да се върне, трябва да подаде заявление. Оказа се, че всички изселници искат да се върнат, а има и много други, които също искат да се заселят там. Заселването, обаче не може да бъде проведено изведнъж, тъй като има и гръцки бежанци. Сега не могат да бъдат заселени повече от 100 хиляди души, докато желаещите са 300 хиляди. Между тях има българи от Северна Добруджа, които не си намериха място в Южна Добруджа, а и много други българи, които живеят в планинските области и имат оскъдно препитание. Те са слушали за богатата морска страна и биха желали да опитат там щастието си...
...Раздават се само освободени и изоставени стопанства. Около 80 хиляди гърци са избягали и сега на тези имоти се настаняват заселници. Има извънредно много пасбища и пустеещи земи, покрити с храсти. Сега се разорават.
Заселването означава за държавата една нова тежест. На времето, преди 20 години, тя покри разноските със Заема за бежанците, който стана по-късно средство за политически натиск на великите сили срещу България. Държавата днес трябва да извърши заселването със свои средства и показва, въпреки това, не по-малка готовност. Някогашните бежанци, които са изплатили задълженията, счита им се като тяхно състояние. Държавата сега им дава, както някога земя, къща, строи черкви, училища за новите села, дава им добитък, семена и кредит от 50 000 лева, с които да започнат работа...


Букурещ, 25 ноември 1942 г.
"УНИВЕРСУЛ":
Италия и България
В първата половина на месец октомври министърът на търговията Н.Захариев подписа в Рим два договора. Първият се отнася за размяната на стоки между двете страни, а вторият предвижда построяването на едно шосе от Адриатическо море до Дунава. Това шосе ще тръгва от Дурацо - Албания и от Антивари - Черна гора, ще прекосява македонските планини, стигайки до София, от там - до Русе на Дунав... Построяването на шосето Дурацо - Антивари - Скопие - София - Русе ще бъде поверено на едно смесено итало-българско дружество. Новият път ще допринесе много за засилването на политическите, стопанските и куртурните отношения между Италия и България...


Цюрих, 23 декември 1942 г.
"ДЕР БУНД":
Протокол за строежа на моста на Дунава
Напрежението между България и Румъния трая цели тридесет години - от втората Балканска война до споразумението в Крайова през 1940 г. След щастливото уреждане на добруджанския въпрос, двете правителства се постараха да поддържат старото си приятелство с взаимни посещения и да оживяват стопанските си отношения. Така напоследък се подписа в Букурещ един много важен протокол, който предвижда започването от идното лято на строежа на Дунавския мост. Той ще се строи между двата града Гюргево и Русе и ще има две железопътни линии, път за останалите видове транспорт, а от двете страни - път за пешеходци. Разноските се оценяват на около един милиард франка. Целта на моста е да свърже Балтийско с Бяло море и да насочи транспорта на Средна Европа вместо през Черно море и Дарданелите, направо към Бяло море.





Редактирано от - Олег Офренов на 17/9/2004 г/ 17:55:14

17 Септември 2004 17:14
Настоятелен апел към редакторите от "Сега":
Направете необходимото проучване защо статията на г-н Дичев така ужасно съвпада като идея и разработка със статията "Смяна на местата" на Виктор Въргулев в последния брой на "Списанието" на Mtel, който, както е известно, е отпечатан значително преди днешния брой на "Сега", а в пощенските кутии на абонатите е още от вчера!
Срам!!
И да не стане като с "Конкорд" и "ТУ-144" - "еднакво мислели" конструкторите. Не нам, please!
17 Септември 2004 17:46
Колкото и невероятно да звучи, но в поредната геополитичарска попытка на проф.Дичев май че числата са най-близо до истината. Разбира се, брутният продукт на глава през 2003г. не е 2100 $, а 2530 $ и българската покупателна способност не е 15, а 40% от гръцката, но за някакви си 20 или 200% отклонение от истината при един журналист, при това професор на журналистите, въобще не си заслужава да се повдига въпрос. Ще излезе, че е заяждане "на дребно".
..
Сериозен пропуск на автора е, че не е приложил диалектико-материалистическия подход (прийом) при анализа си, така че не става ясно, винаги ли един български "неквалифициран берач на портокали" в Гърция е можел "след няколко месеца" с тия пари "да започне малък бизнес", респ. така ли е създаден навремето дребния бизнес в България.
..
По "неофициални данни" преди 60 и кусур години стандартът на живот на българина "уж" бил по-висок от тоя на гърка. Чак през 1980 г. българският стандарт "уж" станал около 40% от гръцкия и така та до ден днешен, ама е бил и доста по-малък от 40% междувременно.
..
Диалектиката обаче била голема работа, както казва Гегел и според нея, през последните години БВП на глава от населението у нас се e развивал "диалектически" доста по-бързо от гръцкия, както следва:
1991г. - 943 $
.....
1997г. - 1227 $
.....
2000г. - 1542 $
.....
2003г. - 2530 $
2004г. - 3000-3050 $, ако икономиката на Царството не реши случайно да изкара една криза в последното тримесечие на т.г. (ей така, за кеф на Дичев и дичевистите).
..
Е, скоро гърците няма да ги стигнем с това темпо, но поне не изоставаме, а ги доближаваме.
Иначе четивото е доста забавно, направо журналистически образец за "преливане от пусто в празно" и за "дирене под вола теле".



Редактирано от - TELESHOP. на 17/9/2004 г/ 18:55:20

17 Септември 2004 18:14
Деее.а КЕЛЕША ! И да си върне хонорара, а Редакцията да се извини. Или всичко се списва за берачи на маслинки?
17 Септември 2004 18:21
За утеха, след безсмисленото упражнение на професора по страниците на западащия вестник Сега, поствам един материал на ББС като пример за добра журналистическа работа, без автора да е професор! Съжалявам, че е само за консумация на англознаещите.
Ало редакцията, не виждате ли, че дежурните ви професори-колумнисти съвсем се изчерпаха и нищо не генерират. Във форума има хора, дето пишат много по-интересно и вярно. Защо не ги поканите да са ви кореспонденти он лайн?
Само, ако обичате без НЕЗНАЕЩ И ГРАЦИАН!

Choice of words matters

By Paul Reynolds
BBC News Online world affairs correspondent


The use of a single word in diplomacy can often mark a significant moment and the UN Secretary General Kofi Annan's use of the word "illegal" about the war in Iraq is one such moment.
He has carefully avoided the word before.
His previous phrasing was to say that the war was "not in conformity with the UN Charter".
This was a typical diplomatic phrase designed to get over the meaning, but to avoid directness. It was not exactly a ringing phrase and Mr Annan was content with that.
Now, in a BBC interview, he has been pressed into using the word "illegal" and that is the word which will now be used everywhere to describe his position.
He has not changed his position. But his language has changed and that counts.
It is worth noting that he still hedged the word round with references to the UN Charter, but that will be largely ignored.
Diplomacy does not often like directness. Mr Annan is a diplomatic sort of diplomat.
The BBC's Owen Bennett-Jones cleverly forced Mr Annan's hand, just as a good lawyer will do to a witness in court. This is the exchange:
BBC: "So you don't think there was legal authority for the war."
Mr Annan: "I have made it clear, I have stated clearly, that it was not in conformity with the UN Charter."
BBC: "It was illegal."
Mr Annan: "Yes, if you wish."
BBC: "It was illegal."
Mr Annan: "Yes, I've indicated that it was not in conformity with the UN Charter. From our point of view, from the charter point of view, it was illegal."
The actual word was wrested from him as the final thing he said.
He probably did not intend to say it, but found that he could not avoid it.

Illegal

So why does he think it illegal?
In the interview, he remarked that Resolution 1441, passed on 8 November 2002, warned Iraq that there would be "serious consequences" if it did not comply with UN demands over its suspected weapons programmes.
Mr Annan said it should have been left to the UN Security Council, in a second resolution, to determine what those consequences were.
The United States and Britain argued they were carrying out the wishes of the Security Council and that their authority was based not just on Resolution 1441, but on previous UN resolutions.
The British Attorney General, Lord Goldsmith, issued a public statement of his outline argument, though he did not publish, or even give the members of the cabinet, his detailed reasoning.
He said the original Resolution 678 from 1990, which allowed for "all necessary means" to end Iraq's occupation of Kuwait and "restore international peace and security" in the region, still applied.
It had been, he said, "revived" by Resolution 687 from 1991, which demanded that Iraq disarm. Since Resolution 1441 stated that Iraq was in breach of Resolution 687, the attorney general argued, there was authority to use force.
For opponents of the Iraq war, the use of the word "illegal" will confirm their arguments in a satisfactory way.
Supporters, including those who might not be wholly convinced by Lord Goldsmith's argument, might rely on the so-called Kosovo defence.
The war by Nato against Serbia over Kosovo in 1999 was not authorised by the UN either, but was viewed by its proponents as a legitimate intervention to protect civilians.

Words matter

US Secretary of State Colin Powell used the word "genocide" last week to describe what has been going on in Darfur. A finding of genocide requires action under the UN Genocide Convention of 1948.
The absence of words also matters.
Resolution 242 after the 1967 war in the Middle East famously requires the "withdrawal of Israeli armed forces from territories occupied in the recent conflict".
There is no "the" in front of "territories" and its absence has meant Israel can claim to be in compliance as it has withdrawn from some of the territories.
Incidentally the French version says "des territoires" which does mean "from the territories" but this text is usually forgotten.


Редактирано от - American bastard! на 17/9/2004 г/ 19:21:35

17 Септември 2004 18:38
kdjdhd
17 Септември 2004 19:37
Съгласен съм с констатацията на г. Зафод и други колеги – слаб, нефокусиран, недомислен материал. Гледани оттук (или от ЕС) не само северна и южна България са икономически и културно неразличими, но и България и съседните страни – също. За американеца от улицата, по-нататък, и Франция и България са едно и също – все Европа, течен шоколад, такета, мъжки ръчни чанти, тесни панталони, абе с една дума малко гей, а ла Джон ле Кери.
*
В епохата на глобализацията, на автомобила с ДВГ (когато у нас някога бъдат изградени “автомобилни пътища” и вземат да преобладават “автомобилите” в съвременния смисъл на думата), електрическия влак (като тежеве, не като бедеже), евтините авиолинии (които у нас се преследват, но при все това возят хората в цивилизацията за 10-20-30 евро из цяла Европа), в епохата на интернета (e, когато у нас форумите излязат изпод полицейския контрол на Газпром-Мултигруп) – какво тук значат някакви си 70 км София – Ботевград или 90 км Варна – Слънчев бряг?
*
Хората – тяхната свобода, тяхната квалификация – са главната производителна сила – представата на българските “физиократи”, че напр. “централното” (между кого!?) разположение на България давала възможност да се живее от “транзитни такси” е несъстоятелна.
*
Опозицията “север – юг” у д-р Дичев сигурно има едиповско обяснение от ранното му детство – напр. плах баща от Търново и властна майка от Казанлък. По повод бележката, че “сега не било времето на спестовността и трудолюибието, а на еденето и пиенето, които ни бутали на юг и изток” – спомних си, че съм слушал подобно от един колега от “Международни организации”, бивш ресидент на ПГУ в Гърция, впоследствие и началник “Кадри” на Външно, макар и в по-нюансирана форма – той смяташе, че когато ставало дума за работа и печелене, всички народи гледали на “запад” – поляците – към гедерманците, гедерманците – към геферманците, геферманците – към американците. Когато ставало дума за кеф, всички народи гледали на “изток” – сърбите слушали гръцко, гърците – арабско, арабите – индийско.
*
След вчерашната полемична размяна с един от издателите на вестника, пишещ тук с ника “Йори”, достъпът ни беше спрян ан блок от десетина айпита в Ню Йорк, мидтаун Манxатън, често броени секунди след пускането на наш постинг оттам в съвсем необичайно за трудова София време. Очевидно в някоя сграда близка до “Кинтекс” има създадена организация за круглосутъчно дежурство за борба с идеологическаята диверсия врагов народа. Напомням на носещите несменна круглосуточна Димитровска вахта, че “не се гаси туй, що не гасне”, и че интернета, в който пишем, е по определение – и технически – народен медиум на свободата. Освен това пазарната икономика (ако настъпи у нас) наказва сурово такова реалсоцово разxищение на (оскъдни!) редакционни ресурси.

17 Септември 2004 21:26
Ивайло не става за нищо!
Нека си пише по вестниците, но проф.Биолчев требва да го изрита от Софийския университет за да не осакатява българските деца. Най-добре ще е да се закрие целата специалност "Европеистика" или да се премести в Харманли - да е по близо до източника на названието си...
17 Септември 2004 21:46
След едногодишно спестяване отблъскващата фамилия преживява звездния си миг като след кратък тур по евтини хотели в Европа, ползвайки намалението от травъл агенцията на леля, цъфват във върха на лукса (по техните еснафски представи) наречен Ривиера на Златните пясъци. Естетвено ако бяха спали в Адлон Кемпински, Хайят, САС или Фор Сийзън нямаше да чуем края на история, ама там няма намаление и стаята е от 330 евро нагоре за овърнайт, брекфаст нот инклудид!
За сметка на това в Ривиера могат да погъделичкат смачканото си его като блесват в очите на отгледалата ги еснафска среда и естествено чичо като специалист по всичко не пропуска да се изяви и като строителен експерт, нищо че в същност, както обикновено артикулира откровени глупости. За да не се излага повече ще му светна някои факти от сградния фонд на комплекса Ривиера. Първо там никъде не са използвани напрегнати подови панели. (Това е технология икономисваща бетон и арматура за сметка на предварително напрегнати стоманени въжета в панела.) Тази технология се използуваше по времето на соца за бързо строителство вместо бетонни плочи. Отдавна не се прилага в България поради съществени недостатъци и най-вече от стриктните изисквания на новия противоземетръсен правилник. Плочите се полагат върху греди и се държат от тежестта на надстроеното.
Въпросния хотел Империал (бивш дом №7 и последен) е строен 1972-75 година и тейко му няма, ама никакво отношение към строителството му! Що касае фамозните "тетраподи" те са поставени няколко години след построяването на дом 7, във връзка с оформянето на яхтеното пристанище и за да предпазват плажната ивица, която морето непрекъснато “ядеше” . Поради това се налагаше Кольо Господинов (тогавашният началник на обекта УБО-ДС Златни пясъци) всяка година да докарва пясък за възстановяването на плажа. В същност за чуждестранни гости бяха дом 1 (до дом 7), дом 2 (срещу входа и най-стария) и доз 7 (Империал), а за българи бяха само 3 и 4 (тези дългите с двойните спални до вилата на МВнР) дом 5 беше за обслужващата рота и гараж-авторемонт, а в дом 6 (до х-л Москва) спеше обслужващият персонал – лекари, сестри, шофьори и преводачи). Само дом 7 можеше да работи целогодишно, защото имаше климатик, алудограма, освен това закрит басейн с подвижен покрив, сауна, боулинг и пълен медицински тракт. Батето Славков практически нямаше достъп до този комплекс, а той не се и натискаше, защото там беше проста една златна клетка!


P.S. Пропуснах да отбележа, че кухнята на фамозния Империал просто няма и най-бледа следа от някогашния УБО-кузин, имаше даже и диетоложка, чийто вид нагледно доказваше компететността й!

Редактирано от - American bastard! на 17/9/2004 г/ 23:27:37

17 Септември 2004 23:44
Г-н Дичевъ освен плагиат "сътворил" и поредната сюр-идеализация.
"Пропуснал":
- Черноморието - не му влиза в схемата
- Севливо - не се е отбивал там
- Добруджа - то е на украинските ТИМаджии, та е включил "процъфтяваща" Странджа и източни Родопи особено Мадан и Кърджали
- Не е ясно къде е целият Пернишки високоиндустриален район
Всъщност, за България ли пише Дичевъ или за Италия, ама наопъки
18 Септември 2004 01:37
НА ТОЯ ДИЧЕВ МУ ТРЯБВА ДИЧО ДИЧЕВ -----ЗА ДА ГО НАВРЕ НА КУЧЕТО В ГЪЗА , АМА ДИЧКАТА Е БОЛЕН ------ЩЕ МУ МИНЕ...... И ТОГАВА ДИЧЕВ ДА МУ МИСЛИ , ЗАЩОТО , КАЗАНО Е " един е дичо два дича няма "
18 Септември 2004 01:53
TELESHOP,
ТОВА, че има увеличение на БВП в долари/на глава от населението!/ НЕ означа, че тези долари/стоки и услуги/ влизат в джоба на ПО-ГОЛЯМАТА част от населението!!! Това-първо!
Второ, НЕ е важно колко долара влизат в джоба на човек, а колко долара ИЗЛИЗАТ от джоба му, за да може той да съществува физически- ЕКЗИСТЕНЦМИНИМУМА !!! Например, какво от това, че минималната работна заплата щяла да стане през 2005 г. 150 лева, щом през същата тази година ще трябва да плаща човек само за ток, парно и вода над 200 лв. !!!
Ерго, НЕ е важно колко получава човек, а е ВАЖНО за какво , колко и ДАЛИ му стигат за НОРМАЛЕН живот !!!
18 Септември 2004 02:15
Споко бе, старче. Като си надул тази жила на челото направо се плаша за здравето ти.
*
Глей сега, на такива като нас само такива като вас ни пречеха да тръгнем волно по света. Единственото, което си купуваме са билетите. Единственото, което си резервираме е колата. Без първото не можем да тръгнем, а без второто ще имаме прблеми да ни дадат кола с автоматични скорости и охладителна система в Европа. Понякога цените са двойни за подобни «екстри», но го преживяваме. От там нататък следваме само приблизително някакъв маршрут. Където замръкнем там спим. Никога не сме били подвеждани - влизаме в Париж право в центъра с колата и за 5 минути намираме хотел за 95 евро със закуската, за двама. Гараж в центъра е 20 евро на ден. Същата е цената и на новата Арка. Или влизаме в Амстердам и за 10 минути си намираме хотел за 120 евро с 4 легла, на 15 минути пеш от Краснаполски (онзи същия, дето пред него затриха картофения Самоковски бос ). Същата е процедурата с Брюксел, Хага, Берлин, Милано, Венеция (там се спи преди моста, след моста коли не пускат, има само гаражи), Флоренция, Виена, Залцбург и т.н. Само веднъж се отзовахме в 9 часа през нощта без хотел - тази година, в Позитано. Е, там кандисахме на 260 евро за малък апартамент плюс отделна стая за децата. За това пък терасата беше с големина на софийска гарсониера, а гледката изумителна. Една скала влизаше направо в банята ни.
А да, пропуснах - само за Рим си бяхме резервирали апартамент, на 200 метра от Ватикана. Силуетът на Свети Петър ни влизаше направо в спалните. Пак беше на почти същата цена - 130 евро на нощ.
*
Такива ми ти работи. В тази поредица Ривиерата се отличава само с това, че в началото на юни почти няма места и ми се наложи да резервирам апартамента ни и стаите отрано - бяхме много и празнувахме хубави неща. И че нейните цени са надевропейски - 240 евро за апартамент и 120 за стая. Но ние си я обичаме от времето когато в 1990 в Оазис ни поднасяха цаца под гръмкото име "рибна салата". За това пък изгледа към морето и зеленината наоколо са неповторими. Смея да твърдя, че в момента предлагат далеч по-изискани неща.
Помня и бодливата тел между Ривиерата и плажа на Външно - след 1989 хората бяха се опитали да я махнат и тя стърча няколко години самотно, докато грижливи ръце не я прибраха.
*
За кухнята на Ипериал – чета, смея се и си мисля – какво иска да ни каже въпросния дедо? Обида за отминалите комунистически благини и дива ярост, че някакви си Фичо и Нели почивали на свои разноски там, а той не може вече «нахаляву» Нещо от рода на – абе, пигмей, аз га почивах за сметка на държавната хазна ти си закусвал кифла и топло мляко за 50 ст. ОК бе, дедо, така беше. И паспорти си нямахме, държахте ни завързани. Сега е друго. Кухнята на Империал на фона на българския стандарт е просто приказка. Не случайно баща ми каза – абе тези, ако са я карали така преди 1989 са си построили мини-комунизъм, само за тях. -
А да, да не забравя – покрай вичките банички (със сирене, спанак и бог знае какво още), палачинки, наденички, кравайчета, френски кифлички всякакъв чешит, толумбички, петифури, сладкиши, сирена 10 вида, течни шоколади, печени (и пълнени със сирене) и непечени домати, шунки , луканки, корнфлейкс, сушени плодове, киви, праскови, малини, сокове 5 чешита и прочия, та насред всичко това стърчеше триумфално бутилка...шампанско в съд с лед. Като попитаъ едно мило момиче дето ми носеше капучиното за кого е предназначено то тя тихо пошепна – за руските туристи, да си правят мимоза. -; ) Е те, това ме свали – шапанско в 8 сутринта. Пушкин пишеше за зауска 5 следобед, но никога за шапнско в 8 сутринта.
BTW, смятам подобни закуски за нездравословни и се опитвам да се пазя от тях, доколкото мога. Тази си »компетентен възглед доказвам нагледно» .
*
Сега, за укрепителните съоръжения, дело на завода на бащата на Фичо. Чета ви и се чудя – ама вий на всеки и на всичко ще завилите, дори на едни обикновени бетонни кострукции. Дето казваше една моя близка приятелка – а бе те и на болестта ще ми завидят. Заводът за който иде реч е почти семейна гордост – строил го е дядото на Фичо (и не само него), архитект по професия, а преди това даскал по математика, а го ръководеше баща му – плавно стигнал до най-горното място от обикновено младо инженерче. За въпросните тетраподи слушах още като ни водеше на Кристал и Пролет веднъж на месеца, когато идваше в София на съвещания. Укрепителните работи по бреговата линия са дело, което живо интересува всеки варненец – морето късаше земя от плажа, а лошата канализация (искам да кажа липсата на такава) на вилите непосредствено до плажа предизвикваше многогодишни срутвания. Не случайно от няколко години като минавате покрай Трифон Зарезан ще ви срещне една килната настрана изоставена къща – белег на последното голямо срутване, което накара кметството най-накрая да вземе мерки да не се стори нищо без наличия на канализация.
18 Септември 2004 02:22

Споко бе, старче. Като си надул тази жила на челото направо се плаша за здравето ти.
*
Глей сега, на такива като нас само такива като вас ни пречеха да тръгнем волно по света. Единственото, което си купуваме са билетите. Единственото, което си резервираме е колата. Без първото не можем да тръгнем, а без второто ще имаме прблеми да ни дадат кола с автоматични скорости и охладителна система в Европа. Понякога цените са двойни за подобни «екстри», но го преживяваме. От там нататък следваме само приблизително някакъв маршрут. Където замръкнем там спим. Никога не сме били подвеждани - влизаме в Париж право в центъра с колата и за 5 минути намираме хотел за 95 евро със закуската, за двама. Гараж в центъра е 20 евро на ден. Същата е цената и на новата Арка. Или влизаме в Амстердам и за 10 минути си намираме хотел за 120 евро с 4 легла, на 15 минути пеш от Краснаполски (онзи същия, дето пред него затриха картофения Самоковски бос ). Същата е процедурата с Брюксел, Хага, Берлин, Милано, Венеция (там се спи преди моста, след моста коли не пускат, има само гаражи), Флоренция, Виена, Залцбург и т.н. Само веднъж се отзовахме в 9 часа през нощта без хотел - тази година, в Позитано. Е, там кандисахме на 260 евро за малък апартамент плюс отделна стая за децата. За това пък терасата беше с големина на софийска гарсониера, а гледката изумителна. Една скала влизаше направо в банята ни.
А да, пропуснах - само за Рим си бяхме резервирали апартамент, на 200 метра от Ватикана. Силуетът на Свети Петър ни влизаше направо в спалните. Пак беше на почти същата цена - 130 евро на нощ.
*
Такива ми ти работи. В тази поредица Ривиерата се отличава само с това, че в началото на юни почти няма места и ми се наложи да резервирам апартамента ни и стаите отрано - бяхме много и празнувахме хубави неща. И че нейните цени са надевропейски - 240 евро за апартамент и 120 за стая. Но ние си я обичаме от времето когато в 1990 в Оазис ни поднасяха цаца под гръмкото име "рибна салата". За това пък изгледа към морето и зеленината наоколо са неповторими. Смея да твърдя, че в момента предлагат далеч по-изискани неща.
Помня и бодливата тел между Ривиерата и плажа на Външно - след 1989 хората бяха се опитали да я махнат и тя стърча няколко години самотно, докато грижливи ръце не я прибраха.
*
За кухнята на Ипериал – чета, смея се и си мисля – какво иска да ни каже въпросния дедо? Обида за отминалите комунистически благини и дива ярост, че някакви си Фичо и Нели почивали на свои разноски там, а той не може вече «нахаляву» Нещо от рода на – абе, пигмей, аз га почивах за сметка на държавната хазна ти си закусвал кифла и топло мляко за 50 ст. ОК бе, дедо, така беше. И паспорти си нямахме, държахте ни завързани. Сега е друго. Каква готина била кухнята някога и колко кофти сега, а? Представям си кухнята на 70-те - питателна , "с риба майонез" и т.н. Ех, Ганйо Балкански, ех тачанка ростовчанка.
Храната на Империал на фона на българския стандарт е просто приказка. Не случайно баща ми каза – абе тези, ако са я карали така преди 1989 са си построили мини-комунизъм, само за тях. -
А да, да не забравя – покрай вичките банички (със сирене, спанак и бог знае какво още), палачинки, наденички, кравайчета, френски кифлички всякакъв чешит, толумбички, петифури, сладкиши, сирена 10 вида, течни шоколади, печени (и пълнени със сирене) и непечени домати, шунки , луканки, корнфлейкс, сушени плодове, киви, праскови, малини, сокове 5 чешита и прочия, та насред всичко това стърчеше триумфално бутилка...шампанско в съд с лед. Като попитаъ едно мило момиче дето ми носеше капучиното за кого е предназначено то тя тихо пошепна – за руските туристи, да си правят мимоза. -; ) Е те, това ме свали – шапанско в 8 сутринта. Пушкин пишеше за зауска 5 следобед, но никога за шапнско в 8 сутринта.
BTW, смятам подобни закуски за нездравословни и се опитвам да се пазя от тях, доколкото мога. Тази си »компетентен възглед доказвам нагледно» .
*
Сега, за укрепителните съоръжения, дело на завода на бащата на Фичо. Чета ви и се чудя – ама вий на всеки и на всичко ще завилите, дори на едни обикновени бетонни кострукции. Дето казваше една моя близка приятелка – а бе те и на болестта ще ми завидят. Заводът за който иде реч е почти семейна гордост – строил го е дядото на Фичо (и не само него), архитект по професия, а преди това даскал по математика, а го ръководеше баща му – плавно стигнал до най-горното място от обикновено младо инженерче. За въпросните тетраподи слушах още като ни водеше на Кристал и Пролет веднъж на месеца, когато идваше в София на съвещания. Укрепителните работи по бреговата линия са дело, което живо интересува всеки варненец – морето късаше земя от плажа, а лошата канализация (искам да кажа липсата на такава) на вилите непосредствено до плажа предизвикваше многогодишни срутвания. Не случайно от няколко години като минавате покрай Трифон Зарезан ще ви срещне една килната настрана изоставена къща – белег на последното голямо срутване, което накара кметството най-накрая да вземе мерки да не се стори нищо без наличия на канализация.
*
И в Кемпински ще отидем, бре, не бой се. Таман ще е готов за другото лято - строяха го тази година на мястото на Казиното.


18 Септември 2004 02:37
А, не съм писал, че точно х-л Империал се е строил с подови панели Спайрол, то беше от друг постинг, за канадците. Предполагам, че се е строил обаче с колони и греди, а буната - с тетраподи и тетраедри - впрочем с тези колони, греди и т.н. се строяха почти всички соцобекти на 60-те и 70-те години в околността, освен онези, които се правеха от домостроителните. Докато се строеше, свекъра на Нели ходеше ("на УБО-то" ) почти всеки ден със служебната Газка, после Москвич. От кухнята на Империал сега видяхме само закуската. Не само Ривиера, но и Слънчев ден на Св. Константин е отворен за туристи (там не ни пуснаха през 1990 г. - исках да видя научния си - чл. кор. Добрин Спасов), както и Евксиноград, дето работят за простосмъртни х-л Тунела и четири вили. Това имах предвид в темата за девети девети.
*
Колегата по-горе е прав за оста "север - юг". Варненското черноморие е уникално (не само в сравнение c несебърското, да не говорим за странджанското, дето съм служил на републиката на връх Папия). А и в сравнение с венецианското, лигурийското и амалфитанското. Като природа, имам предвид (но e все по-добре и като обслужване).
18 Септември 2004 03:45
paragraph39 [Златен]:
Например, какво от това, че минималната работна заплата щяла да стане през 2005 г. 150 лева, щом през същата тази година ще трябва да плаща човек само за ток, парно и вода над 200 лв. !!!

Shtom mozhe da se zhivee s -50 leva to s -20 leva standarta shte se pokachi napravo sas 60%.
18 Септември 2004 04:40
NEMINONA,
ЗАВИСИ какво трябва да се разбира под "ЖИВЕЕНЕ" ?!?
И дали "живеенето" с 50 лева е СТАНДАРТ , а "живеенето с 500 лева или с 5 000 лева е НЕстандарт?!?
Това, че се давиш на 5 метра дълбочина, но по някакъв начин си успял да се "давиш" вече НЕ на 5 , а на 3 метра- това НЕ променя СТАТУСА / и Стандарта/ ти на ДАВЕЩ се !!!
18 Септември 2004 04:49
mbmbmbmbmb
18 Септември 2004 08:45
Поздравления за г-н Дичев, добре дошъл отново!
Бих помолил емигрантите и тези, които не са били последните 7-8 години в страната, да не вземат ксрайно отношение.
Статията си е суперска за мен! Абсолютно вярно е написаното! Не знам дали е заимствал идеята, но е доста добра-както й друг път съм писал, взаимоотношенията с компанията, финансираща списанието, вече са отрицателно натоварен белег за даден човек(освен ако не е абонат на някоя от многобройните програми, в които едните плащата заради другите)
Наблюдава се и друго. Инициативността и предприемчивостта на хората в последно време е също районирана. Северняците и западняците са по захлюпени, градовете им са по скапани, няма живец в тях, младежите не ходят на весели тумби до късна доба..
Така е в Плевен, Русе, Ловеч и дори Търново-какво би бил Търново без студентите и туристите лятос? Да не говорим за останалите градове в Северна България, още по-малко в Северозападна..
Див Прованс си е нашата( аз живея в нея) Северна България-това е положението. Сит-репорт!
Изобщо не става дума за пари. Нито за лобита в изпълнителната власт на високо ниво, нито за общински бюджети и приходи от могъщи чужди компании. Говорим за хопата, които живеят там и тяхната лична инициативност и пригодност да реагират на Прехода.
Чалгата и Битаците на Новото време не случайно са на юг-на юг и концертите на Слави са по яки..
Когато живеех в един китен южен град през 80те години, девизът ми беше
“ Най хубавото нещо на град….. е бирата и директния влак за Русе.”
Там човек нямаше къде да изпие едно еспресо-кафето го варяха в джезвета –не само по времената на “Сребрни Крила$ и Супер Макс, а и по Горбачово…Да не говорим за музики, кръчми, магазин и прочие-обидно захлюпен прованс беше и само близостта с П… донякъде спасяваше трагедията. В същото време Русе си беше направо Виена, сравним с този и останалите подобни градове..
Днес нещата са абсолютно наопаки. Факт.

Дали сега не берем плодовете на урбанизацията от 50 те години? Селяните, изгонени от земите си, преживяли най-големите човешки крушения в ценностната им система, са сега налагат един постравматичен морал със всичките му прояви ? Живей за мига, яж пий, носи си новите дрехи и се весели.. Просто ти трябват пари-бързи, и ако може немъчени..
А дали не беше по правилно така да мислим всинца..
В другия живот ще проверя..
18 Септември 2004 08:57
Тоя пък!
Какви са тия безумни аналогии и разделяне на Юга от Севера? Ивайло, да не се връщаш от 'специализация' в САЩ, що ли!
И в действителност няма 'смяна на полюсите'. Южна България винаги е била по-интересната в икономическо и културно отношение.
За коя цивилизация от Север говориш? За цивилизацията на донските казаци?
Аз пък си мисля за Тракия и Троя, за Византия, за Древна Гърция, за Ренесанса, за православието и други (и не непременно в този ред)...
18 Септември 2004 09:09
Ужас, щом градът на бирата и директния влак до Русе сега бил европейски град, представям си какво е в "неевропейските"Изключително високо неподплатено с нищо самочувствие, мръсни, уж прави улици, голяма безработица, нищо , че периодично градът бива обгазяван, чалга ....Обещания по местния, с гръмко име "НАЦИОНАЛНА бизнес поща" вестник....Пет години вражда между две училища в една сграда....Хвалби, хвалби, хвалби...

18 Септември 2004 09:13
А стига те с тез 150лв! Излагате се вечик. Те там горе нещо смятат грешно май, та затуй таквоз смешно число излиза.
Мешерето откога отдече:
Гюнлюка за проста работа е 10лв. плюс манджата.
За лека работа за деца и жени може 5 и манджа.
За тежка работа и майсторлък – пазарлък.
Че вий 150 лв на тез времена по мегданите ще ги намерите ако обикаляте един месец по 8 часа на ден.
18 Септември 2004 09:36
Диана,

Ти отдавна ли не си била в България? А може би в Стара Загора изобщо да не си стъпвала?
'Градът на директния влак за Русе'!!! Много интересно! На този влак в Стара Загора му викаха 'Шалвар експрес' и старозагорци винаги са мислели за него като за обратната страна на цивилизацията. 'Периодични обгазявания'? Над София перманентно се стеле облак с подобна концентрация на замърсители - но кой да ти обърне внимание на малките подробности от ежедневието на забързания столичанин. За такива дреболии като чистия въздух им остава време да мислят само 'по провинцията'. 'Национална Бизнес поща' ще да е национална, ако 'враждата между двете училища', за която само тоя вестник си пише, е стигнала до далечни територии... те могат да се обявят и за 'Международна...'
А Стара Загора е наистина с все по-европейски изглед - изобилие от добре поддържани зеленина и цветя, огромна пешеходна зона, невероятно количество бебета и бременни жени (!)...
18 Септември 2004 10:57
Тъй, тъй, ами сега, зелени площи , цветя...На една стена на блoк в "Железник"с големи букви се мъдри"България над всичко"А това "всичко" са двуметрови бурени, в които сигурно се въдят змии и гущери...Айде,"Железник" е далече от центъра, ама пето основно с буренясалия двор?Айде и то далече...Ами красивата бизнес сграда на Кълвача малко под "Верея", дето щеше да има площадка за хеликоптери на покрива си?Не знам , може за един месец да са се променили нещата.Градинките и чешмичките да, видях ги.Ама видях и други неща, които мисля не са много европейски.Видях и интернет клубове, в които е одимено като в лисича дупка и с надписи "Пушенето забранено", срещнах и роднина, девойка хубава, работеща за "Лукойл"по 12h за 150лв, която се крие на обяд в тоалетната да хапне сандвич...А войната между училищата е много важна, то е като Палестина и Израел-заместник директорката на "Ромен Ролан"не разрешава на ученици от "Mаксим Горки"да се качват на 3 етаж, щото не е бил техния...Аза местния парламент...Съжалявам, не е това Европа!А бременните жени-идете в Италия да видите бременните албанки, които освен ненавист не предизвикват други емоции.Както и бременните от ''Лозенец"в Ст.Загора.

18 Септември 2004 11:19
Уважаеми форумци, вие българи ли сте или...русенци, старозагорци, пловдивчани, софиянци, варненци, плевенчани и т.н.?

Аз самият съм бил в повечето от тези градове. В някои съм живял - повече или по-малко. Други само съм ги посещавал. Но и до ден днешен съм твърдо убеден, че дали един град е хубав или не, зависи единствено от това как ти самият го виждаш. И ако не го виждаш хубав - жалко за самият теб, а не за града ( всъщност населеното място изобщо).

Аз във всеки случай не приемам, че който и да е от споменатите във форума градове е загубен или пък по-долу от останалите. А сегашният му икономически и прочее хал - това си е отделна работа.

Лирично отклонение: Аз живея в Сливен. Той от незапомнени времена се "драчи" с Ямбол (всъщност сливналии с ямболлии) на тема "кой от двата града е по-по-най". Но, повярвайте ми, никога няма да чуете от сливналия, че Ямбол е загубен град и обратно - от ямболлия за Сливен. Напротив, ако се срещнат сливналия и ямболлия по-надалеч и се разберат кой откъде е, си викат "О, земляк!".
18 Септември 2004 11:24
Баш пък в Лукойла на Стара Загора са най-мотливите. Се са много заети да си чуруликат нещо си и ако се обадиш, че много бързаш и да ти земат парите – ще ти издерат очите. Оси заралийски.
Много са им 150 на тях.
18 Септември 2004 12:07
Специално за Дияна
Сезонът на емигрантите

Д-Р ИВОН КОЖУХАРОВА



Август. Сезонът на емигрантите. Те се връщат, за да навестят близки и роднини. Или просто ей така. Те - успели, устроени, преминали през изпитания и самота, сълзи и стискане на зъби, упреци и страхове. Преминават мили или километри, идват като прелетните птици, оглеждат старите гнезда, потапят се за месец в миризмите и чувствата и пак отлитат. До следващия сезон.

Те седят на маса в столична кръчма - изправени, небрежно преметнали крак връз крак. До тях седят възрастни роднини или приятели. Роднините се държат гордо и с вид на победители. Ние, приятелите, се държим малко по-иначе. (Роднините са надживели всекидневните грижи, надраснали са нуждата и гледат на неуспелите с истинско съпричастие - лошо е децата ти да са в България!)

Менюто е богато, разговорът е лек и спокоен, носи се дискретен смях.

Те са облечени в естествени тъкани - кожа, памук, коприна и лен. Кожата на лицето им е опъната и гладка. Всички имат равномерен и здравословен тен. Младолики, както се казва - не са мръднали! Те разговарят непринудено, но твърдо, със сервитьорките. Те, сервитьорките, ги познават отдалеч. Сред всеобщата глъч и просешките подвиквания на циганетата се води “техният” разговор - предимно спомени.

Те привършват яденето, запалват цигара, която сигурно не биха запалили там, където сега живеят. Оглеждат се доволно и в никакъв случай високомерно. Задават въпроси. Ние отговаряме - изчерпателно, извинително, гузно.

До третата ракия.

Те взимат думата и разсъждават. За природата. За икономиката. За туризма. За. За. За. Дават примери с реалността, в която живеят. От 10, 20 или повече години. Където и да е. Дават акъл. Защо така - трябва онака. Обясняват какво е демокрация. Как се плащат данъци. Кой трябва да бъде избран на следващите избори тук. За кого са гласували там. И защо. Как трябва да се промени българската конституция. Какви са законите там. Как действа правосъдието. Учудват се защо тук не е така. Защо таксиджията им взел повече пари. Разпитват за всичко, кимат и анализират. Поучават. Жестовете им са премерени, няма признаци на нервност, изслушват учтиво и пак взимат думата.

Те знаят. Колко много се работи там. Как тука не се работи. Колко е чисто там. Колко бездомни кучета има тука. Как се прави кариера там (справедливо) и как се прави кариера тука (с връзки). Какво е образованието там. Какво е тук. Какво е здравеопазването там. Как е тук. Знаят и за там, и за тук.

Те споделят какво са чели там. Ние отдавна сме го чели. Някои тук даже са го писали, но си мълчат. Те говорят за имоти. Обясняват колко е изгодно да се вложат пари в къщи. Ние пресмятаме колко ще е сметката и дали ще е редно да предложим участие в плащането
.
Останалото, продължението Натиснете тук
18 Септември 2004 12:55
Еба си какъв едновременен и пролифик словесен оргазъм леля и чичо са разлели тук! Полека ще ни удавите с комплексите си! Сиромашко не видело! Ха-Ха-Ха!
Ако имате пАре да си купите холидей флет в Кемпински Златни пясъци (ще ви пусна линка по късно), ще се изкискам радостно, да ви светна, чия сметка точнее ще напълните! Ха-Ха-Ха!
Carry on that way you disgusting family! Do not let your minority useless shares in “Shweda-Drujba” stay alone!
[/b]
18 Септември 2004 20:24
Абе прегледах отново мирешещите на нафталин "спомени" за Ривиера, Златни пясъци, с названия като дом 7, палата 6 и тъй като добре познавам диагнозата на пишещия ми стана дори... тъжно. Гледай сега как някои хора живеят само с прономерованите и прошнуровани безплатни партийни благини.
*
1. Няма дом #1 бе хора, има хотел Лотос.
.
2. Няма "3- 4 дълги" има нов 5 звезден жълто-розов "Ривиера". Професионалното око на моя близка роднина, на която казах, че тук някога имаше два грозновати правоъгълника наречени хотели, веднага съзря, че те са били основата за новия хотел. На крайбрежието трудно се получава разрешение за строеж, предполагам, че са го минали като "реновация". Плажът пред него е погълнат от 3 нови басейна. Пясък е останал само край рибното ресторанче (препоръчвам рибената супа, но не и пържената риба - ужасно мазна е), където някога се лееше волно и обилно минерална вода право в морето. Както ми обясниха, в Ривиера новият 5 звезден ще работи през зимата, защото Империал ще бъде в основен ремонт.
.
3. Няма дом 2, има Оазис, който е най-горе, на хълма и прилича на копривщенска къща, цялата потънала в зеленина до покрива.
.
4. Климатик има във всичките хотели на Ривиера, само дето той просто не е нужен, защото климатът през лятото на Златните е великолепен - топло на слънце и приятно на сянка. На Златните в момента има поне 80 хотела с климатик и външни басейни.
.
5. Да не говорим, че "алудограма" имат не само Империал (както твърди дедото), но и Лотос, новият Ривиера, за Нимфа, най-северния, не съм сигурна. Някога наричах този комунистически странен вкус за обкова "новопирамидарски". Те обозначаваха за нас, простосмъртните, обиталището на Големия Брат, Партията.
Не виждам, обаче, как "алудограмата" прави годен даден хотел да работи целогодишно.
.
6. Като заключение - имам чувството, че тук е пенсионерски клуб по интереси (ДС). Особено ме разсмя ете това
ако бяха спали в Адлон Кемпински, Хайят, САС или Фор Сийзън нямаше да чуем края на история, ама там няма намаление и стаята е от 330 евро нагоре за овърнайт, брекфаст нот инклудид!

а. Хотел Хаят на 42 улица, Манхатън, често дава цени като $170 за двойна стая.
.
б. Не съм чувала нощ в хотел да се нарича овърнайт ("стаята е от 330 евро нагоре за овърнайт" Без "овърнайт" са само вертепите - там се плаща на час. В тази връзка - край морето видях много мили млади хора, които говорят свободно и добре чужди езици.
.
вВинаги изпитвам съмнение към онези, които ги тегли да говорят за скъпи хотели или плащания. Аз съм човек философ, колкото по-малко ми се наложи да платя толкова по-удовлетворена се чувствам. Ако ли пък се наложи "повечето" - пак няма проблеми. В България по традиция плащането е наше задължение. А в 4-ри сезона, Интерконтинентал, Пиер, Мариот, Уолдорф Астория, Плаза, Сейнт Реджис, Есекс Хаус съм била десетки пъти, по стечение на обстоятелствата. Което не може да ме накара да кажа, че Ривиера не ми харесва. Напротив, Ривиера има отлично, ненатрапчиво обслужване, нищо, че е на другаря Кюлев. Хубавото си е хубаво.
*
7. И да не забравя - тук хората не пътуват след "едногодишно спестяване" (пътува се много, по няколко пъти в годината). Това да не ти е Китай - 17 година да спестяват за хладилник и 5 години за вентилатор. В момента се планират отпуските за Деня на благодарността, Коледа и февруарската ваканция на тукашните деца. До Великденската още не са стигнали, но скоро майките по училищата ще заобсъждат и нея.
18 Септември 2004 20:28
Науме, не си прав и в двата постинга. Ходим си всяка година, обикаляме винаги поне София, Пловдив, Варна и Черноморието.
*
Българинът трябва да преодолее провинциализма на феодалната камбанария, което, както Нели веднъж каза, е възможно едва ли не само когато види България и отвън и стане “европеец”; трябва да стане европеец, като види и Европа отвън, сиреч стане човек на света. Иначе остава в света на сенките от пещерата на Платон – “алудограма” (възрастният, изстрадал човек в червено вероятно визира “алуминиева дограма”, която явно смета за голема работа, но каквато имат от много десетилетия почти всички жилищни блокове, вкл. социалните (“гетата” ), в Ню Йорк, и по-качествена от на Ривиера – отваря се, затваря се), “диетоложка, чиято професия си личала по външния й вид” (дебела? тънка? бяла? кърмъз?), на фройдофантазмите (бил ходил в “златна клетка”, дето и великия Иван Славков не го пущали). Трагедията на самотните червени пенсионери понякога е покъртителна.
*
Когато за българина напр. дyмичките “Хаят”, “Хилтън” та и “Риц-Карлтон” престанат да бъдат сакрални, шиболети от по-горен онтологически пласт (отдето по-рано бяха и дънките, черните “полА” и празните уискени шишета, или падналото от самолета насред Калахари празно шише от кока-кола), а имена на места, в които той, като всеки обикновен западен чиновник днес, отсяда на командировка с известна досада (но и облекчение и чувство на познатост) от еднообразието им, той няма вече да се впечатлява от “алудормите” на старите партейски дачи.
*
Когато българина почне да се отнася с достойнство към (и да се сравнява със самочувствие със) северни исландци и южни наполитанци, няма нито да му хрумне да се самобичува като “северняк”, “западняк”, “южняк”, “източняк”. Приликата на българина от Кула и Кулата, Горно Броди и Бродилово е абсолютна в сравнение с разликата между българина и украинеца или критянина, както приликата между българина, критянина и украинеца е абсолютна в сравнение с разликата между тях и американеца, и т.н. А хората правят всичко, ето ще дойде ново поколение, България е малка, няма затънтени в истинския смисъл краища – Сибир, Сахара, Синцзян и Великите равнини – иде ЕС, ще има пътища, комуникации.
*
А за твое временно успокоение мога да кажа още, че с построеното и строящото се в частния сектор през 90-те (с парите на руските олигарси, мутрите и западните инвеститори) по северното Черноморие няма какво да се сравни не само в “южната” София (да не говорим за други южни градове и курорти), но и в американските “южни” курорти, отдето мутрите копират някои образци. Равнището на цивилизованост на услугите в община Варна расте стръмно, е, има още някои досадни реалсоц-изми и балканизми, но има и желание за оправянето им.

18 Септември 2004 20:35
Науме, .
*
Разбирам патоса на госпожа Ивон от статията, която си пуснал, но както винаги - обобщенията са трудни при непълна индукция (като нейната) и винаги носят висок риск за грешка. Като започнем от сезона за емигрантите дето бил август (що бе, аз не можах да видя тази година Дилмана щото тя си беше през юли , а с Ораклето се видяхме във Франкфурт щото вече си беше тръгнал от България), мине се през "няма от кой да вземеш сол" и се свърши с "гледаме и вашите родители" (лъжа, никой не гледа моите родители, особено държавата ни). Както вече писах - тук рядко се готви та сол много-много не трябва, пък ако трябва ей го на долу делито, работи 24 часа.
*
Не си спомням някой от приятелите ми в България да е отговарял гузно, напротив, бяхме щастливи да се видим - разговорите повече вървяха за децата - на този сина му в Единбург, на друг - в Холандия, на 3-4-5 в Германия. От класа на племеницата ми (завърши немска Пловдив) 14, т.е. повече от половината, тази година заминаха да учат в Германия. Щяло да им бъде трудно - ми нека, ще станат хора. Щели да работят докато учат - браво, точно така трябва. Туй нашето, до 23-25 годишна възраст да не работим, да не би да беше по-добре?
*
И какво е туй "Те седят на маса в столична кръчма - изправени, небрежно преметнали крак връз крак." Не знае ли авторката (все пак е доктор), че премятането крак връз крак е нездравословен навик (особено за жените), спира се циркулацията на кръвта . Или пък "Те говорят за имоти. Обясняват колко е изгодно да се вложат пари в къщи." Ама няма такова нещо - за имоти говорихме само с една моя роднина и то защото е архитект, нейна професия, от любезност, искам да кажа.
*
А каква е тази "трета ракия"? Ами тия които не пият? Или пият чай, ако са били с болно гърло ? И защо да не си ходим на гости, ходим си, ама по обичаме да си звънем и да се срещнем в ресторант - така де, от туй нямане на време кой ще се прежали да готви няколко часа?
*
Поздрави за всичко, което четох наскоро от теб. Извинения, че не ти го написах веднага, ама с таз административна хайка на Овергаз и спиране на достъпи, кат при българската "1984" сме бре? И то кога - след близо 16 години след 1989??? В едно е права г-жа Ивон - жалко за митингите през зимата, с плоското шише в джоба. Нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД