|
Сградата на училището е най-голямата в спретнатото турско селце. Внушителният гръб на поддържаната двуетажна постройка разкрива умилителна гледка. Строени в две редички, със стръкчета здравец в ръцете, четиринайсет малчугана нетърпеливо чакат единствения закъснял ученик. В отсрещна редичка чакат майките. Тежки мисли свиват сърцата на три от тях. 9-годишните им чеда от тази есен ще трябва да пътуват до съседното село, ако искат да учат.
"Беше в 12 без десет, много добре си спомням".
Леля Атие повтаря изречението няколко пъти, сякаш й е трудно да повярва. В този час на 14 септември телефонът окончателно потвърждава - училището остава с една-единствена паралелка. С една-единствена учителка-директорка. И с една лелка.
"Толкова се надявахме и борихме, до последно не знаехме ще го има ли училището или не", разказва учителката-директорка Галина Димитрова. Малшанс проваля сметките и на родители, и на малобройния школски персонал.
Тримата ученици, на които училището разчита, за да спаси и двата си слети класа, ненадейно изчезват от селото. Децата са от многобройната челяд на Султанкините. Ромският род се появил в селото отникъде и също така ненадейно си тръгнал.
"Майката отдавна говореше, че й тежат много. Не всички бяха нейни, взела ги от дом за сираци, а имаше и куп свои деца, и внуци. Искаше да дава малките в помощно училище - за деца с умствена изостаналост", разказва Галя.
И без да го казва, от купищата натрупани листове по бюрото й става ясно, че училището е правило чудеса от храброст в областта на комбинаториката, за да донатамани класовете до определения от държавата минимум от 10 деца за слят клас.
"Имахме само един първокласник и решихме да говорим с родителите на 3-те шестгодишни деца в селото да ги пуснат година по-рано", разказва директорката. С ромчетата бройките се вързали на косъм - 11 деца в слята паралелка 1-4 клас и 12 - от второкласници и третокласници. Но катунът отпътувал.
Чудила се директорката дали да не впише липсващите деца и да спаси положението временно, пък ако има проверка - каквото ще да става. "Това обаче означава да си заравям главата в пясъка", обяснява Галя.
Училището всъщност има достатъчно ученици за две слети паралелки, ако се броят трите повтарящи деца, неуспели да се преборят с езиковата бариера и тежките уроци. Но да се включват те в броя на паралелките не е позволено.
Част от родителите така й не разбрали, че госпожата на другия клас я няма вече и носят букети и за нея. Купът китки за съкратената педагожка е заделен настрани и чака да отпътува за Шумен.
За последно на 14 септември се преобърнали и сметките за децата. В училището остават само шест второкласници и шест четвъртокласници в слят клас. Третокласниците - трима, ще пътуват до центъра на общината - село Венец, на 6 км от Дренци.
Едното дете на Джемиле вече учи извън Дренци. Сега навън ще трябва да пътува и 9-годишният Шахин. Майката пристъпва от крак на крак и неуверено задава въпроси.
"Много са малки, как ще се оправят...",
тревожи се жената.
Фахрие - майка на четвъртокласничката Мерлин, разпалено я подкрепя. "Какво можем да направим ние, като отгоре се вземат решенията", недоволства тя. Фахрие е известна фигура в селото - държи барчето, изкупува и мляко за мандрите. Младата жена обаче има друга мечта - да си открие щанд за пердета на столичния пазар "Илиенци". Ако провърви, ще се мести цялото семейство.
Само една майка предварително има учебниците за втори клас - от по-голямото дете. Останалите трябва да ги купуват. Четвъртокласниците имат безплатни, защото в училището са останали няколко купа. При вида на разпарчетосаните книжни тела от 1992 г. обаче, Фахрие директно пита колко ще трябва да платят за нов комплект.
Децата ще се лишат и от друга екстра - тетрадките с тесни и широки редове. "Няма смисъл да купувате такива, защото по-средата на годината трябва да се сменят с широки редове", обяснява класната Галя. Тя все пак носи добра новина - издателствата са направили по-големи отстъпки за учебните тетрадки.
Енергична жена нахълтва в стаята по време на инструктажа.
Родителите понякога се сърдят на Айшен Исмаил. Медицинската сестра не прави компромиси и често им праща остри бележки да се погрижат за децата си.
"Знаете какъв сериозен проблем имахме миналата година. Боже, като се заразих и аз от тези въшки с тая буйна коса", тюхка се сестрата, която е назначена от общината да обикаля по училищата в 4 села. Айшен няколко пъти натъртва, че се продават всякакви лосиони - от 80 стотинки до 11 лв., и който иска, може да си поръча да му донесе. В Дренци аптека няма. Реалната безработица според местните е 60-70%, а единственото препитание - тютюнът.
В селото много се гордеят, че на фона на беднотията успяват добре да поддържат училището. "Преди години беше цялото потънало в храсти и треви, змиярник. Ядосах се и сам седнах да разчиствам", разказва Антон, бивш кмет и съпруг на леля Атие. Цял ден висял Антон като кмет в общината да измоли 100 лв. - "като циганин" за ремонт и не тръгнал, докато не ги получил.
Бившият кмет най-много се ядосва на подхвърлянията, че в малко училище като тяхното образование не може да има. "Аз може да съм безработен, но от това разбирам. Само едно дете от наште досега е завършило обикновено СОУ. Всички останали са в техникуми или гимназии в Шумен, стават студенти", пали се той.
И Галя твърди, че обучението върви добре. За да не се разсейват децата от двата класа, паралелните уроци задължително са по различни предмети. "Давам им някаква задача и те се занимават, докато работя с другите", обяснява директорката. Улеснява я много Даниела Добрева - учителката в детската градина. 3-годишните малчугани,
незнаещи думичка на български,
постъпват в първи клас напълно готови да се борят с буквара.
"Много ми беше трудно в началото. Не знаех турски и всяка дума съм я показвала с жестове. Отварям прозореца, затварям прозореца", обяснява учителката на най-малките.
Дребен детайл от икономическо естество онагледява отдадеността на педагогическия екип. И Галя, и Даниела пътуват ежедневно от Шумен, където живеят, до Дренци. Цената на билета отиване и обратно е 3,60 лв. Община Венец покрива само половината. Останалите 1,80 лв. са за сметка на възрожденския патос на учителите.
"Защо се учудвате, това е така на много места. Доволни сме, че поне постигнахме компромис в детската градина такса да не се плаща. Пътуването за децата е напълно безплатно", обяснява Галя.
Освен че си плащат, учителките трябва всеки ден да ходят километър пеша. За малчуганите автобусът влиза в селото, но не и за тях. През зимата придвижването е истинско приключение.
Учителките прилагат два трика в борбата с поледиците - надяват чорапи върху обувките, или остават да нощуват при леля Атие.
"През 1999 г. изкарахме при нея много нощи. Бяха ни забавили заплатите няколко месеца", обяснява Галя.
Дренци логично се чуди какво ще прави, ако школото затвори. "Село без училище живо ли е?!", пита риторично Антон. Директорката обаче разбира, че с нормативните документи е трудно да се бори. Галя знае и за намеренията на държавата да запазва началните училища с недостатъчно деца, за да не пътуват най-малките ученици, но вярва предпазливо. На лицето й е изписана и тъга, и примирение, и любов към децата. Чака я дълга година. А после нова битка.
------------------
Искрица надежда проблясва в демографската статистика на община Венец. До 2008 г. училището в Дренци ще успява да образува поне по една слята паралелка. Така школото попада в несъществуваща по регламент, но разрастваща се група на маломерните училища. Зам.-кметицата на общината Зюбейде Кьосева е по-притеснена за началното училище в село Осеновец. Там до 2008 децата ще паднат от 16 на 9.
Зюбейде се съмнява, че обучението в слети паралелки е най-доброто за тях. На грижите й лежат общо 9 училища, всичките с проблеми при намирането на деца.
"Броят на слетите паралелки нараства тревожно бързо - от 14 на 20. Колкото и да са квалифицирани преподавателите, децата получават изкривена представа за учебния процес. Никой не иска да затваря училища, но трябва да покрием нормативните документи", обяснява зам.-кметицата. Покрай останалите проблеми в общината се сблъскали и с нормативно противоречие. "Родителите хем имат право да записват децата си в първи клас на 6 г., хем ги задължават да ходят на предучилищна подготовка", обяснява тя.
Че от регионален, маломерните паралелки и училища са се превърнали в национален проблем, констатира наскоро в доклад и просветното министерство. 40% от училищата в Кърджалийско имат слети класове. Маломерните и слети паралелки се увеличават и в Пловдив, Видин, София-област, Пазарджик, Враца, Кюстендил, и т.н. Какво точно смята да прави с тях, министерството не каза.
---------------
|
|
