|
Именно там са решили да издигнат в култ този вид селскостопанска култура и организират Първия международен бобфест. Радуиловци твърдо отричат качествата на другия известен боб "смилянския" - затова го наричат и презрително "биволяра". "Тоя сме го пробвали, ама изобщо не става за нищо. Обелката му е много твърда и трудно увира, а и повече газове май се образуват от него. То не, че това е лошо. Нашият боб е 80% само масло", анализират местните производители.
Хранителното им ежедневие дотолкова е свикнало с този тип вариво, че дори младите майки казват, че след шестия месец започват да пасират и да дават бобец на децата си. На бебенцето като му дадеш едно увряло зрънце и то си го смуче и много се радва - значи е хубаво, казват бабите. Качествата на фасула те определят, че идват от почвата, тъй като от същите семена на друго място не ставал.
Задължително е пък бобът да е вдигнат на фасулевица или притки (дълги тънки пръчки, по които растението се вие). С не толкова голямо уважение се говори за типа "пешак", който расте по земята. Той имал по-малко масленост и по-малки размери.
50-годишният Георги пък споделя, че и до ден днешен в селото върви приказката "1 килограм боб, 1 килограм пъстърва и един заден бут от сърна свалят човек от бесилото". Може би затова и досега килограм от тази култура се продава на другоселци по 8 лв. Много рядко някоя самотна баба може да се навие да ти го продаде за 6 лв.
Освен бобената традиция, немалкото село е запазило и други символи. На дувара на къщите на една от централните улици е записано с блажни букви: "Под ръководството на БКП родината ни върви към неспиращ възход". Съседната улица носи все още името на "вожда и учителя на българския народ" Георги Димитров. На селския мегдан пък гордо са издигнати експонати от танк Т-34 и на МиГ-21 (спарки).
Организационният комитет има идеята второто издание на празника да се превърне в първи международен фестивал и по този начин да се търсят възможности за увеличаване на производствените площи и добива от декар, по-голяма заетост и осигуряване поминъка на населението.
В програмата на фестивала, който ще продължи до неделя, са предвидени поредица любопитни конкурси - за най-добър текст на песен за фасула, която да стане марш на бобфеста, за обстойна научна разработка за растението, за най-добър производител, за живопис сатира - например карикатура или скеч, както и за надсвирване, надиграване и надпяване.
Голямата награда е статуетката "Златен боб", дело на скулптора Димитър Рашков от Карлово. Ще има и награди за жива карикатура и тематична композиция, блиц конкурс и оригинално хрумване.
От вчера сутринта всяка жена от селото носеше от вкъщи по няколко шепи от скъпоценните зърна. Днес в няколко казана ще къкри бобът. Жените пък ще пазят мъжете да не се напият, докато той уври.
|
