|
Величко ни посрещна на входа на Смолян, за да ни заведе у дома си. Оказа се, че от това няма никакъв смисъл, защото всички в града знаят къде живее двуметровият исполин. Все пак тръгваме след "Аудито" му. Веднага прави впечатление, че спортистът не е почитател на високите скорости и на пътя се държи като истински европеец. Спира на всяка пешеходна пътека и "зебра". Хората пък му махат дружелюбно от тротоарите, защото са го разпознали. Величко им отвръща усмихнат. От пръв поглед е видно, че щангистът е обичан от всички в Смолян.
Питам го, не е ли трудно да живееш в малък град, където следят всяка твоя стъпка. Повод ми дава фактът, че само минути след нашето пристигане в родопското градче всички знаеха за журналистите от София, дошли да направят репортаж за живота на техния Величко. "Засега не чувствам никакво неудобство от този факт. Тук всички ме познават и ми се радват. Няма да забравя как ме посрещнаха след олимпиадата. Над 5000 души се бяха събрали на площада. От гледката едва сдържах сълзите си.
За капак трябваше и хоро да играя, пък аз съм доста непохватен",
смее се Величко.
Жилището на щангиста е средно голямо за българските стандарти, но много уютно. Намира се почти в центъра на града, на живописен хълм, от който се разкрива прекрасна панорама. По нищо не личи, че домът е обитаван само от мъже, защото цари идеален ред. Дълго време Величко дели апартамента само с баща си - Алексей. Майка му Райна отскоро отново си е в Смолян, след като няколко години е работила в цветарски магазин в Холандия. Сега обаче се прибира в България, за да се лекува.
"Няма да я пускам да ходи никъде. След като се излекува, ще си остане в Смолян", казва Величко, а в погледа му се чете голяма загриженост, неприсъща на 22-годишен младеж. Всъщност Величко отдавна е мъж. Справя се добре с всички задължения. Върти сам и домакинството. Умее да чисти, пере и готви. Обяснява ни с голяма гордост, че е кулинарен майстор. Неговият най-голям специалитет е телешко задушено. Величко обаче не ни допуска в кухнята. "Много е разхвърляно, по-добре да не снимате", предупреждава ни младежът. Очевидно сам е сготвил вечерятя си и помещението не е като за пред гости. Иначе се разказват легенди за количествата храна, които този 163-килограмов здравеняк може да погълне.
"Разказите за мен са малко преувеличени.
Сутрин мога да изям 6 яйца, но след това ме чака здрава тренировка.
Най-много ям на обяд, а вечер понякога дори не вкусвам хляб и хапвам по-лекичко. Обичам много кисело мляко. То ми дава сила и с него се чувствам истински родопчанин", разказва Величко, който е и рекламно лице на местния продукт "Родопея". Щангистът добавя, че обича да хапва пържоли и може да изяде цяла тенджера скара, но в повечето дни пази режим. Той спазва предписаната му от лекаря на отбора диета. И както правят западните спортисти, винаги внимава какво яде и пие много витамини, за да е здрав.
Като малък щангистът е бил доста кльощаво дете. Натрупал е масата постепенно, без да се тъпче. "Докторите се учудват, защото изследванията показват, че нямам почти никакви тлъстини. Не страдам и от високо кръвно, което мъчи много мои колеги от тежките категории", хвали се двуметровият спортист.
Величко не спира да разказва колко хубаво място е родният му Смолян. За целта дори излиза на балкона на апартамента, за да ни покаже каква чудесна гледка има. Наистина атмосферата е завидно спокойна. От дома се вижда борова гора, а въздухът е кристално чист.
"Това е едно от най-красивите места в България. Имам планове да си построя къща край язовира.
Всъщност, ще направя малък семеен хотел.
Дотогава сигурно ще стана и риболовец", гради планове известният спортист. Вижда се, че той не е като своите връстници, които мислят само как набързо да профукат парите си по гаджета и дискотеки. Чолаков вече има и точен план как ще похарчи премията си за бронзовия медал. Малка част от нея ще отиде за автомобил. Останалата ще бъде вложена в банка, а когато събере още пари ще построи и своя хотел.
В хола на Величко има библиотека, на която са и медалите му и голяма колекция с матрьошки. Те са донесени от Русия, където семейството на спортиста е живяло дълги години. Детството на Величко минава в Краснодар, а родителите му са строители. В Русия той хваща за първи път лоста на щангата. Любовта към желязото се оказва завинаги.
Кариерата на щангиста е кратка, но за сметка на това наситена с успехи. Всичко при него започва на майтап. Като ученик той пробва всички спортове и накрая отива в залата по вдигане на тежести. Чолаков си спомня, че още от малък му викали "Железния". В училище бил сред най-силните деца. Като всяко момче е участвал в няколко сбивания, но иначе не е сприхав по характер и не се слави като побойник.
"Аз съм страшно спокоен човек. И в спорта, и в живота съм такъв.
Много трудно някой може да ме извади от равновесие",
твърди бронзовият медалист от Атина.
Въпреки че е още млад, Величко е настроен философски. "Най-важното е да съм здрав. Иначе си имам всичко. Последните 8 месеца са най-успешните в живота ми. Станах втори на световното във Ванкувър, а след това и европейски шампион в Украйна. В Атина спечелих бронзов медал. Имам сили за още по-големи победи. Знам обаче, че както си на върха, така можеш и да паднеш на дъното. По-важно е да намериш сили да излезеш оттам", твърди здравенякът.
Първият треньор на Величко е Константин Грозданов. За големите щанги го е открил Иван Абаджиев. След това, като войник в спортната школа на "Левски", гигантът хваща и окото на Пламен Аспарухов. От 2003-а година е в националния отбор за мъже и успехите идват буквално месеци по-късно. "Не се приемах много насериозно в началото. Но останалите щангисти бяха учудени от моите способности и взеха да ми говорят, че имам голямо бъдеще и скоро ще започна да печеля медали", спомня си Величко, който тогава не вярвал, че пътят му ще е само нагоре. Самият Пламен Аспарухов очаквал от него да заслужи първия медал едва през 2005-а, но смолянчанинът вече преизпълни плана с три отличия от три големи състезания.
Големите хора обикновено са тромави и по-мързеливи.
За себе си Величко твърди, че не е от тази порода. "Тренирам здраво. Не пестя никога силите си. Това е и причината винаги преди състезанията да съм страшно спокоен, защото знам какво мога. Като изляза на подиума, пред мен е само щангата и не забелязвам нищо друго", разказва известният спортист.
Той ни показва и дланите си, на които има огромни мазоли. А Чолаков не е тренирал от края на олимпийските игри. Точно тук малко момиче прекъсва разговора ни и идва при Величко - "Железен, какво ядеш, че си толкова силен?", пита детето. След него пристига и дама на средна възраст: "Още не съм ви поздравила за успеха. Много се гордеем с вас", казва госпожата и отминава. Величко вече е свикнал с това внимание и не се ласкае излишно. За хората от квартала той е просто съседското момче - винаги усмихнато и готово да помогне. Така преди време комшия на Величко нямал крик, с който да вдигне развалената си "Лада". Наложило се щангистът да помага. Гигантът вдигнал колата с две ръце и я държал няколко минути, докато съседът я подпре на трупчета.
"Гледам да използвам силата си предимно в залата. А там мога да вдигна колкото си поискам", хвали се щангистът и
добавя, че кляка с щанга от 340 кг.
В свободното време Чолаков обича да гледа филми. Противно на очакванията, този страшен мъж си пада по любовните сюжети. Въпреки че в холската библиотека има много книги, спртистът признава, че не обича да чете. От кора до кора е изчел само "Под игото". Другите ги започва, но не ги довършва. Любимият му ритуал е да се опъне на огромния си креват в "детската стая" и да сърфира с дистанционното. Леглото, разбира се, е правено по поръчка. В него Чолаков се чувства най-комфортно, защото в хотелските стаи, в които основно минава лагерният му живот, креватите са малки и краката му често стърчат навън.
Момче за чудо и приказ. Готви, чисти, а и медали печели, ще си кажат връстничките на спортиста. Сърцето на двуметровия здравеняк обаче вече е заето. Той е гадже със съседско момиче. Не иска да разказва много подробности. Само признава, че
приятелката му е миньонче и е студентка в София.
Въпреки упоритите ни опити да изкопчим още информация, щангистът крие ревностно дори името на любимата си. Приятелката на Величко се съобразява с факта, че той трябва да пази режим и не може като останалите си връстници да ходи по дискотеки. Чолаков има много приятели в Смолян, предимно спортисти. А иначе в този град известните състезатели са все плувци и щангисти - Антоанета Френкева и Петър Стойчев, както и тежкоатлетката Даниела Керкелова.
Величко не е голям фен на футбола, но обича да гледа баскетбол. В казармата е бил заедно с национала Бойко Младенов, който го запалил по играта с оранжевата топка. Фен е и на ските. Негов идол е италианският алпиец и плейбой Алберто Томба. Самият Чолаков е добър скиор. Все по-рядко обаче се качва по снежните баири, защото рискът от контузии е голям и кариерата му може да приключи много бързо. Като спре да вдига, Чолаков ще продължи да се спуска по склоновете на Пампорово, а хотелът му ще приема предимно планинари.
Щангистите, на които се възхищава са Яни Мърчоков, който вдига за Катар, Гълъбин Боевски и Георги Гърдев.
"Гълъбин биеше навсякъде и затова исках да стана като него", разказва асът в тежка категория. Мърчоков пък е негов конкурент и Величко не може да повярва как толкова бързо се е изравнил по сила с него, та сигурно и Яни е респектиран от постиженията му. "В спорта мечтая за олимпийска титла и световни рекорди. Сигурен съм -
задава се времето, в което ще бия иранеца Хюсеин Резазадех.
Но всичко става с търпение и тренировки", размишлява 22-годишният спортист.
Най-добрият негов приятел в националния тим е Милен Добрев. Той дели от дълго време една стая с олимпийския първенец. "Не сме си повишили тон нито веднъж. Разбираме се чудесно. Единственото лошо нещо е, че не мога да присъствам на неговите състезания, защото пазя режим ден преди моите. Но той винаги е при мен и ми вдъхва кураж. Милен е човек, на когото винаги може да разчиташ", твърди Железния.
Тръгваме си от Смолян в добро настроение - просто Величко е човек, който зарежда и околните с положителни емоции. Той е истински планински човек с особена нагласа към живота. Като тези по романите - силен, добър, разговорлив. По всичко личи, че си имаме работа със спортист, за когото ще се говори тепърва. Величко със сигурност ще запали много деца в България да тренират, за да станат и те като него - железни.
|
|
|
|
|
|
|