|
Съвпадението на имената
всъщност е малко нагласено. Певецът по паспорт е Георги Куртев. Но преди години решил да приеме артистичен псевдоним и така станал Георги Минчев, точно като композитора, с когото били добри приятели. От което и двамата изгубили в известна степен. Всъщност съвпадението им е донесло и немалко куриозни случки. "Когато се срещахме винаги си разказвахме кой какво е преживял покрай имената и много се смяхме", обяснява композиторът. Преди години дори решили да си направят шега. Било във времето, когато Георги Минчев - композиторът, пишел песни. На един конкурс за забавна песен се явил певецът Георги Минчев с песен по музика на композитора Георги Минчев и текст на поета Георги Минчев. (Защото има и поет с такова име). Но със съвпаденията дотук.
Музиката била изкуството, с което Георги Минчев се сблъскал от съвсем малък. Тази година се навършват
100 години от рождението на неговия баща
- големият български тенор Любен Минчев. Юбилеят ще бъде отбелязан в Софийската опера през есента, като една от постановките ще му бъде посветена.
Любен Минчев е сред първите професионални оперни певци у нас. Завършил е Музикалната академия в София в класа по пеене на Димитър Попиванов. Две години по-късно вече е стажант в Софийската опера. Дебютира с ролята на Чекалински от "Дама Пика" на Чайковски. От 1929 г. е редовен артист в първия ни оперен театър.
След това специализира в Италия при прочутия по онова време педагог Алфредо Чеки, но се завръща в България. В продължение на осем сезона изнася главните тенорови роли в 32 оперни произведения, между които "Андре Шение", "Манон", "Адриана Лекуврьор", "Травиата", "Бохеми", "Фауст", "Княз Игор", "Хованщина".
На 10 юни 1942 г.
излиза за първи път в премиерния за България
спектакъл на "Палячи" в ролята на Канио, а на 18 февруари и в премиерата на "Кармен". Пял е под диригентството на Карл Бьом, режисирали са го имена като Едмондо де Веки и Ханс Сваровски. Носител е на почти всички големи държавни отличия.
"Баща ми почина много млад - на 53 години. Няколко години преди това спря да пее заради сърдечно заболяване. Той бе от първата гилдия, която трасира пътя на българското оперно изкуство по света. Пял е на много места. Има над 3 хиляди спектакъла и над 96 първи роли. Един огромен репертоар, който в днешно време е немислимо да бъде осъществен", разказва синът.
За съжаление, от баща му са останали малко неща за поколенията. "Освен снимки, има и един запис на операта "Палячи", когато е празнувал 25 години на сцената. Но тогава звукозаписната техника е била толкова несъвършена, че записът е просто ужасен. Все пак
успяхме да спасим две арии и няколко епизода
Георги Минчев бил насочен към музиката от своите родители от съвсем малък. "Но като всяко дете не бях много усърден на пианото. Тогава моите родители решиха, че от мен музикант едва ли ще излезе и ме изпратиха в езиковата гимназия в Ловеч да уча чужди езици. Но там попаднах на хора, които ме отвориха към музиката. Дори избягах от последния клас, за да се върна в София и да уча за приемни изпити в Консерваторията. И успях", казва той.
Бил приет в специалността композиция в класа на Марин Големинов. След като завършил, специализирал в Москва, където негов учител бил Радион Шчедрин. После през 1972 г. спечелил голямата стипендия на ЮНЕСКО за музика и заминал за САЩ, Великобритания и Франция. Причината била неговата оратория "Старобългарски хроники".
В Париж учил при Оливие Месиен
Последвала нова специализация в Студията на електроакустични изследвания в Париж в центъра "Бобур".
"Моето образование е доста лутащо се из различни специалности. Но аз имам такова верую, че човек трябва да опита и да е отворен към всичко, за да прецени къде са му истинските сили".
В началото композиторът написал голям брой опуси, концерти, симфонични пиеси. Но след като се срещнал с Шчедрин и попил от въздуха на тогавашния първи ешелон в руската музика, решил че всички тези произведения не си заслужават. И просто ги изгорил в една камина. След което започнал на чисто.
"Първото ми произведение след този период е ораторията, заради която получих стипендията. Тя възбуди духовете тогава. Музикалната критика се раздели на две - едните ме окуражиха и възвисиха, а другите ме разпънаха. Те ми направи и най-голямата услуга, тъй като се заговори за мен".
Сред най-големите му отличия,
с които най-много се гордее, е от Трибуната за съвременна музика в Париж от 1982 г. Неговият концерт за пиано бил класиран на първо място сред препоръчителните творби на онова време. А през 1989 г. бил награден за общо творчество с Голямата европейска награда "Лоренцо Великолепни" от Флорентинската академия за изящни изкуства. "Тогава компанията беше много силна. Франсоа Митеран бе награден за европеизъм, Питър Устинов - за драматично изкуство, Павароти - за лирично вокално изкуство и т.н. Така че аз много се гордея с този приз, който бе голяма изненада за мен". В колекцията си няма само орден от българската държава. "Слава Богу. А и не желая", категоричен е той.
Георги Минчев бе
дълги години генерален музикален директор
и художествен ръководител на музикалните състави и продукцията на националното радио. Постъпил през 1961 г. на най-ниското стъпало - музикален редактор, четвърта степен. Преминал по цялата стълбица, докато заеме престижната длъжност. Общо изкарал 40 години в БНР.
Сред последните любопитни новини около името му бе премиерата на балета му "451 градуса по Фаренхайт" през 1999 г. За него Георги Минчев получил личната благословия от Рей Бредбъри. Но така и не успели да се срещнат. "Това е тема, която ме вълнува от дете. Но не смеех да я подхвана, тъй като е много сериозна и изисква не само желание, а и сериозно покритие. Но един ден се осмелих. Още повече, че темата е много актуална и днес. Дълго време писах този балет.
Изпратих либретото на Рей Бредбъри,
той го одобри. Но, за съжаление, той вече беше болен и не можа да присъства на премиерата".
Последната творба на композитора - "Контрасти", е по поръчка на Хайделбергската филхармония. С нея оркестърът започнал своя концертен сезон преди една година. "Това ми отне много време. Сега на 1 ноември с това произведение ще бъде открит големият фестивал за съвременна музика "Московска есен". Ще го изпълни Московската филхармония. Смята за присъства. Не е ходил там от студент. А иначе си разделя времето между Хайделберг и София.
|
|
|