-------

"Има много места в Англия, където на площ от 4 декара всяка година се изхвърля по 10 тона почва, преминала през тялото на дъждовните червеи, а за няколко години цялата земна повърхност преминава през телата им... Не е ли удивително?"



Чарлз Дарвин

-------



По планетата има огромно количество дъждовни червеи. Гигантският дъждовен червей живее в Австралия и може да достигне 3-4 м. Родните червеи обаче са по-скромни - те стават от 2-3 до към 30 см. Дъждовните червеи ядат всяка храна, която съдържа органични вещества. Това могат да бъдат опадали листа, изсъхнали треви, тор и дори почва. След като преварят мъртвата растителна органика, я преработват в малки пръстени купчинки, които се наричат копролити. Те създават най-добрата за растенията почвена структура, основа на плодородието.



Ултравиолетовите лъчи са пагубни за дъждовните червеи.



Сумракът и тъмнината са техни постоянни спътници. Многото врагове са ги научили да бъдат предпазливи и плашливи същества. Техният дом е почвата - някои се показват на повърхността всяка нощ, а други остават под земята почти през целия си живот. Когато се измъкнат навън, те се прикрепват здраво към дупката с власинките по "опашката" си, за да може при опасност бързо да се скрият вътре. От предната част на тялото им може да се изтегне тънко и чувствително хоботче, с което червеите внимателно опипват околното пространство.

Червеите не обичат да оставят проходите си незащитени, затова ги запушват с "тапи" от пръст или пък със собствените си копролити. Понякога използват за строителен материал други подходящи предмети като борови или елхови иглички, клечици, камъчета, орехови черупки и дори горски плодове. Добре развитото обоняние и чувствителност на червея му позволяват да не захваща предметите откъде да е, а да ги взима от удобната им страна. Ореховата черупка например я използва съвсем като люк. "Тапите" са различни - зависят от времето и характера на всеки отделен червей. Живеещите в гърне пръст в стая червеи, например, стават мързеливи и небрежни, в сравнение с тези, които страдат от промените на температурата и влажността в природата.

Неслучайно червеите се наричат "архитекти на почвата". Техните подземни проходи могат да бъдат за еднократна и постоянна употреба. Еднократните преминават през меки и неслегнали почви във всякакви посоки, а постоянните обикновено през по-твърди и трудни за прокопаване места, като архитектите



гълтат земята и я пропускат да премине през тях



Като се промъкват с опашката напред, те достигат повърхността или пукнатина, където изхвърлят копролитите си. След това се връщат, поглъщат следващата порция и повтарят процедурата.

За да не изсъхнат от сухата пръст, те предпочитат влажната почва. Ако започне да става твърде сухо, търсят по-влажни места или заспиват, за да съберат сили. За целта си изкопават малка хралупка и се свиват на възел, като си скриват "носа". Освен за преживяване на засухите, тези дупки се използват и за зимния сън. Често се случва червеи да се събират по два или повече за зимния си сън. А старите хралупки се използват за склад на копролити, когато станат ненужни.

Любовният живот на червеите е мистерия - техния полов акт трае около 20 минути, през които двата червея се "прегръщат", "целуват" и залепват един за друг. После снасят нещо като какавиди. В тях се извършва оплождането и се развиват малките. Във всяка такава какавида има 1-3 яйца, от които се развиват 1 или най-много 2. Новоизлюпените малки са готови за самостоятелен живот.

Продължителността на живота на червеите също е неизяснена. Има случаи, при които отглеждани в домашни условия екземпляри са доживявали 10г. В природата едва ли им се удава да поживеят толкова дълго - условията са твърде тежки, а врагът не спи. Червеите са много полезна храна, но нямат никаква защита, освен бягството. Резките изменения в температурите и влажността на почвите довеждат до масова смърт на тези полезни същества.



--------

ЧОВЕКЪТ СРЕЩУ ЧЕРВЕЯ



В живота на червея има много опасности, но най-голямата се нарича Homo sapiens. Човекът го нанизва на кука, за да лови риба. Сече горите, оре земята и разрушава почвата, като взима всички органични вещества за себе си. Разрязва го, докато копае. Сипва по земята отровни химически торове. Хвърля сол по снега през зимата и трови почвата. Строи градове, където червеят няма с какво да се храни. Дава го за храна на добитъка. А в Индия и Бирма просто го яде.



--------

ЧЕРВЕЯТ И ДЪЖДЪТ



Архитектите умират от дъжда най-вече в населените места. Там проходите им се определят от къщите, улиците и паважа, затова водата лесно прониква в подземните им тунели. Уплашени от шума и светлината те не смеят да избягат от наводнението и загиват удавени под земята. Ако дъждът е нощен червеите изпълзяват и в бягството си от водата се озовават на паважа, където загиват сгазени или изсъхнали. В природата червеите успяват да се спасят от пороите като се крият в най-дълбогите си тунели, или пък изпълзяват на някое по-високо място.