Либийските официални власти настояват в Бенгази да бъде построена болница за лекуване на болните от СПИН деца като част от решението на въпроса с българските медицински сестри, осъдени на смърт. Това съобщава либийският външен министър Абдел Шалкам в интервю за италианския в. "Стампа". Идеята си той споделил както с ЕС, така и с държавния секретар на САЩ Колин Пауъл, с когото се срещна в Ню Йорк по време на годишната сесия на Общото събрание на ООН. Тогава Шалкам разговаря и със Соломон Паси. Според либийския дипломат двамата се ангажирали да намерят общо разрешение на въпроса. Шалкам обаче не уточнява дали Триполи очаква България да построи болницата. На връщане от Ню Йорк Паси отхвърли възможността страната ни на този етап да преговаря и да участва с компенсации за заразените със СПИН деца в Бенгази, защото не е доказана вината на българските медици.
Проблемът не е свързан само с тях, а и със семействата на 46-те починали либийски деца, както и с тези на 415-имата заразени с вируса на СПИН, обяснява Шалкам. Той напомня, че Либия е предложила преговори между българските власти и близките на жертвите и на болните, за да бъде намерен компромис. В неделя обаче Паси обяви, че според него либийското правителство няма да влезе в преговори по същество преди окончателното решение на съда по делото.
каре
Двама западни инспектори са посетили петте медицински сестри в затвора "Джудейда" и са разговаряли с тях, съобщиха близки на осъдените българки. Твърде възможно е това да е свързано с предстоящото решение на ЕС за окончателно вдигане на оръжейното ембарго спрямо Либия. Повечето от външните министри от ЕС били поели ангажимент пред Соломон Паси, че вдигането на ембаргото ще бъде обвързано с хода на делото срещу българките.
Заедно с петте медсестри в новата къща в двора на затвора "Джудейда" са настанени и 5 либийки. Българките не смятали, че с преместването им нещо се е променило в положението им.
Ако не бяха трите години "тиха дипломация", случаят щеше да е приключил в съдебна фаза на всички инстанции още в началото на 2002 г. Присъдата, разбира се, едва ли щеше да е по-различна, но все пак тогава възможностите ни за въздействие в международен план бяха далеч по-добри. През 2002 г. България беше член на Съвета за Сигурност на ООН, Либия - Председател на Комитета за правата на човека. Санкциите на ООН, САЩ и ЕС не бяха вдигнати. САЩ ни ухажваха за Ирак. Загубени бяха три години. Пак имаме смъртни присъди, но санкциите срещу Либия са вече вдигнати и то по наше предложение. Триполи днес ни изнудва за много пари. Ние се пъчим, че няма да платим, щото не сме виновни. САЩ ни казат да си решаваме въпроса с ЕС. ЕС твърди, че никой още не е искал посредничество. Г. Грънчарова е горда, че случаят вече бил поставен и от най-високата трибуна - Общото събрание на ООН. Сякаш някой ни пречеше пет години досега да го поставим от такива маловажни трибуни като Съвета за Сигурност, Комитета по правата на човека, Международния съд...