|
Спирам се на тези два цитата, защото са ми подръка и защото са "представителна извадка". Естествено, чувствам се и лично засегната, защото спадам към дядовците и бабите (макар още да не съм труп), а може би и към соцкултуртрегерите - нали съм била редактор във въпросното време. Не ми харесва и перспективата да бъдат изгорени книгите ми, писани допреди петнайсет години. Затова реакцията ми е негативна, да не река гневна, смесена с малко жалост към симпатичните на вид млади хора и тяхната демонстрирана тук глупост. Отдавна срещам подобни нападки, но все си мислех, че по-възрастният трябва снизходително да премълчи. Само че ми писна да мълча.
И тъй, младата глупост е убедена, че преди нея не е съществувало абсолютно нищо - гола поляна, че тя е началото на всичко.
Младата глупост смята, че нейна лична заслуга е дето се е родила, когато се е родила и че това автоматично е нейно предимство; както и че автоматична вина е да си се родил десетилетия преди това.
Младата глупост не си прави труда да попрочете нещо от "дядовците" и "труповете", та да не ги смята за срамотен боклук.
Младата глупост не се стеснява да предлага клади и концлагери - боя се, че ако й падне такава власт, като нищо ще ги реализира, без да й мигне окото. Че и пресконференция ще направи.
И тук се запитах: а защо е тази ненавист? Наистина ли някой е пречил на тези млади таланти, сами нарекли се "литературно чудо"? Може би не са могли да печатат в периодиката, не са издавани книгите им, не са имали премиери в претъпкани зали? Или мъртвите не-врагове им пречат като автори, окупирали първите места в литературата?
Наистина трябва да си млад и глупав, за да мислиш, че литературата е като Френската Академия и трябва някой от членовете й да умре, за да влезе на негово място друг. Споменава се "тази малка страна със скромни литературни натрупвания" - значи има достатъчно място за нови автори, за по-стойностни литературни натрупвания.
Защо, млади хора, ви е страх от някакви жалки все-още-не-трупове, но вече духовно мъртви? Къде ви се пречкат те? Или просто ви трябва враг, който не може да удря, а и не вижда защо трябва да ви бие? Позицията (или позата) ви, меко казано, не е никак героична. Пък за справедливост да не говорим.
Не се наемам аз да съдя, какво от написаното по време на социализма е пълен боклук и какво има стойност. Но знам още от Лукреций Кар, че "Нищо не се създава от нищо". Не ми се ще и да напомням, че не по своя вина пишещите от моето поколение, че и от следващото нямаха достъп до това, което е ставало по света в областта на литературата и на идеите; че творческата енергия беше пристягана като крака на китайка и мнозина окуцяха; че тогава наистина е имало хора, които за назидание не са били печатани и издавани, оставали са с години без работа, разгромявали са ги като космополити, черногледци, откъснати от живота индивидуалисти, гнили интелигенти... Че и концлагери е имало на разположение.
Кой и как ви пречи сега, млади таланти? Нещо не забелязвам някой "Дядо" да командва вестници и списания, електронни медии, стотиците издателства, въобще да управлява литературата. Тя си върви по свои, творчески и пазарни закони. Младите печатат, издават книги, получават стипендии, награди, подкрепяни са от фондации. И това е нормално. Ненормално - и за мен необяснимо - е вашето настървение.
Не бих си позволила да ви напомням, че и вие сте потенциални старци и трупове.
П.П. Мен няма дълго да ме чакате - вече съм на 75.
