За северните ни съседи сигурно е странно да чуят тъкмо от новоизбрания си президент предупреждението, че влизането на страната в Европейския съюз може да се отрази тежко на румънската икономика. Именно с проевропейска позиция и с обещанието да разчисти корупцията и да освободи страната от "диктатурата на политиците" г-н Траян Бъсеску спечели избирателите си. За да ги предупреди сега, месец и малко преди да се подпише договорът за присъединяване на Румъния и България към съюза, че членството през 2007 г. може да се окаже по-горчив хап от прословутата "защитна клауза" (която дава възможност на брюкселските комисари да отложат с една година присъединяването на балканската двойка, ако реформите се забавят). А у нас за проблеми в бъдещия брак с Европа сякаш е забранено да се говори.



В България цари еврооптимизъм



и безпрецедентно единодушие и вяра в магическото избавление от всички беди, колчем прекрачим заветния праг на равноправното членство. За съжаление това мистично упование се дължи главно на отчайващо ниското ниво на познание за проблемите и движещите механизми на съюза и най-вече на неговата икономика. За Европа или добро, или нищо. Докога? Да, знаем, че с присъединяването ще станем част от една от една държавна общност с над 4 млн. кв. километра територия и население, което (с нас и румънците) ще надмине 480 млн. души, ще получим достъп до един пазар с покупателна способност над 10 трилиона евро годишно. Мъгливи са обаче идеите какво ще правим там. Благодарение на розовата мъгла, обвила всеки въпрос, свързан с европейското ни бъдеще



българските фирми нямат евростратегия,



а на повечето липсва дори ясна представа какво могат да очакват от 2007 г. нататък. Повечето очакват пари. Легенди се носят за прочутите присъединителни и структурни фондове. Знае се, че "на глава" през първите години след членството "ще получим" между 100 и 170 евро годишно от общите фондове. Плюс близо двойно повече от частни кредити и инвестиции. Никак не се разбира кой обаче ще ги получи. Над половината са резервирани за самата държава, нейната инфраструктура и най-вече "административен капацитет". Останалите пари са предназначени за български фирми. Но не помисляйте, че "български фирми" значи "фирми на българи"! Получателите ще са предимно фирми в България на инвеститори от стара Европа. Такъв е случаят в "новите 10" членки на съюза. Те преди нас изпитаха



шока на присъединяването



и опитът им ще е безценен пример за нас. За съжаление нищо не се прави, за да го разберем и усвоим. Казано в едно изречение: големият проблем на местните фирми съвсем не е как да навлязат в ширналия се пред тях огромен и сочен общ пазар, а как да устискат дела си на пазара у дома. След 4 години поне 2/3 от българските фирми и банки, които днес се радват на добра позиция и просперитет или ще са продадени, или ще са история. Познатите хитринки и ловкост в измъкването няма да помогнат много. Вярно, останалите на собствените си крака български предприемачи ще имат световна перспектива и конкурентна позиция. Колко ще са те и кои ще са? Прагматизмът изисква колкото се може по-рано да се оцени рискът от присъединяването, да се подкрепят фирмите, които имат шанс, да се предупредят онези, които нямат. Вместо да се потапяме в сладки сънища, по-добре ще е да знаем какво да очакваме. Обективно погледнато



България е в благоприятна позиция



поне в едно отношение: монетарен шок при влизането в еврозоната (който притеснява поляци, унгарци и най-вече чехи) у нас не може да има. Ние вече го понесохме още в края на миналия век с нахлузването на валутния борд връз икономиката. Не е вярно обаче сладникавото успокоение, че няма да понесем шок на цените. Ще го усетим на два пъти: веднъж през 2007 г., когато станем част от общия пазар. Тогава изнасяните за България европейски стоки ще се окажат облагаеми в родината им, нашите износители няма да си връщат обратно ДДС за продажбите си в Европа (вече основен експортен пазар за България), а покупките на нашия вътрешен пазар ще станат изгодна алтернатива за пазаруване на граждани и малки фирми от съседни и близки европейски страни (т.е. ще увеличат търсенето, оттам и цените). Втори скок на цените очаквайте през 2009 г., когато въведем еврото.



"Инфлация на закръгляването"



имаше навсякъде в еврозоната. И германците отчетоха към 4% ръст на цените, когато сменяха марката с евро. Това са само примери за проблеми, които ни чакат. Какви други има, как ще се справяме, каква ще е стратегията на страната в общността? Как ще се държим като член на съюза? Ще защитават ли нашите представители в Брюксел някакви собствени български приоритети - и какви?



Прагматици или федерасти*



ще бъдем в Европа? Втората алтернатива сякаш по ни подхожда. С овчедушен оптимизъм и ръкопляскане срещаме досега всяка щуротия, която ни натрапват отвън. Ще можем ли да формулираме и отстояваме свои национални мнения и позиции? Кой ще го прави, след като днес между власт и бизнес зее пропаст от взаимно недоверие, а българските властници се държат като агенти на чуждите, вместо като представители на националните стопански интереси?



---

* "Федераст" британците наричат политик, който вижда ЕС като централизирана федерация, иззела националния суверенитет на членуващите страни.