Валентина Андрианова е симпатично русокосо момиче на 21 г. В живота й няма нищо особено - завършва обикновено училище, след това я издържат родителите й. През 1999 г. се премества от родния Свищов в елинпелинското село Огняново. И заживява на семейни начала с бившия полицай Димитър Цанев.
Само година по-късно, в края на 2000 г., тя дава 28 000 лв. и става собственик на апетитен имот - 180 дка от бившия развъдник на фазани край селото, любимо ловно място на комунистическия елит, разположен близо до язовир Огняново, сред разкошна гора. В имота има още административна и производствена сграда, агрегатно помещение, помпена станция, три ловни къщи, 6 блока и 25 курника за фазани. Съвсем като в приказките.
Приказната реалност
През 1999 г. дивечовъдното стопанство "Огняново" ЕООД е обявено за ликвидация.
През ноември 2000 г. в "Държавен вестник" излиза регистрацията на фирма "Дивечовъдно фазаново ловно стопанство - Огняново" АД. Тя се занимава с люпене и отглеждане на фазани, хотелиерство и ресторантьорство, търговия и спедиция, посредничество, ловен туризъм, внос и износ. Собствениците са трима - бившият полицай Димитър Цанев със 70%, Валентина Андрианова - 16% и Бойко Иванов - 14%. Според фирмения регистър Бойко Георгиев Иванов е в съвета на директорите на държавното "Пристанище Бургас", както и в още няколко дъщерни на порта фирми. Ликвидаторът Георги Георгиев продава сгради от стопанството на Валентина. Тя и Цанев заживяват там.
Дотук нищо нередно. Както се казва - дай Боже всекиму. Да, ама някой налива катран в кацата с меда - в прокуратурата е подаден сигнал, че младата дама не би трябвало да разполага с толкова пари. Тя работи отскоро във фирмата на Цанев и в приватизираното ловно стопанство и заплатата й за година и 9 месеца е 1567 лв.
Образувано е дело по закона за собствеността на гражданите, според който съдът може да отнеме в полза на държавата доходи и имущество с недоказан произход. Тежката машина на Темида се задейства. На 28 януари 2005 г. Софийският окръжен съд решава, че по-голяма част от 180 дка земя, купени от Валентина, трябва да бъдат отнети в полза на държавата. Прокуратурата обжалва, защото искът й не е уважен напълно. Най-вероятно същото ще направи и Валентина, която твърди, че е невинна. Странно, но срещу останалите собственици на дивечовото стопанство не се водят подобни дела. Вероятно защото няма съмнение за произхода на парите им.
Битката на цифрите
Според прокурорския иск в периода от 1 септември 1999 г. до 31 май 2001 г. Валентина е получила законни доходи в размер на 68 067 лв. Само 1 567 лв. от тях са от заплата. 62 000 лв. са заем от трима пенсионирани служители на МВР - Христофор Филипов, Георги Райчев и Емил Манчин. Още 4 500 лв. са от наеми.
Прокуратурата изчислява, че за същия период разходите й са 98 129.02 лв. Малко над 2000 лв. от тях са пресметнати като разходи за живот според данните на Националния статистически институт, 66 000 лв. е цената, на която Валентина е купила имоти, близо 12 000 са таксите при придобиването им. 8 000 лв. пък струват 800-те акции от дивечовъдно стопанство. За три пътувания на Валентина в Германия, Украйна и Швейцария прокуратурата пресмята още над 10 000 лв. като разходи. Или с други думи - разходите на Валентина са повече от приходите й с над 30 000 лв. Затова прокуратурата настоява съдът да отнеме в полза на държавата имота на Валентина или най-малкото незаконния й доход.
Момичето не се предава лесно. Първо опитва чрез адвокатите си да докаже, че предявеният иск не трябва да се допуска за разглеждане заради непрецизно посочване на правното основание в исковата молба на прокуратурата. Съдът обаче отхвърля възраженията и дава ход на процеса.
Малката стопанка твърди пред съда, че не е харчила нищо при задграничните си пътувания. Цанев и различни чужди фирми плащали за пътя, хотелите и дневните. Затова сумите за пътуванията трябвало да се отнесат към доходите, а не към разходите й. Убеждава магистратите, че таксите на имотите не са платени с нейни пари, а със заем от стопанството, затова те също трябва да се смятат като доходи. А фирмата на Цанев и ловното стопанство, където работи по трудов договор, я издържат напълно.
Съдът не приема версията на Валентина, тъй като тя не представя никакви документи в подкрепа на твърденията си - няма договори за заем, нито заповеди за командироване. Цанев свидетелства в нейна защита, но това не е достатъчно. За съда е важно и че Валентина не е вписала в данъчните си декларации даренията, които твърди, че е получила. Законът за собствеността на гражданите гласи, че недекларираните доходи могат да се установяват в съдебно производство само с официални документи.
Присъдата
За година и 8 месеца - от септември 1999 г. до юни 2000 г. придобитото от Валентина имущество и разходите й са на стойност 86 969, 34 лв., пресмятат съдиите. Изчисляват още, че разликата между доходите и разходите й от една страна и придобитото имущество от друга е 17 990, 34 лв. Преценяват сумата като "значителна" и я приемат като незаконен доход, с който е платена част от фазанарията. Отсъждат в полза на държавата да се отнеме собствеността върху идеалната част от имота, придобита с незаконните доходи, или 17 990 от 28 000 идеални части. Валентина е осъдена да плати и 719 лв. държавна такса.
Решението на окръжния съд не е окончателно. И двете страни ще го оспорят пред горната инстанция. Прокуратурата обаче вече го отбелязва сред успехите си, защото обикновено губи такива дела. А и най-трудно се убеждава първата инстанция, нагоре е много по-лесно, обясняват прокурори. Само времето ще покаже дали са прави в случая с Валентина.
--------
Ликвидаторът
Ликвидаторът на стопанството Георги Георгиев също е клиент на Темида. На 16 ноември 2004 г. той получава тригодишна ефективна присъда заради приватизацията на фазанарията. И това решение обаче още не е в сила, а тепърва ще се обжалва.
На 26 април 1999 г. по предложение на областното настоятелство на БЗНС-Народен съюз тогавашният министър на земеделието Венцислав Върбанов прекратява дейността на "Огняново" ЕООД при условията на пълна ликвидация. Тогава Георгиев е назначен за ликвидатор. Броени дни след това, в стопанството се нанасят Валентина, Цанев и синът му.
Според прокуратурата Георгиев е възложил оценка на активите, без да е извършен правен анализ на обекта и не е избрал оценителите чрез конкурс. Не е обнародвал покана до кредитори да предявят вземанията си и не е представял счетоводни отчети и доклади на министъра. В обвинителния акт срещу него пише още, че е продал сградите на ловното стопанство по най-ниската от изготвените оценки, които не са разгледани и приети от министъра. Вредите за държавата са 126 971 лв., твърди обвинението.
Съдът признава Георгиев за виновен и го осъжда на затвор и 5 000 лв. глоба. Лишава го и от правото да заема длъжност "ликвидатор" за срок от 5 години.
---------------
Местните: Използват момичето и накрая ще опере пешкира
Диян Николов
Входът на имението на Димитър Цанев и Валентина в Огняново беше заключен с верига и катинар, видя екипът на "Сега", който направи опит да влезе и да се срещне с тях. Никой не вдигаше и стационарния телефон.
Валентина е добро и отзивчиво момиче и много обича да язди бялата си кобила, но според нас я експлоатират и накрая тя ще опере пешкира, казват хората от Огняново. Тя и Димитър не слизали да пазаруват в селото, а ходели с колите си до София. Според местните Димитър Цанев (наричат го Митко Червото, тъй като имал бизнес с черва) се е пенсионирал от системата на МВР през 1989 г. Според огнянци всичко било измислено от бивши ченгета.
"На 2 февруари връчих на Валентина призовката, която дойде в кметството. Момичето се отзова веднага и я подписа", разказа пред "Сега" кметът на село Огняново Александър Стоилов. Той не скри, че са в обтегнати взаимоотношения с Димитър Цанев. "За мен това си е пладнешки обир. Само инкубаторът струва 150 хил. долара. А от инкубатори излизат по 166 000 фазанчета на година", сподели директорът на държавното дивечовъдно стопанство Харизанов. Той е началник на стопанството от 2001 г. - няколко дни след като е осъществена сделката. Преди това е работил пак там. След продажбата на държавата останала хижата, земя и малко стопанство. Ловният дом и до сега е известен като резиденцията на Тодор Живков. За последно бившият първи е отсядал в нея на 21 януари 1984 г.
Кметът Александър Стоилов показа оценката за дълготрайните материални активи на цялото стопанство, направена на 31 март 1992 г. Тя е 5 597 993 лв. Сградите са оценени на близо 3 млн. Машините и съоръженията - на около 2,5 млн. лв., транспортни средства на 96 504, а останалите активи за около 35 000 лв.















