|
поредния законодателен пропуск.
Жалбата на БТК визира член 18 от Закона за защита на конкуренцията, според който е забранено на предприятия с монополно или господстващо положение на пазара да налагат цени или условия, които затрудняват конкуренцията. "Мобилтел" има господстващо положение на пазара на мобилни комуникации, защото има над 35% дял от него.
Особеност на телекомуникационния пазар е, че цената за обаждане от една мрежа на друга се дава от този оператор, чийто абонат приема обаждането. Според тарифата на БТК една минута разговор от неин абонат до абонат на "Мобилтел" струва 60 ст. с ДДС. Това е една от най-високите възможни цени, съществуващи изобщо в българските телекомуникации в момента.
"Мобилтел" иска от БТК по 45,7 ст. на минута през деня за всяко обаждане от абонат на БТК към абонат на "Мобилтел". БТК взима от своя клиент още по 4,3 ст. и цената става 50 ст., които заедно с ДДС-то стават 60 ст.
Интересното е, че "Глобул" също иска от БТК по 45,7 ст. на минута за обаждания от БТК до нейни абонати. Телекомът не е споменал обаче втория GSM-оператор в жалбата си по юридически причини - "Глобул" няма господстващо положение на пазара и каквито и цени да налага срещу тях няма възможност да се протестира.
Любопитното в случая е, че точно спорната цена няма как да се контролира от държавата. Член 118 от далекосъобщителния закон изисква Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да следи цените на операторите със значително въздействие върху пазара. Но член 215 уточнява, че става въпрос само за операторите на фиксирана мрежа и за тези, които дават линии под наем. БТК и "Мобилтел" са обявени за оператори със значително въздействие върху пазара, но на второто подусловие отговаря само БТК. "Регулиране на цените беше предвидено и за мобилните оператори в първия вариант на сегашния закон, но не стигна до пленарна зала. Мотивите бяха два - първият е, че през 2002 г. в европейското законодателство не се предвиждаше такова нещо. Вторият мотив бе, че в случая с БТК става въпрос за утвърден оператор, от който зависят всички останали - нещо, което не можеше да се каже за мобилните", каза Петър Рендов от Комисията за регулиране на съобщенията.
Междувременно европейското законодателство въведе през 2003 г. ценова регулация и за най-силния на пазара мобилен оператор. България ще бъде задължена да възприеме в законодателството си тази разпоредба от 2007 г.
По същество в случая става въпрос за преразпределяне само на част от пазара, включващ големите бизнесабонати, които всеки оператор се стреми да спечели.
От БТК намекнаха, че "Мобилтел" се възползва от съществуващата цена и превзема все повече бизнесабонати. Става въпрос за т.нар. терминиране на трафик от учрежденски централи. Технологиите за това са няколко, но всички се свеждат до това, че дадена телефонна централа разпознава кога вътрешните й абонати искат разговор с мобилен телефон. Такива разговори с помощта на SIM-карта се пренасочват през мобилен номер. Т.е. вместо да бъде проведен през мрежата на БТК срещу 60 ст. за минута, разговорът се таксува като между абонати на "Мобилтел" или за 28 ст. на минута.
"Глобул" също предлага такава услуга. Естествено тази оферта е изгодна за клиентите и се радва на огромен интерес. А и няма законов текст, който да забранява пренасочване на трафик.
Липсват официални данни, но по груби сметки поне 30-40% от бизнесабонатите в България заобикалят БТК при воденето на разговори от служебни телефони към мобилни.
Националният телеком остава все още приемлива алтернатива за водене на градски разговори. Макар че с повишаване на цените им и с предстоящото получаване на лиценз за фиксирани мрежи от страна на мобилните оператори, очевидно и този сегмент от пазара, където БТК се е настанила удобно, ще бъде превзет.
Картината става още по-сложна, ако се вземат предвид и 12-те по-малки оператори, които получиха лиценз за фиксирани мрежи и които доскоро бяха наричани алтернативни. Тяхната цел също е да превземат първо фирмените абонати и най-атрактивните им оферти са ориентирани към тях.
"Анализирали сме това, което предстои на пазара, и сме убедени, че бъдещето е на интегрирането на няколко услуги в една специално за големите корпоративни клиенти", твърди Цветелина Александрова от "Орбител". Това е един от най-активните нови телекоми, който съвсем скоро ще предложи специална услуга за единна връзка за телефон и Интернет. На практика "Орбител" ще предлага едновременно градски, междуградски, международни разговори, както и към мобилни мрежи. Цената на градските разговори още се пази в тайна, но тя в никакъв случай няма да е по-висока от тази на БТК, т.е. 12 ст. с ДДС за 5 минути разговор.
Междуселищните и международни разговори, които предлага "Орбител" са непостижими за БТК - за САЩ и Канада тарифата е само 11 ст. на минута без ДДС. Това е само около 15% от цената, която предлага БТК. За Европа цената е около 22% от тази на националния телеком.
Притежателите на предплатени карти на "Орбител" за международни разговори - т.е. частните лица, получават по-малка отстъпка - тя достига до около 60% в сравнение с цената на БТК.
Така ще се стигне до положение, при което бизнесът ще води далеч по-евтини разговори особено с чужбина. За домашните потребители отстъпките са по-малки и са обвързани или с твърда такса, или с по-голямо потребление.
Подобна е ситуацията и с Интернет достъпа. Наскоро "Орбител" например обяви, че dial up достъпът до Интернет става безплатен за домашните абонати. Причината за това е, че този тип връзка вече губи позиции на пазара, защото е прекалено бавна. Ден-два след "Орбител" още няколко големи провайдъра предложиха безплатни оферти.
Доказателство за тази тенденция са и изоставените от БТК телеграми. Потреблението на тази услуга намалява с всяка година и на практика тя се използва само в отдалечени или малки селища.
Според експерти битката за бизнесабонатите тепърва ще се ожесточава и това е напълно логично - големите клиенти осигуряват най-лесните, бързи и големи печалби. Специално за БТК около 20% от потребителите носят около 80% от всички приходи. На останалите 80% от потребителите, т.е. домашните абонати, се падат само 20% от общите приходи.
По същия начин се е развивала конкуренцията в Европа в края на 90-те години, когато падна монополът на националните телекомуникационни компании. Първите съобщения от западноевропейските страни тогава гласяха, че се дават всевъзможни намаления за международните телефонни разговори, от които естествено се възползва най-вече бизнесът. Битката за спечелване на домашните абонати започна далеч по-късно.