Приключилата парламентарна криза у нас направи видими процеси, които иначе можеха да бъдат само предполагани. Засега е трудно те да бъдат подредени коректно по значимост, доколкото степенуването и важността не са само част от самата криза, а и от начина, по който частично се преобразува и утаява светът след нейното преодоляване. Все пак на тази фаза от случилото се изпъква една основна новина за състоянието на обществото: статуквото губи своята привлекателност.

Най-важното впечатление от скоропостижно приключилите политически вълнения е, че Сакскобургготски, неговите министрите и депутатите му са започнали да омръзват на медиите и елита. Още с началото на кризата интересът на журналистите



се насочи към опозицията

и нейните говорители



Те получиха неограничен и безплатен достъп до публичното пространство, намеренията и решенията им бяха проверявани непрекъснато. Те и взаимоотношенията между тях създаваха събитията, раждаха новините, а пишещите братя ги догонваха.

Самата опозиция обаче бе неравномерно представена в медийното пространство, където интересът се насочваше спонтанно повече към политиците от БСП и партията на Костов. Самите журналисти ги експонираха като фактор и двигател на случващото се, отреждайки на останалите опозиционни сили второстепенна роля. В най-неблагоприятна ситуация изпадна СДС, който, догонвайки събитията, бавейки решенията, съобщавайки за собствените си колебания, се държеше по-скоро като обстоятелство на случването, отколкото като сила и двигател в промените. Което впоследствие бе използвано както от Новото време като неубедително алиби за промяна в собствената му позиция, така и като повод за лавинообразно отделяне на ключови играчи от инициативата за дясно обединение - в началото госпожа Мозер, последвана от кмета Софиянски и войводата Каракачанов.

На този фон управляващите присъстваха като



задължителна, но безинтересна притурка



Те нямаше какво ново да кажат, нито нови лица, които по привлекателен начин да изпратят старите съобщения. Разбира се, това е продукт на развитието на самата криза, но изненадва фактът, че инициативата много лесно бе отнета от премиера и управляващото мнозинство и че неговите представители бяха скучни и неубедителни. Дори майстори на PR-а и любимци на медиите като Соломон Паси, Милен Велчев и Даниел Вълчев стояха дървено и неубедително по телевизионните екрани. Първият - като горещ защитник на статуквото и приносител на изтърканата идея, че всяка промяна заплашва приемането ни в Европейския съюз. Вторият - като дистанциран от случващото се и повече загрижен за успеха на промоцията на собствената си личност. Третият - като адвокат по подозрителен казус, на който още не е намерил решението, но е нацелил модуса на увъртането.

Кризата излъчи усещането за безпомощност както на министрите от правителството, така и от ръководството на парламентарната група и самите депутати от НДСВ. Всички бяха изненадани от искането за оставка на председателя Герджиков и внесения вот на недоверие към правителството. Сякаш зомбирани от изследванията на социолозите от края на 2004 г., унесени от самоповишаващия им се рейтинг, полегнали на декларираната от Кобурга увереност, че го чака естествен втори мандат, жълтите като че не можеха да повярват, че такива политически



гадости могат да се

случат и на тях



Основните им публични реакции изразяваха по-малко разум и повече чувства в силно ограничен регистър, който повече подхожда на пансион за девици - обида от случващото се, гняв че са предадени, загуба на перспектива и посока, обща отпадналост и политическа слабост, вперили поглед на последна надежда към царя.

За разлика от повечето тях Кобургът не промени обичайното си поведение и излъчване, доколкото увъртането и мълчанието са стари и традиционни негови оръжия. Така че кризата не го експонира като изненадан, внезапно предаден от свои и нападнат от засада от вечния му враг - политиците и техните партии. За него, както за папата, естественото състояние на света си е дълга и мъчителна криза, на която устояваме с търпение, с хитрост, с преброяване на лоялните и купуване на нелоялните.

Проблемът му обаче идва с преодоляването на трудността и намирането на решение, когато внезапните изблици на твърдост, заплашителният тон, отмъстителните нотки изпращат неблагоприятно за него послание към широката аудитория и внушават, че зад измъчената слаба осанка на благородника може да се крие злобен човек с



неизчерпаем запас от

реваншистка енергия



Така че в предизборна ситуация за царят ще е по-добре и по-печелившо да е слаб, да е заплашен от злонамерените политически партии и да мълчи, споменавайки от време на време своята загриженост за добруването на народа, държавата или нацията. Проблемът е в това, че не се забелязва кой на тези избори ще може да говори вместо него.

Макар че кризата вече е преодоляна, случилото се е важен знак за сериозните трудности, които ще срещне днешната власт в наближаващите избори. Тя изпитва трудности да каже нещо убедително по привлекателен начин, както и да излъчи нови лица и говорители. Това означава, че вероятно тя ще осъществи големи медийни разходи срещу ограничени електорални приходи. И обратното, сегашната опозиция ще се окаже в по-благоприятната ситуация на повишено търсене на алтернативи, нови идеи и нови лица, което ще снижи и повиши ефективността на медийните им разноски. А виждайки, че дясната част на днешната опозиция се държи като осъдена на фрагментация, и предполагайки, че това ще продължи чак до президентските избори, то може да се прогнозира, че в навечерието на парламентарните избори първо медиите, после елитът, а накрая и по-широките народни маси ще бъдат фатално привлечени от БСП.