|
Но има и разлика, която се долавя само в разговор с новия обитател. Той оставя впечатлението, че не един, а двама домакини посрещат гостите тук. Ив Сен-Жур държи да бъде смятан за типичен представител на дипломатите от кариерата, минал през различни етажи на френската администрация и стигнал до поста личен съветник на външния министър. В същото време постоянно се връща към стартовото си професионално увлечение на университетски изследовател.
"Посолството и резиденцията са инструменти за работа",
казва той като всеки дипломат. "Целта на приемите е да се разговаря, да се дискутира, да се обменят идеи, да се създават връзки. Но освен че е инструмент за работа, резиденцията също е и красив дом", добавя той и се преобразява в изследователското си амплоа. "В този салон за приеми има бюро, на което казват посланическо. Но посланиците не работят тук. Имаме си отделна служебна сграда с кабинети за работа. Обстановката тук е по-интимна." Наоколо стените представляват резбовани библиотеки с витрини.
- Тук има много книги, но вие донесохте ли си предпочитани заглавия от Франция?
- Донесох си няколко. Главно романи, фантастика, също и от български автори, преведени на френски. Харесвам класиката от XVIII и XIX век, а също и книги от началото на XX век. Обичам Марсел Пруст, Расин...
Следващият салон за приеми е по-тържествен. "Резиденцията е частица от Франция, вписана напълно в пейзажа на София. Но ето, този салон с ламперия по стените дава топлина. Той излъчва едновременно тържественост и топлина и много ми хареса със своята елегантност. Извитата дървена стълба към втория етаж има двойна роля, пояснява посланикът. Тя не само води към спалните помещения, но и отваря пространство за големите прозорци край стената откъм вътрешния двор, откъдето идва изобилна светлина. Иначе тук би било твърде мрачно. Заедно с това се открива гледка към дърветата и зеленината в градината. Получава се тържественост, която не е откъсната от природата, светлината и интимността. Къщата е строена в началото на 30-те години. Трудно е да се определи нейният стил.
Тя има класически образ с изчистени линии,
комбиниран с бароково обзавеждане, заимствано от традициите на XVIII век, т.нар. домашен барок. Това е смесен, но хармоничен стил."
Чувства се, че за двата месеца, откакто е в България, Ив Сен-Жур не само е живял в резиденцията, но заедно с това я е изучавал.
- Вие сте в България за първи път. Как избрахте страната?
- Не съм избирал. Министърът реши. Той прецени, че макар и да не познавам България, тук има предизвикателство, за което моята личност е подходяща. Първоначално бях изненадан, но веднага бях заинтригуван. Това бе интелектуално и административно предизвикателство.
- Как стана този завой?
- Моите университетски увлечения произтичат от личните ми интереси към други култури. И затова дълги години съм пътувал в чужди страни. Но има и нещо друго, което е френска специфика: Франция има административна и политическа организация, която чрез Министерството на външните работи ръководи интелектуалното сътрудничество с другите страни - културно, научно, университетско. Моята университетска дейност бe също и работа за развитие на сътрудничеството. В страна, като Франция, която разглежда културата като елемент на дипломацията, за мен не бе странно да се ориентирам към дипломацията.
Семейните корени на Ив Сен-Жур са от Югозападна Франция - района на баските. "Винаги съм се чувствал като човек от граничната зона, казва той. Това са Пиренеите и атлантическият бряг.
Там се прави много добър пастет от гъши дроб
Моето семейство произхожда от градче, което носи същото име, като моята фамилия (Сен-Жур дьо Марен), и се намира близо до град Байон. Там съм живял малко, защото семейството ми скоро след моето раждане се преселило в Париж. Със столицата е свързано детството ми, младежките ми години, кариерата ми. Баща ми, който сега е 80-годишен, бе много високопоставен чиновник в сферата на финансите, работил е в Министерството на финансите, в банки, в големи национални фирми."
"Завърших история в Париж, продължава той. След университета се заех с... университетска работа. Станах изследовател. Писах книги за историята на Южна Америка. Пътувах много заради изследователските си интереси - Колумбия, Еквадор, Перу, Боливия, Аржентина, Мексико, Бразилия. Вярвам, че съм добър специалист в тази област."
- Можете ли да направите сравнение между Латинска Америка и България. Има ли подобия?
- Не бива да се сравняват толкова различни неща, с различен исторически процес. Търсенето на прилики може да бъде изкуствено, отговаря Ив Сен-Жур, както се полага на дипломат, който внимава да не засегне някого с неудобни паралели.
Замисля се и ученият в него се намесва: "Но проблемите, които се появяват, са сравними. Първо, националното утвърждаване, което започва в началото на XIX век в Латинска Америка и довело до независимостта на държавите там, и националното възраждане в България няколко десетилетия по-късно. Има сходни проблеми в социалното неравенство. В Латинска Америка има твърде богати и прекалено бедни хора, и това поставя социални проблеми. В България някои социални проблеми могат да се забележат в идентичен план. Но не бива да се търси голямо подобие", връща се той към дипломатическия тон.
- Ще продължите ли работата си като учен паралелно с дипломацията. Ще видим ли някой ден ваша книга за България?
- Би било твърде претенциозно да обявя отсега, че ще напиша книга за България. Но мога да кажа, че ще продължа да прилагам интелектуалния метод, който е присъщ на моето лично развитие. Интересувам се от България по същия начин, както съм се интересувал от други страни, които съм изучавал.
- Очаквате ли България да промени нещо в личния ви живот?.
- Животът ми донесе много промени и съм отворен да посрещна още предизвикателства, казва Ив Сен-Жур и уверява, че неговият дом на българска земя ще бъде достъпен не само за официални лица.
|
|
|