Сред академиците, избрани при последната вълна в БАН, трябваше да фигурира още едно име - на големия български композитор Лазар Николов. Защо бе пропуснат? Мнозина веднага заподозряха поредния скандал при избора. Още повече че преди няколко години Лазар Николов бе предложен и почти одобрен за академик, но друг го измести в последния момент. Този път обаче скандал няма. Композиторът сам се отказа от честта. "Нямам вече онези сили. Чувствам се толкова уморен. А и за какво им е стар човек като мен. Там трябва да има по-млади хора, които да могат да работят. А аз на тая възраст какво ще свърша", признава Лазар Николов.

От пръв поглед се вижда колко е уморен. Не крие, че



82-те години му тежат, сякаш са 100



По тази причина се е отказал и да пише. "Миналата година точно на 31 декември си казах: край!", обяснява маестрото. След кратък размисъл пак се връща на първата тема - академичните звания. "Щеше да е добре, тъй като пенсиите ни никак не стигат. Като на всички пенсионери."

А е било време, когато композиторът се е издържал добре с музиката, която създавал. Сега подобно нещо е немислимо. Скромният му апартамент в центъра на София е посивял също като обитателите му. В него Лазар Николов живее със съпругата си Ана - лъчезарна жена, която отговаря за семейния снимков архив, и сина Ивайло, който е завършил Музикално училище със специалност арфа. Дъщерята Детелина - аниматор, е омъжена за българин и от години живее в Париж. Има син на 2 годинки.

Когато за първи път довели внучето в София, то веднага седнало на дядовия роял и започнало да удря по клавишите. На второто идване пак се упътило към инструмента. "Може и музикант да стане", размишляват на глас дядото и бабата.

Макар и овехтяло с годините, жилището



още носи онази артистична атмосфера



на отминалите години. Няколко малки картини и изящни миниатюри издават пристрастието на домакините към изобразителното изкуство. Старинен бюфет стои безмълвно в единия край на дневната. Препълнен е догоре с книги. "Партитурите са прибрани на друго място", улавя погледа ми композиторът.

Някак извън това време е малката музикална уредба на единия шкаф. "Слушам музика, разбира се. Макар че сега няма какво да се слуша. Само разни Шамари, Кръпки... Но има и хубава музика, стойностна", прави кратка оценка на съвременния музикален фон маестрото.

И той като повечето големи композитори е започнал да се занимава с музика от дете. В началото свирел на пиано, опитвал е и цигулка. Но сериозните му занимания стартирали едва когато навършил 10 години. Неговият баща е до известна степен "виновен" за увлечението му по музиката. Той свирел великолепно на цигулка. И братът на Лазар Николов бил музикант - свирел на пиано и обой. "Те си имаха други професии, но се занимаваха с музика активно. Професионалните музиканти в онези години бяха много малко. А и от музика не можеше да се припечели."

Като ученик Лазар Николов редовно участвал в училищните концерти, но вече не помни първото си качване на сцена. Не е завършил музикално училище по простата причина, че такова по онова време все още нямало.

На 16-17 години направил



първите си опити като композитор



"Но не мислех да ставам композитор. Дори не се занимавах толкова сериозно. Честно казано, като малък мечтаех да стана моряк", признава той.

Николов завършил Музикалната академия в класа на Димитър Ненов. Негови учители са били Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев, Веселин Стоянов.

В началото на музикалния си път Лазар Николов започнал като оркестрант. Бил корепетитор в хоровата капела "Светослав Обретенов". Шест години бил корепетитор в Театралното училище. После 4 години преподавал в Музикалното училище, а до пенсионирането си бил преподавал в ДМА "Панчо Владигеров" четене и свирене на партитури. Седем години е бил и председател на Съюза на българските композитори.



Не е броил творбите си,



но със сигурност може да каже, че са над 100. Изпълняват се не само в България, а и в САЩ, Канада, Бразилия, почти в цяла Европа.

"Имам 2 опери, 6 симфонии, 5 инструментални концерта, 26 сонати и още много други", пресмята той. Но най-много си обича оперите. "Бих могъл и повече да напиша, но мисля, че това е достатъчно."

Първото му сериозно произведение, с което завършил и Музикалната академия, била една Сюита за оркестър. Първото изпълнение било при дипломирането от симфоничния оркестър на академията. "Музиката е вдъхновение", категоричен е той. Макар че понякога вдъхновението идва в образа на жена.



Посветил е своята Пета симфония



на съпругата си. Премиерата била в края на 80-те години.

Лазар Николов е два пъти доктор хонорис кауза. Първият път - от Пловдивската академия за музика, а преди две години - и от ДМА "Панчо Владигеров". Носител е на много отличия, но сред най-ценните за него е това, което получил миналата година от Швейцария за основния си принос в музиката. Награждаван е и с орден "Стара планина". "Честно казано, повече ме интересува изпълнението на творбите ми", казва той.

Считат го за един от основоположниците на съвременната българска музика. "Имах щастието да пиша и много филмова, и театрална музика. Автор съм на музиката към "Всяка есенна вечер", "Боянският майстор", "Двама под небето", "Черната река". Оттам получавах добри пари. А сега с музика е невъзможно да се издържа един композитор. Преди време ме повикаха да ми платят авторски права за една година. Бяха 4 лева и 5 марки", с тъга споделя един от последните мохикани на голямата ни композиторска школа.