Отскоро в Япония освен "кисело мляко", има и друга българска парола. Котоошу отваря вратите на японците и сърцата на японките, защото това е най-актуалната звезда на традиционната местна борба сумо. Котоошу всъщност е българинът Калоян Махлянов.

Името му не означава нещо точно. "Кото", което в директен превод означава "арфа", се носи от всички сумисти в школата "Садогатаке-Беа". "Ошу" означава Европа. У нас го популяризират като Европейския дракон, но всъщност съвсем скоро Калоян вероятно ще е най-известен по целия свят с японското си сумистко име. Така, както стана с хаваеца Акебоно - първия йокозуна (най-висок ранг в сумото) чужденец. Котоошу обаче е най-бързо прогресиращият сумист за последните 50 г. Българинът вече е



само на 2 нива от мечтаното звание "йокозуна"



Следващата му стъпка е да стане "озеки", което е не по-малко престижно. В момента в Япония има само един йокозуна - монголецът Асашорю и двама озеки, което не се е случвало отдавна. Откакто мина времето на легендите Акебоно, Таканохана и Ваканохана, в Страната на изгряващото слънце отчитат спад в интереса към сумото. До момента, в който на сцената изгрява 204-сантиметровият лъчезарен българин. Той се превръща в мания, а името му е най-скандираното по сумо-турнирите.

Пътят на Калоян Махлянов до успеха и славата е наистина кратък, но както може да се очаква - не лек. Роденият във великотърновското с. Джулюница Калоян дълги години тренира борба и дори влиза с този спорт да следва в Националната спортна академия. Там осъзнава, че пътят към големия спорт за него е затворен, благодарение на промяната в тегловите категории в борбата. Започва да се занимава със сумо през 2001 г. и само след 2-3 месеца заминава за участие в европейското първенство в Хага. Там е забелязан от японски специалисти и получава предложение да постъпи в професионална школа в Япония. Такива има около 40-50 с около 750-800 сумисти. Всичките се ръководят от някой йокозуна или в най-лошия случай - озеки. Специално за него се прави изключение. Обикновено сумистите започват своята подготовка за професионалния спорт от 3-годишни, а най-късно приемат в школите на 17 г. Когато през зимата на 2002 г.



115-килограмовият Махлянов заминава за Япония,



той вече има навършени 18 г. Освен това правилата позволяват присъствието на максимум един чужденец в тренировъчна школа. Заради българина е освободен един кореец, който 5 г. се опитвал да пробие към върховете.

Животът в школата връща Махлянов в това, което е чел за ерата на феодализма. Младият сумист е безправен, старият е бог. Над тях е собственикът - в случая 53-ият йокозуна от общо 66 в историята.

Когато го приемат, местните треньори очакват след 5-6 г., ако не се отчае от режима и начина на живот, Махлянов да се издигне с 2-3 степени. За 2 г. той обаче преодолява 7. На следващия турнир Котоошу ще излезе като комусуби.

Младите сумисти в школите са като безправни чираци. За тях тренировката започва в 5 ч. сутринта. Те са тези, които почистват помещението за тренировки от глина, пясък и сол. После пак те го почистват. След заниманието старите първи влизат в банята, а младите им търкат гърбовете. Старите сядат първи да се хранят, а за младите - каквото остане. Боят с пръчка не е забранен, така че нерядко се случва някой нисш сумист да отнесе калая.

Първите упражнения за Махлянов му носят болезнени рани на петите до кокъл. Впоследствие влиза в ритъма на живот, но най-големият му проблем се оказва гъвкавостта. Абсолютно задължително условие е сумистът да може да прави шпагат, за което се грижат 2-3-има души - те го натискат и скачат, докато успее да се разкрачи.



Финалът на тренировката също е нечовешки



Всеки ден един от учениците трябва да се бори с всички останали. Това включва изтощително бутане и който не издържи, получава по някоя пръчка по задника от останалите. Досега на Махлянов не му се е случвало да яде бой по този повод.

Още на 3-ия ден тренировки с младшите сумисти (банзуке-гай) Махлянов подхвърля на придружаващата го шефка на нашата сумо-федерация Лили Кънева: "Тия, старите, ще ги бия." След още 4-5 дни уговорки с шефа на школата идва съгласието да се пробва срещу някой от опитните борци. Нашият изхвърля от кръга сумист с 4 ранга по-голям в йерархията. "Харесват го, защото е висок и получава предимство в борбата, силен е, той е лъчезарен и отворен като характер и с много благородни черти", споделя Лили Кънева.

Килограмите не се оказват такъв важен фактор. Техниката и силата имат най-голямо значение. Въпреки всичко нашият започва да влиза в нормите - вече тежи 135 кг. Всеки ден сумистите в школата обядват супа от общ казан, в която има всякакви зеленчуци и гадини, но и задължителни големи късове сланина. Нашият не успял да свикне само с ориза и треньорите му се страхуват да не заслабне. Местните специалисти изчислили, че му трябват още 10 кг и ще бъде супер.

Дневният режим предвижда почивка до 17 ч., като всички младши школници спят в общо помещение на дюшечета на земята. Само висшите рангове имат собствени стаи. Такава вече притежава и Котоошу. Той вече има правото да идва на тренировки към 7,30-8 ч.

С израстването в йерархията сумистът започва да се ползва с всички облаги на славата. Идват първите рекламни договори,



почитатели даряват любимците си с пликчета с пари,



премиите от турнирите също се трупат в сметката. Японките започват да се лепят за звездите, а за богатите семейства е чест техен гост да бъде някоя от популярните фигури.

В почивката всеки ученик може да се разходи до отдалечения на около 1 час път Токио - бедните и начеващи с метро, успелите - с такси или кола и личен шофьор. Шофирането за звездите е табу от съображения за сигурност. Още със стъпването си в Япония Махлянов се влюбил в мотоциклетите и си замечтал да си купи един, когато припечели няколко милиона йени. Шефът на школата обаче категорично забранил. Задължително условие е професионалният сумист да се движи навсякъде в цивилния живот с кимоно и вързан на кок. Неговите шефове му ушили кимоното, преди да го е заслужил с ранга си, защото видели перспективата в Калоян.

Съвсем естествено Котоошу прави впечатление навсякъде, защото стърчи с около 2 глави над местните. Успява да води и разговори с почитатели, защото вече владее японския език. "Калоян вече вижда своето бъдеще, свързано със сумото. Мечтата му е да стане йокозуна", сподели тв журналистът Бойко Василев, който наскоро имаше възможност да направи филм за новия български феномен в Япония.

Преди седмица Махлянов завърши турнира Autumn Grand Sumo в Токио с 9 победи и 6 загуби, което му позвалява да повиши ранга си за следващото състезание в Кюшу. Турнирите са общо 6 на година по 15 дни. Засега най-голямото му предизвикателство се оказва другият много силен чужденец - руснакът Рохо.