Всяко поколение носи спомена за някакви неща (храни, вещи, маниери), които някога са изглеждали неизменни и вечни, но внезапно и необратимо са изчезнали и никога вече няма да се повторят. За днешните софиянци на възраст между 30 и 50 години две такива неща са вафлата от пет (стотинки) и билетчето от шест.

Тези два знакови атрибута на всекидневието от 70-те и началото на 80-те изглеждаха исторически непоклатими като обществения строй. Оказа се, че нищо не е вечно. Билетчето от шест сега струва четвърт евро, а някогашната вафла е модифицирана в безброй разновидности и точно това я прави различна. Онази вафла беше установена и константна не само като цена и вкус. Тя беше единствена и дотолкова се беше наместила в бита и душевността, че мнозина я смятаха за нещо типично българско. Изразът "фафла с лимоната" носеше привкуса на устойчива и задрямала провинциалност. Имаше и анекдот за циганина трудовак, който отишъл на лавката в поделението и си поръчал: "Двама швепс и трима вафла." Продавачката го попитала: "Бял или жълт швепс?", на което той отговорил: "Безразборно ми е."

Световната история на вафлата обаче е доста по-стара и по-сложна. Някои ентусиасти опитват да открият нейния първообраз още в Древна Гърция, където според археологически проучвания елините са пекли тънки питки между метални плоскости и тези питки вероятно са приличали на вафли. През Средновековието в Западна Европа били познати метални съоръжения, подобни на днешния гофретник, с които хлебарите са пекли вафли. Според някои сведения през XIII век парижките хлебари първи започнали да пекат в подобни форми стари трохи от хляб, смесени с мед. Този сладкиш се наричал гофрета (от фр. gaufre - пчелна пита, вафла). Впрочем между френските гофрети и англосаксонските вафли няма принципна разлика. Само думите са различни.

У нас вафлата се появява в периода между двете световни войни, вероятно като резултат от немско кулинарно влияние.

Официално за историческа родина на вафлите се смятат Дания, Холандия и Белгия. През XVII век холандски и датски поклонници разнасяли из Европа подобни сладкиши (wafel) и твърде бързо ги направили популярни сред простолюдието. През следващите векове белгийците успели да превърнат вафлата в нещо като национален символ. Днес, когато хоратя говорят за изискани и специални вафли, най-често споменаваните имена са Брюксел и Белгия.

В Англия думата waffle за първи път се появява през 1735 г. Известно е, че през 1789 г. на връщане от Франция бъдещият американски президент Томас Джеферсън занесъл в родината си и един гофретник, което не попречило 70 години по-късно друг американец, някой си Корнелиус Суортхаут от Ню Йорк, да патентова изобретението на свое име.

Макар че историята на гофретника е доста по-стара от американската история, с Америка е свързано едно епохално събитие, свързано с модерното развитие на вафлата. Там на някакъв панаир през 1904 година един продавач на вафли се озовал на съседна сергия до продавач на сладолед. Двамата бързо обменили опит и така се родила вафлената фунийка за сладолед.

Изглежда вафлата е генетично свързана с палачинката. В някои католически страни в началото на пролетта преди великденските пости има празник, на който почти ритуално се приготвят и ядат палачинки. Във Франция този ден се нарича Mardi gras (блажен вторник), а в Англия е известен като Pancake day. Ако се съди по някои средновековни картини и други изображения, на този ден трябва да са били приготвяни не само палачинки, но и вафли. Впрочем рецептите за тестото за двата сладкиша доста си приличат.

Изглежда производството на вафли е вдъхновило и раждането на модерния затворен тостер. Първият електрически тостер бил измислен през 1893 г. в Англия. Петнадесет години по-късно американците също го открили.

Днес у нас думата вафла продължава да звучи малко подозрително и демодирано. В годините на демокрацията на мода излязоха гофретите, които впрочем не са нищо по-различно от домашно приготвени вафли.



Гофрети

Продукти: 250 г брашно, 1 ч.л. бакпулвер, 3 яйца, 120 г захар, 125 г масло, 1 ч.ч. прясно мляко, щипка сол, 1 с.л. лимонов сок.

Яйцата се разбиват с миксер заедно със захарта и лимоновия сок до побеляване. При постоянно бъркане се добавят размекнатото масло, млякото и пресятото заедно с бакпулвера брашно. Така приготвеното тесто се пече в добре загрят гофретник, като плочите се мажат с масло преди изпичането на всяка гофрета. Готовите гофрети се намазват с течен шоколад или конфитюр и се поднасят веднага.



Белгийски гофрети

Продукти: 5 ч.ч. брашно, 4 яйца, 150 г захар, 1 с.л. канела, 2 с.л. бакпулвер, 2 с.л. ром, 300 г размекнато краве масло.

Захарта, бакпулверът и канелата се смесват в голяма купа. Добавят се яйцата, ромът и размекнатото масло и се разбива добре. При постоянно бъркане се добавя брашното. Тестото се оставя да престои два часа при стайна температура, без да се покрива. След това се пече в предварително загрят гофретник с намазани плочи. Готовите гофрети се намазват с подходящо сладко или конфитюр.



Бадемови бисквити

Продукти: 1 ч.ч. сладки бадеми, 1 ч.ч. горчиви бадеми, 2,5 ч.ч. захар, 1 ч.л. ванилия, 5 белтъка.

Бадемите се попарват, обелват се и леко се запичат. Счукват се в хаванче заедно с половин ч.ч. захар. Добавят се ванилията и предварително разбитите на сняг заедно с останалата захар белтъци. Тестото се разбърква внимателно и се поставя в сладкарски шприц. В предварително намазана тавичка се шприцоват бисквити с диаметър 4-5 см на разстояние една от друга. Поръсват се със захар и се оставят около час на стайна температура. Пекат се около 20 минути в предварително загрята до 180 градуса фурна.



Савойски бисквити

Продукти: 40 г масло, 20 г захар на пясък, 70 г нишесте, 50 г брашно, 125 г пудра захар, 1 с.л. студена вода, 1 с.л. портокалов сок.

Форма за торта или кекс се намазва с дебел слой масло. Със захарта на пясък и 20 г от нишестето, предварително размесени, се наръсва формата. В половината от пудрата захар се разбиват трите жълтъка. Прибавят се водата и портокаловият сок. Белтъците се разбиват на гъста пяна с останалата пудра захар. Съединяват се двете смеси и се прибавя брашното. Разбърква се леко и се изсипва във формата, като леко се чуква на масата, за да излезе въздухът. Пече се в слаба фурна, след което се оставя в печката още 24 часа и тогава се реже на филийки.



Дребни сладки с шоколадова плънка

Продукти: за тестото - 125 г краве масло, 50 г пудра захар, 2 жълтъка, 250 г брашно, 1 ванилия. За плънката - 1 яйце, 3 с.л. захар, 60 г краве масло, 2 с. л. какао, 2-3 с.л. смлени орехи, ситно настъргана портокалова кора.

Маслото се разбива на пяна заедно със захарта. Прибавят се един по един жълтъците, ванилията и пресятото брашно и се замесва гладко тесто. Оставя се 15 минути на студено, след което се разточва на кора. С малка формичка се изрязват дребни сладки и се нареждат в намаслена тавичка. Изпичат се в умерена фурна, но без да почерняват. След като изстинат, се залепят по две с шоколадовата плънка. Плънката се приготвя от разбитото яйце, захарта и маслото, които се загряват в малка тенджера при постоянно бъркане, докато сместа кипне. След това се сваля от огъня и се прибавя какаото. Разбърква се добре и се прибавят орехите и портокаловата кора.



Страницата подготви: Ясен Бориславов