Опасното безсилие на политиците

Вместо да се надцакват с идеи за управление, хората, които се борят да застанат начело на държавата, водят безкрайно досадни и дребнави вътрешни борби

Йоана Гъндовска

Има нещо сбъркано в българските партии и в българските политици. Доказателство за деформираната им същност са собствените им нелепи действия през последните месеци.

По всичко личи, че партиите ни все още не са извървели еволюцията на прехода, а застинало са се вгледали в пъпа си. Присъщата за деветдесетте години силна политическа конфронтация днес вече не хваща дикиш, но повечето от политическите субекти очевидно не са разбрали това. Ако преди по-важно беше да се хули настървено врага, днес хората искат да чуят

с какво една партия е по-добра от конкуренцията.

Тази продукция обаче се оказва трудно осъществима за днешните политически актьори. Вместо със сериозни идеи те се занимават с вътрешнопартийни и коалиционни проблеми.

Например - партиите вдясно от центъра. Откакто СДС се разцепи (вече минаха 9 месеца), десницата се държи като обидено малко дете, което не иска да порасне. Ден не минава, без да сме научили как един лидер кихнал, друг му избърсал носа, а трети не посмял да каже "наздраве", защото имал различия с първия. Последният пример за незрялото поведение на десните беше работната среща, която трябваше да подготви обединителна конференция на 10 ноември. Новината от разговора бе един скандал. Сините от СДС, които иначе наляво и надясно тръбят как канят всички десни за обединение, изгониха от срещата представителя на Демократическата партия Николай Христов. Не защото имат идейни различия, а понеже ДП не отговорили писмено на поканата. Докато тече безсмисленият дебат кой кого поканил на обединителна среща, кой приел, кой отказал, кой на кого иззел инициативата, десните избиратели едва ли ще разберат какво ново им предлагат хората, твърдящи, че олицетворяват идеите им.

Тегобите вдясно явно се оказаха заразителни, защото доскоро в тихото ляво пространство почнаха да текат процеси тип "орезили другарче" и "кой по не става за премиер". Така един чисто вътрешнопартиен дебат бе изпуснат от БСП и се превърна в централна тема в публичното пространство: "Става ли лидерът на социалистите за премиер?" Въпреки че въпросът изглежда по-сериозен от десните игрички, на практика и той е сведен до същото - до разсъждения срещу личните качества на един или друг кандидат-премиер. Лошото е, че атаката не носи в себе си никаква борба "за" или "срещу" идея и така се създава впечатление за

гонене на рейтинг на гърба на всички останали.

Жестока или не, истината е, че не соцдепутатката Татяна Дончева избира министър-председателя. Истината е, че дори не народът избира премиера. Избира го партията, която спечели изборите. Ако някой трябва да се убеждава в качествата на един или друг кандидат, то това е самата партия.

И партиите от центъра не останаха назад. Последният пример за това беше драмата в "Оборище", която започна като битова - за един любовник и един офис, но заплашва да се превърне в държавна. Вече се говори, че някои хора ще гласуват срещу правителството, ако НДСВ посмее да изключи тези, които скочиха срещу Тошо Пейков.

Вместо да усмири пощурелите си рожби, жълтата партия сътвори поредното безумие - измисли как да следи тайния вот на депутатите си. Дали пък идеята не е опитът да се приложи за членовете на НДСВ и на парламентарните избори? Защото

само с градеж на чешмички успех не се постига.

Всичко това показва, че политическите ни играчи все още преживяват с мисълта как да омаскарят другия. Продуктът, който партиите предлагат на хората, не е читав. Борбата срещу някого, а не за идея, програма и кауза няма как да мотивира хората, които отказват да отидат до урните. Над това трябва да се замислят политиците. Време е да сработи поне първичният им инстинкт за самосъхранение. Ако не искат съвсем да загубят авторитет и обществото да стане още по-аполитично.

1115

БСП се отрече от хората
Станишев е вреден за държавата, доказаха изборите в Свиленград

Ако Свиленград е модел за бъдещите парламентарни избори, значи държавата е за закриване. Това е изводът, който се налага от хаоса, създаден от БСП след местния вот в града. Там нещата изглеждат така: Свиленград има законно избран кмет на име Георги Манолов. Той печели 4 пъти доверието на избирателите през миналата и тази година. При последния вот - с рекорден за последните 15 години брой гласове. В Свиленград има и човек, загубил 4 пъти изборите - кандидатът на БСП Георги Илиев. Той е уникален случай. Единственият в България, за когото с документи в съда бе черно на бяло доказано, че е спечелил през ноември миналата година с раздаване на пари - кеш, на ръка. С фалшификация на резултатите. Тогава изборите бяха касирани. А в кметския стол седна като и.д. едно лице, което дори не бе участвало в надпреварата. Някой си Христо Минков. Същият Минков сега се включи в състезанието и остана трети. Но в момента пак е и.д. кмет. Защото Хасковският окръжен съд спря встъпването в длъжност на победителя Манолов. Победените Илиев и Минков са сезирали съда с жалби за легитимността на местни избори 2004. Жалба е подадена и от името на председателя на червените Сергей Станишев.
На 28 октомври съдът в Хасково ще гледа всички казуси. Странно, но само БСП имаше информация за проведеното по вечерна доба в сряда закрито съдебно заседание, с което бе отменено полагането на клетва и встъпването в длъжност на Георги Манолов.
Тревожно е, че БСП иска властта на всяка цена, дори чрез натиск върху такава независима институция като съда. Решението му е изключително опасно. То обезсмисля всякакви избори у нас. Това, че няколко членове на избирателната комисия са подписали протоколите с особено мнение, изобщо не е прецедент. И ако съдът започне да отменя избори заради подобни особени мнения, трябва да отменим всички избори в България. Нещо повече - съдебното решение е взето по целесъобразност. А не по законосъобразност. Което е абсолютно недопустимо с принципите на съда.
Най-страшното обаче е друго. И то е, че социалистите на Станишев, които се надяват да управляват цялата държава, абсолютно безцеремонно се гаврят с хората в града. С магарешки инат те отказват да признаят, че 100% мажоритарният избор за кмет поставя кандидата им Илиев в позицията на губещ.
И от блокирането на работата в общината губят най-много жителите й, които ясно изразиха волята си кой искат да ги управлява. Той със сигурност не се казва нито Христо Минков, нито Георги Илиев. БСП обаче отблъсква хората, защото потъпква резултатите от изборите и не се съобразява с гласовете на избирателите. Манолов бе изборът на целия град. Той спечели с убедителна преднина. А какво направи БСП - една година след изборите Свиленград отново е без кмет. Или с някакъв и.д. Минков, който дори не успя да стигне до балотажа. Което за пореден път доказва, че Сергей Станишев е вреден за държавата. На фона на социологическите проучвания, които вещаят на БСП победа на изборите за следващ парламент, провалът й в Свиленград прилича на звучен шамар от избирателите. Станишев обаче греши, като приема удара върху своята буза - истината е, че не партийните пристрастия, а личните качества на кандидатите мотивират избора на местно ниво. И логиката налага извода, че всеки, който пречи на избрания кмет да се захване с проблемите на града, губи повече, отколкото от самия провал на вота. В централата на "Позитано" 20 обаче не искат да го разберат. Иначе няма как да се обясни защо пресдиректорката Илияна Йотова побърза първа да се похвали с новината от съдебното заседание в Хасково, че Манолов няма да успее да се закълне като кмет засега. Тоест - няма да се заеме с решаването на конкретни проблеми на общината, както обеща на съгражданите си.
Вотът в Свиленград не е касиран. И 80 пъти обаче да се провеждат избори в Свиленград, очевидно е, че избраният от левицата Илиев не може да ги спечели. Тогава? 80 пъти ли БСП ще отхвърля безцеремонно вота на хората? И така ли ще бъде блокирвано с жалби и дела до дупка управлението и на цялата държава, ако на БСП не й харесат резултатите от парламентарния вот догодина. Принципът на шопа "Важното е на Вуте да му е зле", който мотивира действията в редиците на Станишев, не убеждава никого, че БСП може да се държи като партия, достойна да присъедини България към ЕС. Най-малкото защото в ролята на Вуте сега са хората в един град, но утре може да се окажат всички българи.
Юлиана Ончева

Общо	447,958,365
Активни	774
Страници	11,972
За един ден	1,302,066