Владимир Пенков е управляващ съдружник в адвокатска кантора "ЛегаИнтерконсулт". Кантората единствена е член от България на "Лекс мунди" - водеща световна асоциация на независими правни фирми. Зам.-председател на Българската търговско-промишлена плата.



- Г-н Пенков, кои са основните проблеми пред бизнеса в момента?

- Наред с макроикономическата стабилност, старта на демонополизацията в енергетиката и телекомуникациите на дневен ред остават многото проблеми на бизнеса с разрешителните режими. Не зная дали някой в държавата може да каже колко са те - централизираните са между 300 и 500, а "децентрализираните" - около 1000. Критериите са различни и това води до непредсказуемост от изхода на дадена процедура.

Важен за бизнеса е наскоро въведеният със закон принцип за мълчаливо съгласие. Но в Административно-процесуалния кодекс, където трябва да се реализира, този принцип липсва като идея. Т.е. държавата въвежда принцип мълчаливо съгласие, но не отрича изцяло мълчаливия отказ.

- Как може да се наложи спазването на принципа "мълчаливо съгласие"?

- Необходим е закон, с който да се реши кой орган (например Министерство на правосъдието) констатира мълчаливото съгласие на администрацията и издава разрешение в съответствие с това. Например за БТК имаше мълчаливо съгласие, но нямаше орган, който да издаде разрешението. В строителството също има мълчаливо съгласие, но липсват разрешения.

- Промененият закон за насърчаване на инвестициите доведе ли до очаквания приток на чужд капитал?

- В закона за насърчаване на инвестициите инвеститорите се делят на три класа според вложените капитали: първи клас - над 100 млн. лв., втори - от 50 до 100 млн. лв., и трети - до 50 млн. лв. Добрият инвеститор едва ли иска да му се подари земята. Добросъвестният чуждестранен инвеститор не се нуждае от поощрения като безплатно да получава земя, което може да породи бъдещи спорове. Считам, че това създава и неравнопоставеност между големите и по-малките компании. Много малко са тези фирми, които биха дали над 100 млн. лв., за да попаднат в първи клас инвеститори по закона. Всички инвеститори, малки и средни, се нуждаят от инфраструктура и административна подкрепа. Не познавам голям инвеститор сред моите клиенти, който да не иска да си плати земята по справедлива пазарна оценка.

85% от регистрираните у нас фирми са средни и малки, по европейските критерии процентът е 95. Не може да се създават предимства за 5% от бизнеса, това едва ли е стимулиращо за общия инвестиционен климат в страната.

- Много се говори за сложните отношения бизнес-съдебна система. Какви промени в съдебната система биха били добри за предприемачите?

- Необходимо е създаването на специализирани търговски съдилища. Такива работят в Германия и Австрия и правораздават по еднакви критерии. Тези съдилища трябва да гледат дела по несъстоятелност, по регистърно производство, по договори и дружествени правни спорове. Например сега един спор между съдружници може да продължи 10-11 години и не се решава. Имах случай, когато едно дело вървеше 8 години, междувременно клиентът ми фалира, въпреки че спечелихме делото.

Ако не се решат спорове между съдружници, всички следващи решения от дружественото събрание са невалидни. Необходимо е саниране на нищожните решения в срок от 5-6 месеца. В момента може и след 25 години да се позоваваш на нищожно решение от общо събрание.

- Доколко ще се отрази върху бизнеса обявеното от правителството намаляване на някои данъци от 2005 г.?

- За създаването на равнопоставеност между всички участници в стопанския живот и подобряване на конкуренцията считам, че трябва да се намали прагът на регистрация по ДДС - примерно от самото си създаване фирмата да се регистрира по ДДС или прагът да е 5000 лв. Няма икономическа и правна логика фирмите да не се регистрират по ДДС. Няма логика млекопреработватели, хлебопроизводители, месопреработватели, търговци на лекарства да плащат 20% ДДС, а в туризма - 7%.

Нашето предложение е да има 7% ДДС за особено чувствителните за гражданите сфери, тъй като в момента официално се произвеждат много повече мляко или хляб, защото сивата икономика доминира в сектора, а тя не плаща ДДС. Така добросъвестните търговци не издържат на нелоялната конкуренция от сивия сектор.

От друга страна, при 20% ДДС хлябът, млякото, месото стават по-скъпи.

Важно е българските предприемачи да бъдат равнопоставени с чуждестранните по международни проекти, освободени от ДДС, когато са привлечени като поддоставчици. Или да бъде освободена от ДДС сделка, когато българска фирма е подизпълнител на чуждестранна за някакви изследвания - например в медицината. Така ще стимулираме високообразованите специалисти да получават повече поръчки от чужбина. Тук вече ще се говори за износ на услуги, а не на стоки. Това се отнася и за софтуера. В момента българските подизпълнители на проекти на чужди фирми начисляват ДДС, това ги прави неконкурентоспособни и чуждата фирма предпочита да работи с чужди подизпълнители.

- Мислите ли, че 30-дневен срок за връщане на ДДС е оптимален за фирмите?

- Необходимо е срокът за възстановяване на ДДС да не е повече от 15 дни и всеки да носи отговорност за виновно поведение по веригата. Т.е. ако по веригата е имало фирма фантом, защо това трябва да рефлектира върху добросъвестния търговец в края на веригата. Държавата има механизми за проверка на фирмите и не бива щетите от нейното бездействие да се пренасят върху изрядния търговец.

- Трябва ли според вас да има промени в корпоративното подоходно облагане, регламентиране на облекчения при спонсорство?

- Ние предлагаме да се облага само това, което реално остава във фирмата, след като се приспаднат разходите за дейността й. Това означава реинвестициите да не се облагат с данък, покупки за 1000 лв. единична цена - също. В много страни от ЕС има такава практика. Това ще доведе до интерес на фирмите да подменят оборудването си, така се увеличава оборотът.

Там, където държавата има ангажимент, но не го изпълнява, може да го прехвърли на фирмите срещу данъчни облекчения. Примерно спонсорство на спорт, култура и социални домове. Сега за разход на фирма се признава само сключен рекламен договор. Стимул за фирмите ще е, ако допълнително се приспадне от облагаемата печалба, т.е. веднъж средствата да са признати за разход и веднъж да се намали облагаемата печалба с половината от дадените за определената цел средства, но не повече от 10-15%. Това облекчение много малко ще се отрази на приходите от бюджета. Корпоративният данък е между 7 и 9% от целия приход в бюджета.

Третото важно нещо е въвеждане на единен подоходен данък от 10%. Обвиненията тук обикновено са, че как един човек с големи доходи ще плаща 10%, а друг с малки - също 10%. Ножицата обаче съществува - едно е 10% от 100 лв. и друго 10% от 1000 лв. От много страни въпросът се проучва, но все още у нас няма условия за въвеждане на плосък данък.

- Какво мислите за семейното подоходно облагане, лансирано от финансовия министър?

- Министърът на финансите говори повече за стимулиране на раждаемостта, отколкото за реални промени в семейното облагане. Той говори за това детските надбавки да се намалят от облагаемия доход. Това няма общо със семейното облагане. Тези предложения са лесни за реализация. Възможно е да се допълни семейното облагане и с определени стимули за дейности, които държавата счита за приоритетни - примерно купуване на компютър или изплащане на жилище. Това се прави в много други страни и контролът върху разходите е възможен. - Как ще коментирате спора между МВФ и правителството за ограничаване на кредитирането?

- Като юрист и като зам.-председател на БТПП винаги съм застъпвал позицията, че в България няма достатъчно добри кредитни условия и че банките не използват ресурса си за типично банкова дейност. Но сега адмирирам развитието на кредитирането в страната и считам, че то е полезно за ръста на икономиката независимо от това, че голяма част от кредитите се използват за потребителски стоки, и то вносни за съжаление. Не споделям тревогата на МВФ, че след като има ръст с 53% за един месец - юли, и после се установява, че това се дължи на 1-2 големи кредитни операции, това било тревожно. И че ръстът не трябва да бъде над 30-35%. Не споделям, че е необходимо да се увеличават резервите на банките по изкуствен начин, като първоначално например 50% от кешовата наличност, която досега се признаваше изцяло като съставна част от този резерв, отпадне от тези гаранции. И примерно в края на годината изобщо не се признава. Това ще затрудни банките и ще доведе до намаляване на темпа на спад на лихвения процент. Това не е добре и за ползващите кредити. Но едва ли би спряло банките от политиката на кредитиране, тъй като това е основна банкова дейност.

Мерките, които предлага МВФ, биха довели до демотивиране на на банките за намаляване на лихвения процент и ограничаване на лицата, които биха били готови да плащат по-висок лихвен процент. Рисковите операции, които обещават по-голяма печалба, могат да се превърнат в главния обект на кредитирането. Ако добрата ни банкова система се съчетае с излизането на бизнеса на светло, тъй като за кредит фирмите дават балансите си, биха могли да се получат 6-7% лихва за средносрочните кредити, което може да доведе до ръст в икономиката.