|
По този своеобразен начин депутатът от НДСВ Стоян Кушлев "бръкна в раната" преди няколко дни - по време на заседание на Гражданския конвент за промени в конституцията. Сигурно без да подозира, той наистина описа нещо, което и трите власти в държавата се опитват да омаловажат, да не забелязват. Дори да скрият.
И това нещо е много просто - единствената възможност за задействане на предпазната клауза в споразумението ни за присъединяване към Европейския съюз, т.е. отлагането на членството ни от 1 януари 2007 г. за 2008 г. е неосъществяването на поне някаква реформа в съдебната власт, както и на кардинална промяна по линия на борбата с организираната престъпност и корупцията.
С това са наясно всички - магистратите, правителството, депутатите, политическите партии.
Всички те предпочетоха да заровят глави в пясъка след последния редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на България в присъединяването към ЕС. В същия този доклад с напълно разбираем дипломатически език бе ясно казано, че реформата в правосъдието и МВР не може да бъде избегната. В доклада се говореше за необходимостта от нов Наказателен кодекс, от нов Наказателно-процесуален кодекс, както и за бавното правораздаване, за корупцията по висшите етажи, за фактическата безнаказаност и несправяне с организираната престъпност, за кадровите проблеми в МВР и съдебната власт. Всеки един от тези пунктове може да послужи за
повод за отлагане на членството на България в ЕС
Точно затова някак си противоестествено бе, че всички власти премълчават истинската драма по темата за съдебната реформа, корупцията и организираната престъпност.
Единствена министърката по европейските въпроси Меглена Кунева, след като изчака да мине близо месец от доклада на ЕК, се осмели да каже проблема. Не че не го е правила и преди - и покрай затварянето на глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи", и покрай предварителните сондажи за официалния документ от Брюксел.
Преди дни в Арбанаси тя обяви, че ще иска спешна среща с парламентарната правна комисия, за да се изготвят бързи стъпки за изпълнение на ангажиментите по Глава 24. После в Русе тя оцени като "странно", че след редовния доклад на Европейската комисия за България и особено в частта му за правосъдието и МВР няма реакция от една от най-силните власти - парламента. После Кунева описа и фактическото положение:
- времето за изпълнение на българските задължения към Европейския съюз е много кратко при положение, че предстоят избори, конституирането на нов парламент и съставянето на ново правителство;
- през ноември 2005 г. ще е мониторинговият доклад на ЕК за България, което означава, че последната възможност да се представи информация за стъпките на България по ангажиментите е през септември 2005 г. Това означава, че "реалното работно време е до август 2005 г.".
Тя допълнително драматизира ситуацията, като публично обяви, че не е сигурно дали Народното събрание ще успее да приеме навреме забавените закони. Което на дипломатически език означава, че дори е убедена в противното. И описа цветно какво ще се случи в противен случай:
ще последва загуба на 830 000 000 евро
от едногодишното отлагане.
Известно е, че законодателството не е най-силната страна на министърката, затова тя едва ли напълно е наясно колко сериозно е всъщност положението. И Кунева, и правителството като цяло трябва да направят заплашителни изказвания и апели не само към Народното събрание, но и към съдебна власт и вътрешното министерство.
Защото и полицията, и службите, и следствието, и прокуратурата, и съдът правят всичко възможно да запазят статуквото. Все се намират институции и хора, които твърдят, че всъщност всичко било наред, че нямало да се подчиняват на диктат, че медиите драматизирали нещата, че всъщност ставало дума за политически противопоставяния в България и други подобни. Отвреме навреме се припомнят и извършените през 2003 г. промени в конституцията в главата й, уреждаща съдебната власт, измененията в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс. Всички тези законодателни промени са факт, но никой не вижда практическата промяна. Нито нещо помръдна в кадрово отношение, нито правораздаването стана по-бързо, нито се отчетоха успехи в борбата срещу организираната престъпност, нито спряха оплакванията от хора и фирми от субективизъм и корупция.
Тези неща не се случиха и ако някой в Брюксел си търси повод да забави членството на България в Евросъюза, лесно ще намери за какво да се хване.
По всичко личи, че точно година преди мониторинга на България от комисията в Брюксел проблемите около съдебната власт и противодействието на организираната престъпност изглеждат буквално неразрешими. Поне като срокове. Защото повече от очевидно е, че парламентарно представените политически сили вече повече мислят за изборите през лятото догодина, за досиета, разпределяне на бюджетни излишъци и популистки тези, отколкото за съдебна реформа и противодействие на организирана престъпност и корупция. Освен това съдебната власт и МВР имат все още много силни лостове, за да се опитат
да запазят статуквото дори и с цената на
някои и други законодателни "фризури и къдрички". Освен това не трябва да бъде изпускан от поглед нито за момент и Конституционният съд, който може да се окаже много важен играч. Защото през 2003 г. 12-имата висши съдии излязоха с едно тълкувателно решение, с което буквално блокираха възможността за кардинална съдебна реформа, а сега са на път да се произнесат по дузина искания на главния прокурор за обявяване за противоконституционни на текстове от НК и НПК.
Или казано иначе, КС елегантно може да продължи да блокира като последна инстанция всяко действие, свързано с промяна в статуквото.
В крайна сметка обаче е повече от очевидно, че ЕС може да бъде излъган веднъж - с промените в конституцията от м. г., може и втори - с измененията в НПК и в Закона за съдебната власт, но трети път - едва ли.
Затова повече от очевидно е, че ще трябва да се случат няколко неща:
---каре---
- До края на 2005 г. трябва да има изработени и гласувани поне на първо четене нови НК и НПК. Такъв ангажимент е поет от правителството при затварянето на Глава 24.
- Да има готови варианти за нов Гражданско-процесуален кодекс и за досега несъществуващия Административно-процесуален кодекс.
- Да бъде направена през март 2005 г. нова поправка в конституцията в частта й за съдебната власт и по-специално за досъдебната фаза, и кой, кога и как ще може да извършва разследване.
- Да се дадат ясни знаци и доказателства за конкретни мерки за борба с подкупността във висшия ешелон на отделните власти.
- Да се извърши реформа в МВР и специалните служби.
- Да бъде въведена единна статистика за функционирането на съдебната система.
- Задълбочено преустройство на системата за изпълнение на съдебните решения.
---
Не се ли случат тези неща, възможността за отлагането на българското членство в ЕС е в "кърпа вързано". Колкото и на много хора и институции да им се иска да твърдят, че това не може да се случи.
Отгоре на всичко излезе и още един вариант, който изобщо не е безобиден. При него (дори и България да успее да убеди ЕС, че й трябва още малко време, за да извърши промените, и да успее да преодолее мониторинга през ноември 2005-а) може да се стигне до
задействането на още една предпазна клауза
Тя ще бъде записана при сключването на договора за присъединяване към ЕС на България и е свързана конкретно със съдебната власт. Тази клауза е включена и в договорите на присъединилите се през май 10 нови членки на съюза. В чл. 39 от техните договори е записано, че ако до 3 години след членството им има проблеми и неспазване на поети ангажименти в частта за съдебната система, въпросната клауза се задейства. Ефектът от подобно задействане ще е непризнаване на съдебните решения на съответната страна в останалите държави-членки, което може да продължи и повече от 3 години. Това е изключително важно, защото по този начин решенията - например по търговски или пък имуществени съдебни спорове - просто няма да се признават в другите страни. Тази предпазна клауза със сигурност ще бъде включена и за България, и за Румъния. Тя може да бъде задействана и в периода 2005-2007 г. след мониторинг на изпълнение на ангажиментите, като естествено ще влезе в сила в момента, в който станем пълноправен член на съюза. Това е на пръв поглед мекият вариант, но със сигурност изобщо не е безобиден. А и при сегашното статукво определено можем да станем първата държава, за която ще бъде задействана тази клауза.
Едно е безспорно: без промяна в статуквото в съдебната система и в противодействието на корупцията и организираната престъпност, дори и да влезем в ЕС, дълго ще бъдем подлагани на унижаващи процедури.
И затова ще са виновни парламентарно представените политически сили, върховете на съдебната власт, Конституционният съд и правителството.
И всички те трябва да са наясно, че ако не направят необходимото за безболезненото влизане на България в ЕС, това ще лъсне много скоро.
)
