|
Отношенията между Буш и Ширак се изопнаха, след като френският президент стана един от най-гласовитите опоненти на оглавяваната от САЩ война в Ирак и след като заплаши да наложи вето в Съвета за сигурност върху резолюция за нашествието. Ако победител беше Кери, това щеше да постави френския ръководител в неудобно положение, в случай че фаворитът на Париж бе поискал подкрепа в Ирак след изборите. Сега обаче Ширак, чиято външна политика се радва на висока популярност, ще трябва да се справи със слаб натиск, ако подобно искане бъде отправено от човека, който започна войната. Освен това стремежът на Ширак да ускори европейската интеграция може да получи нов тласък поради
общата враждебност на Европа срещу политиката на Буш
Що се отнася до другите проблеми в света - от замрелия близкоизточен мирен процес до иранските ядрени амбиции, - Ширак може да установи, че втората администрация на Буш, която е притисната от растящия дефицит и от прекомерното военно разпростиране, е по-склонна да води отстъпчиви преговори със своите традиционни съюзници в Европа, включително и с Франция.
"Ширак е в завидна позиция от стратегическа гледна точка - казва Франсоа Есбур, директор на базираната в Париж Фондация за стратегически изследвания. - За него победата на Буш му идва точно навреме. Той ще натрупа от нея колкото може повече изгода за своята европейска политика."
Други европейски страни показват по-малка гласовитост - някои дори са направо враждебни към френското виждане за Европа като противотежест на Съединените щати. Но фактът, че повечето американци гласуваха за Буш въпреки неговата изолационистка външна политика след 11 септември, би могъл да засили подкрепата за по-независима европейска сила", смята Есбур.
В интервю по радиото в сряда сутринта френският външен министър Мишел Барние потвърди виждането си за такава Европа. Той каза, че САЩ и Европа имат взаимна нужда едни от други, но добави, че
светът не може да се управлява от една свръхсила
"Светът има нужда от няколко сили", каза Барние по радио RTL. Такава сила са САЩ, но "ние сме в процес и набираме енергия и воля да бъдем друга голяма сила".
Америка е остро критична към френските амбиции за изграждане на европейска военна мощ извън НАТО. Наличието на няколко горещи места по света, които изискват да им се отдели внимание, по-специално - Близкият изток и Иран, - могат да заставят втората администрация на Буш да се покаже по-отворена към Франция и обратното, каза Феликс Рохатин, бивш посланик на САЩ във Франция. "Бих казал, че е в наш интерес да подобрим отношенията си с Франция и Европа, защото сме се разкрачили опасно", каза Рохатин. "Във Вашингтон има нагласа, че можем сами да успеем. Но подобно разбиране не върши работа."
Ален Марсо, който е депутат от ширакисткия Съюз за народно движение (ЮМП), каза, че се надява САЩ да се възползват от френския опит и дипломатически връзки в Близкия изток. Буш Втори ще бъде напълно различен от Буш Първи", каза той. "Имаме нужда от САЩ и, както ми се струва, те също разбират, че имат нужда от нас."
Според Есбур Ширак е в силна позиция да направи отстъпки на Буш, без да рискува да бъде критикуван у дома. "Може да изглежда нелогично, но французите имат по-широк терен за маневриране спрямо САЩ, отколкото Великобритания и Италия например - каза Есбур. - Ако погледнем Иран, ще видим, че Франция прави там отстъпи заради САЩ."
Британският премиер Тони Блеър и неговият италиански колега Силвио Берлускони подкрепиха войната в Ирак противно на волята на своите народи; всеки техен жест на отстъпка при бъдещи конфликти би изглеждал като угодничество към Вашингтон, каза Есбур. За разлика от тях Ширак "няма какво да доказва на своя народ и затова може да прави отстъпки".
