Никога в историята такива вдъхновяващи избори не са произвеждали толкова отчайващ резултат. Когато видях опашките от американци, отишли да гласуват, си припомних за Южна Африка след падането на режима на апартейд, за Полша през 1989 г., за Афганистан отпреди няколко седмици, когато великата, бурна река на демокрацията отнася всички прегради по пътя й...

Но какъв ужасен резултат! Прекарах по-голямата част от 2 ноември, един хубав ден от индианското лято във Вашингтон, със слънчевата увереност, че високата избирателна активност, участието на много нови гласоподаватели - това са добри новини за Кери. Защо да се натискаш да гласуваш, освен ако не искаш промяна? Много демократи в Америка и повечето европейци споделяха такова виждане.



Всички се оказахме излъгани



Защото хората от другата страна бяха също толкова активни. Решаващо мнозинство американци - около 58.5 срещу 55 милиона в момента, когато предавам статията за печат - предпочетоха Буш за сметка на Кери...

През следващите дни ще научим повече от специалистите по изборите защо стана точно така. Но ето две причини, които научих на източния бряг на Потомак от г-жа Айда Бойд, енергична баба ("негърка съм от 84 години", представи се тя), отиваща да гласува в избирателното бюро в библиотеката Бенинг. Тя каза, че гласува за Буш. "Поне



за този човек си сигурен - той е побъркан!",



каза тя. Защото другите се правят, че не са. И добави: "Харесвам Клинтън. Толкова е секси - и завъртя с удивителна грация 84-годишните си хълбоци. - Но не бих гласувала за него. Заради морала му..."

С други думи, въпреки всичко, въпреки че го намират за "побъркан", доста хора се чувстваха по-комфортно с народняшки изглеждащия Буш, отколкото с "ветропоказателя" Кери. И не изпитаха към Кери симпатиите, които в миналото хранеха към Клинтън...

На второ място имаше инстинктивна реакция на много американци да поставят, подобно на Айда Бойд, морала, културните ценности и начина на живот пред всичко друго, даже пред личния си икономически интерес.

Семейните ценности. Да няма хомосексуални бракове или аборти. Правото да притежаваш оръжие. Господ, родината и ябълковия пай. Току-що чух по телевизията, че омъжените жени гласували предимно за Буш, а несемейните - за Кери...

Много европейци ще направят заключението, че този резултат показва истинското лице на Америка. Това може да се окаже огромна грешка. В действителност изборите показаха, че



Америка е по-разделена отвсякога



по основните въпроси на политиката и религията. Това е една държава, но с две нации. На картата това са сините (цвета на демократите - б. р.) щати на западните и северозападните брегове срещу червените (объркващо за европейското око, това е цветът на консерваторите в Америка) щати в центъра и Юга. Това са 50 милиона американци, които имат ценности и манталитет като нашия, и малко повече американци, които имат различни, или на евангелистки език, "чужди" такива.

Буш трябва да си даде сметка, че е длъжен да се опита да обедини тази разединена нация, както впрочем обеща да направи при първото си встъпване в длъжност преди 4 години. Може би - подобно на Маргарет Тачър, след като бе избрана през 1979 г., ще го чуем да цитира свети Франциск: "Когато има разединение, нека ви донеса хармония..." Но за него ще бъде също толкова трудно, колкото беше за нея.

Буш би могъл също да подаде малко маслинено клонче на отчуждените европейци.



В имперската разлистеност на Централен Вашингтон



висши служители на администрацията на Буш ми казаха, че той ще направи точно това догодина. Ако го направи, ще има голямо изкушение да му бъде отказано, особено ако клончето е малко и съмнително обрасло с тръни.

Потенциалните източници за по-нататъшно трансатлантическо разединение, от Иран до Китай, са многобройни. Реалистично, шансовете на една разделена Америка да причини по-нататъшно разединение в Запада и в света са по-големи днес, отколкото те изглеждаха за кратко време в слънчевия вторник на изборите.

В наш интерес и в този на света би следвало - макар и любезно вдигнатата чаша вино да има горчив вкус - да се опитаме да намерим верния отговор. И не само за нас, за нашите жизнени интереси. Става дума да бъдем верни на другата Америка - половината, или почти половината, която мисли като нас. Повече от нас тя има нужда от един по-добър президент. След четири години мисля, че тя ще го получи.



* Тимъти Гартън Аш е британски политолог и публицист, ръководител на Центъра за европейски проучвания в Оксфордския университет. Статията препечатваме от "Гардиан" със съкращения.