Това ли са потомците на нашите хъшове, гледащи с умиление отсрещния бряг и даващи мило и драго за Родината. Къде къде по престижно е да си всякакъв друг, щото има по голяма аванта-руснак, китаец и изобщо.Не така са нещата, когато тази принадлежност трябва да бъде отстоявана, а съвсем друго е, когато българите бият на Световното..
Нашите хъшове , разбира се не искат да имат нищо общо с Родината- а инак реват из Форуми и са първи патриоти. Те са българи на маса и на концерти.
Ми то ако това е патриотизма, аз съм космополит, щото смуча и гръцка мастика, и на уиски не отказвам, а пея и слушам всякаква музика-такива сме всинца..
Добре, Родината не им е дала нищо, те искат да скъсат с нея, със спомена за глада, мизерията, бачкането за двеста лева и тъжните очи на родителите, на които не може да помогнеш.. Забравяш и почваш с начале.
Обаче..
Виждаш, че другите, тези към които се мъчиш да се присламчиш, не са така. Никой не уважава хора без морал и без корени. Защото да даваш е израз на морал, на чувство за справедливост, то не е нашето дълбоко чуство да не се минаваш, драги патриоти..Патриотизмът е това, което си и искаш да дадеш на другите, а не това което искаш да вземеш, за да си-както отбеляза един емигрант-истински пич и български родолюбец
Последните изпаднали негри, румънците, циганите-всички те реагират като един, когато им накърнят някаква групова свобода или право. Защото правото да реагираш на несправедливостта е неотменимо право и част от обществения договор по белия свят. То е основата на гражданското общество и никой и през ум не му минава да го оспорва.
И когато петима наши седят с години, осъдени несправедливо, просто да излезеш и да го кажеш на глас, с другите от племето ти. Да подпомогнеш общото-няма никой да те бие, нито пък ще се минеш-повече ще те уважават, дори.. Спасяването на нашите вече е въпрос на друго измерение-за спасяването на нашия национален дух, отровен от скепсиса и подозрението, от паяжината на Андрешковия морал-да не използвам по актуално определение
Никой не можеш да накараш да си даде живота сега за Родината. То не е и нужно. Достатъчно е да дадеш някой грош, за общото, всеки каквото му диктува съвестта.
Та, като свършвам накрая, да припомня-става дума за духа-има ли го, няма ли го- а без него сме загинали всички..
Сто лири от трийсет хиляди-позор! Две мургави ивановски джебчийки да бяха наели срещу комисионна, щяха да ги изработят за пет минути..
И духът на дядо Вазовия отец Йеротей щеше да им прости, сигурен съм...
А на вас?
Редактирано от - Наум на 08/11/2004 г/ 16:13:28