- Г-н Колев, съгласен ли сте с президента Георги Първанов, че преходът е свършил, но само за успелите, а голяма част от българите живеят по-зле, отколкото преди 15 години?

- Категорично не съм съгласен с президента. В случая той действа предизборно популистки, като казва на хората това, което искат да чуят, а не жестоката истина. Преходът е свършил поради простата причина, че са изпълнени целите му - бившата общонародна собственост е преразпределена, в страната господстват нови икономически отношения, утвърдено е тъй нареченото капиталистическо общество. Това е и крайната точка на прехода. Защо преходът е свършил за богатите - защото живеят добре. Значи според президента преходът ще свърши наистина, когато всички станат богати. Е, точно това е лъжа - няма такова капиталистическо общество. Имаше едно друго общество, което се доближаваше до това и което си отиде, за добро или лошо, точно преди 15 години.

Като казвам, че това е финалът на прехода, това не значи, че това е краят на развитието. Но нищо радикално няма да се случи оттук нататък - до следващата революция. В този смисъл наистина смятам, че президентът помпа много основания и надежди на хората, които загубиха в резултат на прехода.

- Президентът смята, че ако трябва да приемем аргументите на хората, които твърдят, че преходът е свършил, то значи той е свършил?

- Не е завършил добре или зле - просто е завършил. Друг е въпросът дали това се харесва на хората. Беше ясно в началото, че ще има печеливши и губещи. Всички се надяваха да са от печелившите и сега мнозина се оказват от губещите. И плачат, че ще има още едно раздаване. Обаче такава бира няма.

- Колкото повече наближават изборите, толкова повече партиите започват да говорят как ще оправят положението на бедните. Дали кампанията отново ще премине под мотото за "несимволично увеличение на доходите"?

- Това е мотото на всички предизборни кампании досега. Няма никакво съмнение, че през последните 15 години партиите предизборно ни водят към светлото бъдеще. Офертата отново ще е същата. Пак ще се акцентира върху материалното положение на хората. Всеки ще търси своята формула по различен начин. НДСВ като "продължаване на започнатия път" - продължаване на намаляването на безработицата и европейската интеграция. БСП ще акцентира върху здравеопазване, образование и социална сигурност. Десницата е в доста тежко положение, защото тя трудно намира какво точно да оферира, тъй като нейните традиционни оферти са иззети от НДСВ.

- Реални ли са цифрите, които представят политиците - 40% от хората у нас са бедни и мизерстват?

- Не. Това е много интересен и типичен за обществата в преход писък от типа "зле сме, става все по-зле, ще умрем". Обективните данни показват доста по-различна картина. Това не значи, че няма бедност и крайна мизерия. Но писъкът е много по-голям, отколкото реалната картина. У нас 43% от хората се изживяват като социално слаби.

- Това не е ли показател за това, че са бедни?

- Не. Голяма част от тези хора по никакви критерии не могат да бъдат социално слаби. Нещо повече, те попадат в т. нар. средна класа. От изживяващите се като социално слаби 16% са ходили на море, 47% имат поне един GSM в къщи, а приблизително 20% - по два и повече. На 7% от тези хора децата им имат GSM-и, а 15% от тях ползват компютър. Според 63% от тях самите децата им са добре нахранени и облечени, на 85% децата им са здрави, на 88% децата им ходят на училище, 33% са осигурили на децата си всички необходими учебници и помагала за миналата учебна година, на 75% не им се е случвало да им спрат тока за неплатени сметки. Така че тези хора по никакъв начин не са реално социално слаби.

- Лъжат ли тогава тези хора, че се чувстват социално слаби?

- Не. Те така се чувстват и наистина се изживяват като социално слаби.

- И каква е причината за това?

- Тя е комплексна. От една страна, е усещането за загуба на равенство. Много малко хора си дават сметка какво представлява социалистическият човек. Това е човекът на равенството. Хората и като идеология, и като практика бяха възпитани в равенство и се обръщаха с гняв към тези от тях, които бяха по-неравни. И това, което се случи след 10 ноември е, че социалистическият човек загуби именно това - равенството си. Преди 10 ноември беше огромна мечта да си купиш цветен телевизор. После хората постигнаха тази си мечта - нямат никакъв проблем да отидат да си купят телевизор, видео и т. н. Но едновременно с това загубиха усещането си за равенство. Техният цветен телевизор се обезценява от това, че друг си е купил видеостена. Тяхното 5-годишно волво обезценява мерцедеса, който минава покрай тях. Техните придобивки от пазара на "Илиянци" се обезценяват от фирмените магазини на "Витошка". Тяхната почивка на Приморско се обезценява от това, че някой отива на остров Бали.

- Смятате, че социалистическият човек е още жив?

- До голяма степен да. Особено за 40-60-годишните хора, които са живели и в двата свята. Неприемането на социалното неравенство е първият фактор, заради който хората се чувстват социално слаби. Вторият важен фактор е митът за Запада. Това е митът, че някъде има земен рай, където е царството на богатото социално равенство. Има парадоксални резултати от изследванията - 43% смятат, че на Запад всички имат хубава кола и прилично жилище, 25% смятат, че там няма бедни и мизерстващи. А това е един мит.

- Кой поддържа този мит?

- От една страна, политическата класа у нас, която иска да зададе някаква отвъдност и надежда зад хоризонта, която иска да каже, че преходът не е свършил и продължава и че ние вървим назад, а не към този мечтан рай. Разбира се, преходът е свършил. Това е обществото, в което ще живеем, нищо драстично няма да се промени, няма никакъв рай. Другото, което поддържа този мит за Запада, е нежеланието на хората да приемат социалното неравенство, да бъдат втора ръка хора. Те имат нужда да се движим и да им се обещае, че има друго място, където отново ще бъдем равни, но този път - богати. Всичко това поражда недоволството от състоянието, в което се намират хората.

- Тоест у нас недоволните са повече, отколкото бедните?

- Категорично. Ето ви още един пример - 20% от хората, които се определят като социално слаби, заявяват, че няма особен проблем да купят на себе си или на своята приятелка един хубав парфюм. И тези хора се изживяват като социално слаби.

- Каква е реалната картина тогава?

- "Медиана" прави такива изследвания за социалната стратификация в страната, според които крайната бедност е в рамките на 15%. Това са хората, които не се появяват на пазара на стоки и услуги. Голяма част от тях са свили своето потребление до сферата на хигиената - перилни препарати, сапуни, тоалетна хартия. Има още 15%, които можем да наречем бедни. Те не са крайно бедни, но са в много тежко материално положение. 50% от тази група са роми, останалите са българи и български турци.

- Тези около 30% аполитични ли са, или от тях може да зависят резултатите на следващите избори?

- От тези хора може да зависи страшно много. Ако те привидят възможност за облекчаване на своето материално положение, те отиват и гласуват. И накланят везните в една или друга посока. Това беше съдбата на всички избори досега. Точно тази маса, която привижда в смяната на политическата система възможност за облекчаване на материалното си положение, винаги обръщаше палачинката в една или друга посока. От тях до голяма степен зависи политическото бъдеще на страната. Но докато тези хора преди бяха доста политически активни, то сега все повече те се отдръпват от политиката. Тези хора не усещат и спада на безработицата например, защото си казват: "Какво ме интересува процентът на безработицата, като и преди бях безработен, и сега съм такъв."

- Може ли да се каже, че на тези избори партиите няма да могат да разчитат толкова на бедните, колкото на предишни избори?

- Определено да. И бедните, и част от заможните се отдръпват от политиката. Заможните - защото не смятат, че политиката им дава нещо. И защото смятат, че каквото имат, го имат благодарение на себе си, а не на политиците. Бедните също се отдръпват, защото не вярват вече в обещания. Важният фактор, който се поражда обаче, е появата на доволните, на хората, които са за запазване на статуквото. Досега при всяка изборна ситуация огромната маса беше недоволна. Сега вече се появява групата на относително задоволените и някои твърдят, че това е индикатор за появата на средна класа. Това са хората, които са удовлетворени от посоката и имат възможност да чакат. Те не са радикалисти, не искат радикална промяна и нямат нужда от нея. Те стават сутрин, взимат си душа в хубавата баня, качват се на що-годе приличната си кола и отиват на горе-долу приличната си работа, където взимат що-годе прилични пари. Тези хора са за запазване на статуквото.

- Какъв е процентът на тези хора?

- Приблизително 20-25%. Това е масата, на която настоящото управление ще може да разчита на следващите избори. Радикализмът като цяло спада, тъй като вече не е така силна вярата, че със смяната на политическия връх нещата ще могат радикално да се променят. Хората загубиха илюзиите си, характерни за 90-те години. Симеон Сакскобургготски беше последната радикална алтернатива.

- Значи ново чудо няма да има - дори то да е партия на "твърдата ръка"?

- Ново чудо няма да има. Такава партия има своите шансове, но няма шансове да помете съществуващия политически елит. Съмнявам се, че една подобна партия би могла да завоюва нещо повече от 4-5%. Същото се отнася и до т. нар. партия на бизнеса. Това са екзотични формации, които обаче не биха имали никакъв шанс да бъдат основополагащият фактор в политическата битка.