Професионалистът използва един евтин, но много ефикасен трик - не бърза, внимателно наблюдава ситуацията, отвреме навреме пуска дребна стръв и чака да види кой ще се закачи на въдицата. След това анализира плюсовете и минусите и много внимава от прекалено изчакване да не излезе на минус. Тактиката на изтощението обикновено е печеливша. Докато отляво и отдясно се надпреварват да редят коалиции и листи, да се пазарят кого да направят премиер, кого - президент, и кого да определят като неблагонадежден партньор, Ахмед Доган търпеливо чака. Изказа се точно навреме - преди Симеон да съобщи как вижда нещата и уж между другото - в интервю по повод годишнината от събитията на 10 ноември.



Доган каза три много важни неща,



но в неговия си знаков стил. Първо, че политиката, с която ще се управлява през следващите години, трябва да е дясна. Второ, БСП дава сериозни сигнали, че е готова за властта, но отделен въпрос е дали реално е така. И трето, че българинът не е склонен да даде ножа, хляба и сиренето в едни и същи ръце, т.е. президентството, мнозинството в парламента и правителството да са доминирани от една партия, защото е плащал висока цена за това.

Ако по нещо в България има консенсус, то това е, че



дясната политика на управление е без алтернатива



Поне докато страната ни стане пълноправен член на ЕС (а тогава други ще имат грижата да не позволят връщане назад). Който и да спечели изборите, няма как да излезе от тази рамка. Както Доган казва: "Излезеш ли от макрорамката с конкретните параметри, зададени от евроинтеграцията, веднага ще има санкции на европейско равнище." Погледнато от този ъгъл, лидерът на ДПС не открива топлата вода.

По-интересен е анонсът към партията на Станишев. Той може да се приеме като дребна критика на човек от властта към лявата опозиция, която обаче няма да е пречка за бъдещо коалиране. Все пак социолозите от доста време прогнозират победа на БСП на вота догодина. Защо тогава Доган продължава да е критичен към социалистите? Ами защото няма охота за такъв съюз. Не беше ли Сергей Станишев човекът, който го нарече политически брокер? И какво би спечелил Ахмед Доган от подобен съюз, освен че веднага ще му припомнят агентурното минало, възродителния процес и кабинета "Беров". За 15 г. стана безпощадно ясно, че нито отляво, нито отдясно имат намерение да изтрият петното "етническа партия" от ДПС.

Човекът, който легитимира движението като политически субект с тежест, се нарича Симеон Сакскобургготски. Коалирането с него направи възможно желаното - Доган реално, а не на теория участва в управлението на страната. Връзката между двамата е не само като между добри партньори, а и чисто емоционална. От всички, които се изреждаха в мадридския дом на бившия монарх,



само Доган продължава да се ползва с доверието на Симеон



Откакто се настани на "Позитано" 20, Станишев не успя да спечели симпатията на Ахмед за разлика от предшественика си Георги Първанов. Сегашният президент се ползваше с особено внимание не само защото показваше доброто си отношение към Доган, но и с умерената си политика. В средите на ДПС Сергей Станишев все по-често се оприличава с Жан Виденов по невъзможността да балансира между различните лобита в партията си и неумението си да печели привърженици сред формации извън лявата част на спектъра. Той продължава по-скоро да използва инерцията от Първанов, а не да доразвива политиката си.

Същото се отнася и за Надежда Михайлова. В началото на мандата тя обеща да даде своя глас в решителен за реформите момент. Скритият смисъл бе да се предотврати евентуален опит за рекет на кабинета от страна на Доган. Освен това Сокола едва ли ще забрави, че Надежда е все пак творение на Костов. А бившият премиер е политикът, който провали формулата ОДС. В нея трябваше да се намира и ДПС.

Така че



за ДПС е най-удобно Сакскобургготски да бъде премиер



и през следващите 4 г. Той ще е гарант за участието и утвърждаването на ДПС във властта. Бившият цар вече доказа, че е специалист в излизането от кризисни ситуации и прекрасно балансира между свои и чужди. А следващият кабинет няма как да не е коалиционен. В политическото пространството вече се правят сондажи как би се отразило на едно правителство конфигурацията Симеон - премиер, Надежда Михайлова - външен министър, а Първанов - президент за втори мандат. Това съчетание напълно устройва Сокола, стига да запази голямата част от днешните си позиции.

Колкото до сиренето и ножа, напълно възможно е Георги Първанов да получи отново гласовете на етническите турци, както се случи на предишните избори за държавен глава. Така властта ще е разпределена между големите политически партии. Нали такава беше идеята?