Предложението да се изплащат обезщетения за безработица, без да са правени осигурителни вноски, крие значителни рискове. Основният проблем е в това, че дребните работодатели могат да злоупотребяват и източват осигурителната система. Какво ще стане, когато някой едноличен търговец назначи съпругата си по трудов договор, не й плаща в продължение на цяла година договорената заплата и след това формално я уволнява? Жената ще кандидатства за обезщетение за безработица и тъй като има трудов договор, макар съпругът й да не е внасял осигуровки, тя ще има право на обезщетение за безработица.

Ако пренесем този принцип върху другите видове осигурителни плащания, вече се получава пълен абсурд. Възниква въпросът защо за безработица ще могат да се изплащат обезщетения, без да са правени вноски, а това няма да става при временна неработоспособност или за пенсия. Може ли някой едноличен търговец отново да назначи жена си на трудов договор, 40 години да не й прави вноски и след 40 години тя да получи право на пенсия само защото за този период са й начислявани заплати?

За нас това е



опит на прехвърляне

на отговорността



за тежкото финансово състояние на държавните предприятия върху осигурителната система. Държавата толкова години не успя ефективно да управлява държавните предприятия, те достигнаха дотам, че да не могат да изплащат дори и минимални заплати на своите работници, и сега вече тежестта на тези обезщетения за безработица, които хората безспорно заслужават да получат, защото са полагали труд през това време, се прехвърля върху осигурителната система. Възниква въпросът защо за толкова време, след като няма пари за заплати, не са провеждани съкращения на персонал, защо не е изплащан поне някакъв аванс.



Ако беше изплатен

дори по 1 лев аванс,



работниците щяха да получат осигурителни права. В такъв случай ненаправените вноски се дължат от работодателя и работникът придобива права, а контролните органи правят ревизионен акт за начет на работодателя.

Проблемът е, че дори тази възможност не може да се използва. По настояване на синдикатите беше изменен Кодексът на труда така, че работодателят не може да плаща по-малко от 60% от договорената брутна работна заплата. Преди това изискването бе да се изплати поне една минимална заплата в случаите, когато няма пари, но пък тогава работниците придобиват права.

Проблемът без законодателна промяна не може да се реши. Това означава пак да се променя Кодексът на труда, защото в сегашните текстове има изрично изискване вноските да бъдат дължими. А за да бъдат дължими, трябва да бъде изплатена заплата. При положение че не е платен нито лев, няма на каква основа да се начисли задължението на работодателя. По сегашния кодекс в хипотетичния пример за платен 1 лев аванс върху него щяха да се начислят 43 стотинки осигуровки. Така работодателят щеше да бъде ревизиран, да му се състави акт, че дължи пари, а работниците щяха да имат осигурителни права.

Но дори НОИ да отстъпи под натиска на правителството, аз като член на надзорния му съвет ще съм против такова решение. Убеден съм, че



трябва да се запази

сегашният закон



Иначе се отваря механизъм за източване на фонда и некоректно поведение от страна на отделни работодатели. Ако се промени сегашното положение, утре същият проблем ще възникне и за другите осигурителни рискове. Някой ще каже, че 10 години е работил в сивата икономика, има трудов договор, не са му плащани осигурителните вноски, но той иска пенсия за тези 10 години.

Не само големите предприятия, а и редица еднолични търговци ще могат да назначат на трудови договори роднини, след това да закрият фирмата, да изчезнат, а роднините им да придобият осигурителни права. Така топката се прехвърля на осигурителната система. Това ще доведе до огромно източване на НОИ, както се получи с обезщетенията за майките. Има фирми, които специално се занимават с това - назначават бременни жени и после делят с тях получените майчински.

Може да се мисли за някакъв компромисен вариант оттук нататък, но ако предложението се въведе със задна дата, това означава съкратените работници от много други предприятия във фалит да се стоварят като финансова тежест върху осигурителната система. Това не е само "Балканкар", а също и БДЖ, ТЕРЕМ и други военни заводи. Там дълги месеци не са плащани заплати, а за да може работникът да придобие права, трябва да са му внесени поне 9 вноски през последните 15 месеца.



---------

* Авторът е зам.-председател на Българската стопанска камара, член на надзорния съвет на НОИ.