В края на миналата седмица окончателно ми стана ясно защо българският преход се влачи по корем 15 години и защо скоро няма да се оправим.
Защото няма солидарно общество. Защото по традиция - и под турско, и под комунистическо, и сега, всички се спасяваме поединично, а ако се загрижим за някого, това са - жената, децата, балдъзата, лелинчото и шуранайкото. Най-близкият кръг.
Другите не ни интересуват. Нещо повече - готови сме бързо да ги прежалим, когато ТИР мине през хола ни.
Когато в четвъртък камион без спирачки помете къща в софийското Княжево и трима души загинаха, местното население моментално поиска смъртоносният трафик да минава през съседното село Мало Бучино. Така и стана. Но тогава пък малобучинци се разбунтуваха, кметът им Александър Михайлов рече: "Абцолютно че има протести", и настояха убийствените камиони да си вървят по трамвайните линии на столичния бул. "Цар Борис". Накрая на бунт се вдигна пернишкият квартал Мошино, който твърдо настоя смъртта да бъде разпределена равномерно между Княжево и Мало Бучино. "Тук живеят деца", викаха перничани. "И в София живеят деца", отвръщаше кметът на София Стефан Софиянски.
Това не е гражданско общество, събудено от трагедия.
Това е сбор от оцеляващи индивиди,
на които им пука единствено за Мало-то и Голямо-то Бучино. Никой не търсеше решение, което да е добро за всички. Всички искаха да намерят решение, което гарантира единствено собственото им спокойствие.
В интерес на истината - имаше идеи, които решаваха личните проблеми на Мало Бучино и Княжево. Например, малобучинци предложиха да се прокопае тунел под Владая, а в столицата да се влиза откъм квартал "Люлин". На практика това не променя нещата - в случая пак имаме съждение от рода на: "Ние оцеляваме, да мрат онези". "Компромисна" идея, която вероятно щеше да извади на протест други 150 хил. души.
Имаше и идеи, които тепърва ще се коментират - за да е по-чист въздухът в Княжево, ТИР-овете от Петрич за Пловдив могат да минават през Рила - от Дупница към Ихтиман.
След историята с княжевските ТИР-ове и протестите на малобучинските шопи, които мразят магистралите, вече не е ясно дали само държавата е виновна за бавния преход. Но
за проблема с пътищата е виновна само и единствено държавата.
Що за държава е тази, която през 2002 г. получава помощ от 111.3 млн. евро, за да построи 18.8 км магистрала, но не може да усвои парите? Това е калпава държава. Приказките на министър Церовски, че инатливите виладжии от Мало Бучино с помощта на трима еколози и един архитект саботират процеса, са или откровени глупости, или пълно признание за управленска немощ. Щом тази държава не може да построи един километър магистрала, по-добре да я закрием и да се предадем без бой на великото Мало Бучино!
Слабата държава не направи нищо, за да облекчи транспортния проблем. Софиянски подобри няколко столични артерии, но за княжевския вход предпочита да казва: "Проблемът с трафика е от римско време". Без коментар. Може би един - едва ли някога ще се роди
по-оригинално оправдание за бездействие.
И така си тече животът. Хиляди коли минават ежедневно по някакъв абсурден път за Перник и Благоевград. Тежкотоварният поток абсурдно пое през село Мало Бучино, където мазилката се напуква само от вибрациите. После - още по-абсурдно, камионите бяха вкарани в жилищен квартал като пернишкия Мошино.
За да спрат абсурдите по пътищата, трябва най-сетне да се появи управление, което може да гради, а не само да поддържа мизерията. Управлението на Сакскобургготски задели пари за градеж, но реши да ги вложи в малки демонстрационни проекти, от които се очаква голям изборен ефект.
Изходът е ясен - за да имаме безопасни пътища, държавата трябва да строи бързо безопасни пътища, а не да приказва празни приказки и да се занимава с безполезно раздаване на демонстрационни пари.
Знам, че екологията и правата на малобучинци са важни неща, но в личната ми класация демокрацията, общественото благо и солидарното общество са по-напред. Пък и не съм сигурен, че аутобанът замърсява и не е от полза на виладжиите.
Затова - магистрала трябва да мине не само през Мало и Голямо Бучино, но и през Долно и Горно Уйно, Ново бърдо и Старо село. И ако може, малко по-бързо.
|
|