БСП почти сигурно ще е първа политическа сила на изборите догодина. НДСВ има сериозни шансове не само да завоюва почетното второ място, но даже да скъси разликата с фаворита. ДПС е там, където са победителите. Десните нямат шанс. На левите обаче няма да им стигне за мнозинство. Така, че червените и жълтите почват да редят следизборна коалиция. И то още отсега. Премиер може да е червеният Сегрей Станишев, може и да е Симеон Сакскобургготски. И Милен Велчев си проправи път в тази класация.

Това е най-честата картина, свързана с бъдещите парламентарни избори, рисувана в последните месеци от коментатори, журналисти и политици.



Коалицията е в кърпа вързана,



мени се само името на премиера - това е посланието на тази картина. А то най-чувствително се приема от левия електорат. И то от този, които е извън твърдото червено ядро.

Именно сред левите среди кръжи тезата: "Те, там горе, са се разбрали, всичко е ясно". Тази предизвестеност действа демобилизиращо. Защо да си правиш труда да ходиш до урните, щом работата вече е опечена и от гласа ти нищо не зависи.

Ами няма смисъл. БСП очевидно е осъзнала, че мобилизация без посочването на враг все още е немислима в нашата изборна игра. И затова, макар да не го обяви директно и официално, соцлидерът Сергей Станишев даде да се разбере, че



НДСВ е основен конкурент на социалистите



за изборите догодина.

А говоренето на червения семинар в Боровец за засилващата се опозиционност на партията не е поредното предизборно клише. То си има адресат - и той не е Симеон Сакскобургготски, въпреки че е изречено по негов адрес. Посланието бе насочено към периферния соцелекторат и най-вече към онези 4%, които онзи ден Станишев нарече "евентуален червен резерв". За да надъхаш тези хора да отидат до урните и да пуснат точно твоята бюлетина, това няма как да стане без да направиш така, че да се отличиш ярко от останалите политически субекти. А за да го направиш, не можеш да си позволиш да разглеждаш управляващите като един от многото опоненти. Трябва да ги наречеш Главен конкурент, трябва да играеш така играта си, че да покажеш разликата си именно с този опонент. И то не просто защото НДСВ управлява, а защото според социолозите именно жълтите ще са в състояние да покачват процентите си. А това означава - намаляване на левите шансове за мнозинство.

Има и нещо друго. Червеното социологическо проучване показва, че освен БСП, и НДСВ има свой резерв и той е в рамките на около 3%. Интересното е, че ако някой може да открадне този процент, то това е именно БСП. Още по-интересно е обратното. Ако БСП не успее да мобилизира своя резерв, то НДСВ ще е партията, която ще може да се възползва от него. Така че битката между левите и НДСВ е



битка за резерва



Очевидно и двата резерва са представлявани от хора, които се колебаят между жълтите и червените. Хора, които по някаква причина не виждат голяма разлика между едната и другата партия. За да вземеш своя резерв и да откраднеш този на НДСВ е нужно да поставиш граница, тотално да се разграничиш. Това крие риск да разочароваш с действията си, но е опит за привличане. Неправенето на нищо не може да накара тези колебаещи да преминат на твоя страна.

И затова БСП преминава в атака. И тя няма да е лесна. Депутати признаха колко майсторски жълтите се прикрепват по места към инициативи на левите и така хората приемат НДСВ и БСП като скачени съдове и не могат да различат идеите на едните от другите. А от тази игра печели НДСВ. Червени симпатизанти дори винят партията си, че легитимира НДСВ като сериозна партия и вдига рейтинга на жълтите като говори за евентуална следизборна коалиция.

Ако БСП наистина припознае НДСВ като враг номер 1, това означава в предизборната кампания да атакува именно жълтите идеи и програма. От сега е ясно колко искри и стрели ще прехвърчат между двете партии.

Интересното ще настане след вота, ако БСП не успее да събере мнозинство. Тогава като нищо



главният опонент може да се превърне в ключов съюзник



Как ли соцръководството ще обясни на електората си този парадокс? Червените все твърдят, че най-важното при съставянето на евентуалната управленска коалиция е да има съпоставимост на програми. Какви ли прилики със своята ще намерят в програма, която мощно са атакували по време на кампанията? А жълтите ще забравят за критиките, ако искат отново да са в управлението. И темата за безпринципността на коалициите отново ще е на дневен ред. Изглежда обаче партиите у нас не се притесняват от това. Май по-важен се оказва стремежът да си във властта.

Трети мандат опозиция ще бъде по-фатален за БСП, отколкото влизането в безпринципна коалиция, твърдят социалисти. Дали обаче при такова развитие на ситуацията червеният електорат ще преглътне поредната измама. Вероятно. Но шансовете за привличане на нови симпатизанти все повече ще клони към нула.