Тази година чистотата на езика се превърна в любима метафора на консервативните политически агенти. Мине се не мине ден - и току някой, дето хал хабер си няма от езикознание и изобщо от социалните науки, но пък е натоварен с власт, вземе, че се изцепи колко е необходимо да плевим нивата. Да, ама езикът не е нива, и ако някой си мисли, че е по-добре, да оди на реалната такава (в това изречение допуснах два "грозни" израза - ами сега?). Така мисля аз. Но законодателният и изпълнителните органи на Република България са завзети от



типажи с друг акъл...



На 26 май в Парламента бе внесен Законопроект за българския език (http://www.parliament.bg/infocenter/zakonoproekti/454-01-40.rtf). Вносителите - социалистът Огнян Сапарев, бивш ректор на Пловдивския университет, независимата Елка Анастасова и ендесевейците Николай Чуканов, Теодора Литрова и Анелия Атанасова - се канят да глобяват за "неправилно" (цитирам буквално) ползване на българския език и да осигуряват "данъчни облекчения и преференции, административни и други законосъобразни стимули" за правилно ползващите го. За да се осъществят намеренията, законопроектът, който е в процес на обсъждане, предвижда създаване на специализиран орган към Министерския съвет - Национален съвет за опазване и развитие на българския език (или съкратено НСОРБЕ). НСОРБЕ-то ще е с мандат от 5 години и ще може да налага глоби от 50 до 2000 лева "според системността и степента на нарушението".

На 14 октомври Народното събрание прие "Закон за опазване на обществения ред и



мерките срещу противообществени прояви,



извършени преди, по време и след провеждането на спортни мероприятия" (http://www.parliament.bg/infocenter/zakonoproekti/302-01-42.rtf). Там, в глава четвърта, раздел I, има чл. 24, който гласи: "Противообществени прояви (спортно хулиганство) по смисъла на тази глава са непристойни действия, извършени умишлено преди, по време и след провеждането на спортно мероприятие, изразяващи незачитане на обществения ред чрез отправяне на ругатни, псувни или други неприлични изрази, нецензурни скандирания, предизвикване или участие в сбивания или безредици, нахлуване на спортния терен чрез преодоляване на заграждения, явно подбуждане към унищожаване или повреждане на чуждо имущество, хвърляне на димки, бомбички, сигнални ракети, запалителни вещества или други предмети независимо от мотива, открито проповядване или подбуждане към расова или национална вражда или омраза или към расова дискриминация, демонстративен отказ да се изпълнят разпорежданията на отговорните за спортната проява лица или органите на властта, както и други непристойни действия, нарушаващи обществения ред, които не съставляват престъпления по смисъла на Наказателния кодекс."

В резултат от многобройните критични мнения в медиите само две седмици по-късно, на 29 октомври, в НС бяха внесени



едновременно два законопроекта



за изменения и допълнения на този закон - от депутати на Коалиция за България и от депутати на Новото време, т.е. от същите, които бяха предложили одобрения закон. Подобно действие бе породено не толкова от желанието за бърз популистки ефект (ясно е, че все пак манипулацията с общественото мнение тече по линията на консервативното настояване), колкото защото и понеже изби очевидната нелепост да се наказва престъпление, което нито може да бъде ясно разграничено, нито притежава значима щета, а като капак е извършвано от целокупната общност на (поне) футболните фенове. Да отидеш на стадиона и да не изпсуваш - това наистина би било парадоксално поведение.

Но не само НС е институция, привързана към дървения език (и понеже става дума за термин, без да се страхувам, че ще попадна под ударите на бъдещия закон, ще сложа в скоби и израза wooden language). Съветът за електронни медии е институция, склонна да борави с език, ако не от Татово време, то при всички случаи



от дървеното безвремие.



Два пресни примера.

На 1 ноември съвместно с мистериозното Движение за национално съхранение СЕМ прие обръщение към серия от институции, между които Министерството на образованието и науката, Съюзът на издателите в България, Институтът по български език при БАН и т.н., както и към "всички национални и други медии" (?!). Обръщението цели изработването на Харта за свободата на словото в Република България (http://www.cem.bg/r.php?sitemap_id=111&id=571). След като възхваляват в два-три абзаца с общи (дървени?) приказки Свободата на словото, авторите на Декларацията стигат до причините за тревогата си: "Зад великата идея за Свобода на словото се крият някои симптоми, които са силно обезпокоителни за обществената и нравствената среда, и застрашават да превърнат тази Свобода в своеволие и трибуна на ниски и пошли страсти, за тревожно и недопустимо замърсяване на общия духовен фон на живота в нова и демократична България." А веднага след това и до списък с възможни опасни малформации (не бяха ли "деформации"? - вече не си спомням) на



тази пуста свобода на словото.



Цитирам (без редактиране):

"Свободата на словото НЕ означава:

1. Използването на електронни медии и други средства и обществени трибуни за обида на личността и човешкото достойнство.

2. Употреба на цинизми в публичното пространство на изрази, които са далеч от всяка обществена норма и публична етика.

3. На чужди думи, там където за това имаме достатъчно красиви и изразителни български думи.

4. На вулгаризми от каквото и естество да са те.

5. На грубо неспазване на езиковите правила и интонационни норми, особено в електронните медии.

6. Говоренето на публични места - в произведенията на българското кино, в театрите, на други обществени изяви на неясен, немарлив, замърсен български език.

7. Написването на учебници за всички форми и степени на българското образование на неясен български език.

8. Разпространение на лъженаучни и други форми на шарлатанство в науката и особено в здравеопазването чрез отделни печатни произведения или чрез някои електронни медии."

Може би този списък ви прилича на прословутата китайска класификация на животните, цитирана от Борхес, където се срещат животни, нарисувани с туш, и такива, които не са включени в класификацията? Може би се чудите



какво се разбира под цинизми



и дали изобщо има подобно понятие по отношение на езика? Има, разбира се. Използват го слабообразованите жители на планинските крайгранични райони наред с "мърсуване" и "лошави думи". Чудите се заедно със СЕМ как може да се употребяват чуждици, като си имаме "красиви" и "изразителни" думи? Да, та кога чуждиците са били достатъчно изразителни, аджеба (това турцизъм ли е или изконно българска дума, обогатила езика ни по пътя на народното творчество?). И вие се гневите на "грубото неспазване на интонационни норми", макар да не ви е ясно дали това означава, че не сте съгласни говорителките да говорят с варненски акцент, или пък, че не щете да ви говорят силно (тогава не е ли по-добре да намалите силата на звука на радио- или тв-апарата си?).

Но този призив на СЕМ бе нищо в сравнение с приетата на 8 ноември



декларация за безпокойство



от излъчването на предаването "Big Brother" (http://www.cem.bg/r.php?sitemap_id=93&id=574). Работата е там, че това предаване създавало "предпоставки за нарушаването на основополагащи принципи на телевизионната дейност", сред които "защитата на личната неприкосновеност", "недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите", "недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави", "закрила на малолетните и непълнолетните", както и, last, but not least, "съхраняване на чистотата на българския език". Атаката към reality show-то, течащо по няколко часа всеки ден по Нова телевизия и 24 часа по кабелната "КейбълТел", независимо какви са причините за нея (а в печатните медии вече излязоха достатъчно отчетливи съмнения за атака от страна на конкурентни електронни медии), се съсредоточи едва ли не на първо място в "замърсяването на езика". СЕМ дори възнамерява да проведе мониторинг как и доколко се мърси езикът от участниците в шоуто.

Тук накратко виждаме очертани



няколко номинативни вериги,



които биват схващани като взаимнозаменяеми, макар в действителност да са разноредови. Например синонимизацията между "добрите нрави" и "добрият (хармоничният, красивият, богатият, изконният, естественият, тучният) език". Или толерантността, схващана като форма на все по-често прокламираната "неприкосновеност на личното пространство". Оформя се език на политическата коректност, който не е нищо друго освен език на лъжата. Защото все пак в случая става дума за шоу, за художествено произведение. Ако някой твърди, че участниците в Big Brother не играят, че не знаят, че са снимани и дори че не изпълняват нарежданията на режисьора, значи не е запознат с правилата на тази тв програма. Да не споменавам, че за пореден път се спекулира с правото на лично пространство, което обикновено служи, както и различните експертистки цензурни механизми (тук е мястото на "класифицираната информация") за щит срещу правото на обществото да бъде информирано. В случая с шоуто -



за какво лично пространство става дума,



щом участниците са подписали договор?

Оправдание всички тези акции, разбира се, намират в международните норми - главно в Резолюция N 1003 на Съвета на Европа от 1993 г. за журналистическата етика и в Европейската конвенция за трансгранична телевизия. Оттам се дърпат псевдомотивации за конкретните барбаризми, които софийските чутури (красива, изконна дума!) формулират (аууу - чуждица, която си има българска съответка!). С други думи: европейските стандарти развявай, както някога думите на Маркс (без да си прочел и ред), ама си бабаитствай как си знаеш.