Защо след като от година на година глоботворчеството става все по-интензивно, броят на жертвите по пътищата остава приблизително един и същ? Този въпрос е толкова важен, от него биха могли да последват толкова сериозни изводи за самия смисъл на съществуването на КАТ, че те го поставиха и му отговориха първи. Глоби, видите ли, има, но те са предимно на хартия, водачите не ги плащат. Затова и не превъзпитават.

Силно изненадваща констатация за нашата мила демократична държава, известна най-вече с това, че



от дълг към нея не те спасява даже и смъртта



- ще си го търси от наследниците ти. Поне моят личен опит сочи, че ако не си платиш санкцията, ще ти я поискат с данъците на следващата пролет. Но да речем, че всичко това е вярно. Нима има здравомислещ човек, който би повярвал, че с решението на този проблем транспортният травматизъм ще намалее?

Въпросът е важен и е нужен анализ. Да започнем с факт, познат на всеки водач. По едно неписано правило КАТ контролира най-вече такива места, където евентуалното нарушение е най-вероятно. На практика това значи места, където опасността от ПТП е най-малка. Да разгледаме типичен пример.

Извънградско кръстовище между първокласни шосета. Ограничението е 60 км/ч. След кръстовището ограничението е продължено с още 300 м. Причини за това не се виждат - наоколо е поле. И едва ли е необходимо да се обяснява, че КАТ е заложил контролен пост точно в края на споменатата 300-метрова отсечка. Особено ако там има някакво прикритие. Ако трафикът е интензивен, в резултат се изписват купища актове.

Минават години и в края на споменатата отсечка се появява бензиностанция. Ограничението получава някакъв смисъл. В резултат броят на нарушителите рязко намалява, в резултат на това пък радар вече много рядко посещава това място. И така:

1. Какво общо има това с безопасността на движението?

2. Не подхранва ли това широко разпространеното убеждение, че основната цел на контрольорите е да отчетат колкото може повече т. нар. наказателна практика?

Очевидно съществува отчетлива разлика между ценностните системи на контрольори и водачи. За първите е нарушена буквата на закона, за което се полага санкция. Вторите са убедени, че не са създали никаква реална опасност за движението и за тях наказанието е несправедливо. Оттук до извода, че



най-важно е да се научиш да се пазиш от КАТ,



няма даже и крачка. И ако някой си мисли, че би могъл чрез страх от санкции да смени съгласно най-модерния израз ципа на излязъл вече от детството човек, той чисто и просто още живее в социализма.

Наказателната практика на КАТ не оказва и не би могла да окаже каквото и да било влияние върху транспортния травматизъм, защото огромното болшинство от наказанията, които всяка година се отчитат, са от типа на гореописаните - плод на формален подход, нямащи нищо общо с реалните опасности. И ако не друго, то поне поради дългогодишната безрезултатност на подобен подход, там би трябвало да са наясно с това.

Промяна в стила на работа при тях обаче не се вижда. Би трябвало да има все пак някакво обяснение защо в продължение вече на десетилетия КАТ се държи като доктор, познаващ и прилагащ само едно лекарство и обясняващ терапевтичните си неуспехи единствено с ниската доза своята панацея.

Широко разпространеното убеждение, че това е предимно фискална дейност, е правдоподобно само на пръв поглед. Едва ли има правителство, което би било във възторг от съществуването на толкова тежък обществен дразнител срещу някакви си 30 милиона лева годишно допълнителни приходи в бюджета. Корупцията? Едва ли, това явление съществува от времена, когато корупция на тези нива нямаше. Очевидно проблемът трябва да се търси по-дълбоко, може би още в генезиса.

Няма действие на КАТ, което да не може да бъде обяснено със



стремежа към повече власт



Примерите, доказващи това, са неизброими, но масовата употреба на буквата на закона над неговия дух в тяхната конкретна ежедневна дейност е доказателство за това. И това, че тяхната дейност се базира преди всичко на създаване на страх от санкции. И валящите напоследък, често стигащи до абсурд, предложения за нови и нови изисквания.

Понастоящем КАТ е една много силна организация, която може да си позволи какво ли не, чак до неподчинение на парламента (да си спомним за прословутия десен завой на червено). Освен контролът, който е тяхната основна функция, те определят по същество законите, парламентът просто ги одобрява. Пак те в крайна сметка определят и правилата, без тяхното съгласие нито едно предложение на регулиращите органи не може да мине. И медиите отразяват главно техните становища, алтернативни мнения рядко се появяват. Способни са да елиминират и съда, ако по тяхно мнение той им пречи.

Всеки от нас знае, че



умението да се пазиш от КАТ



е като това да владееш полусъединителя или да можеш да боравиш с мигача. То е част от умението да се кормува. Но остава основният въпрос - жертвите по пътищата. КАТ обективно не може да реши този проблем, той си е наш. И ние бихме могли съществено да допринесем за неговото решаване, ако всеки от нас си изгради точни и ясни представи за собствените си възможности и тези на колата си, и се съобразява с тях. Ако се въздържаме от агресия, колкото и околната среда да ни подтиква към това. Ако сме толерантни един към друг и престанем да тероризираме пешеходците. Това в крайна сметка е въпрос на култура. Тя със санкции, мущровка и "я му бръкни в джоба" не се постига, ала е задължителна.