"Продължаваме да смятаме, че България трябва да търси всички възможни форми и инструменти за връщане на дълга, който ни принадлежи", коментира вчера зам.-министърът на външните работи Гергана Грънчарова.
Правителственият говорител Димитър Цонев също потвърди, че "настояваме да получим това, което ни дължат", но уточни, че това е "на този етап" и "засега".
След завръщането си от годишната среща на МВФ и Световната банка през октомври министърът на финансите Милен Велчев заяви, че намаляването на дълга на Ирак към България ще бъде повлияно от решението на Парижкия клуб.
Тогава той разясни, че когато Парижкият клуб постигне споразумение за разсрочване и евентуално намаление на задълженията, едно от изискванията е другите кредитори да не получат по-добри условия от неговите. Велчев смята, че България не може да си позволи нито по икономически, нито по политически причини да опрости голяма част от иракския дълг, както настояват някои страни. През последните месеци стана известно, че МФ е разговаряло с американски и израелски фирми за лобиране за поне частично връщане на иракските задължения.
В разгара на иракската криза външният министър Соломон Паси насърчаваше участието на страната в "Коалицията на желаещите" включително с аргумента, че така България ще си върне дълга.
Решението на Парижкия клуб дойде след като Русия, която отскоро е член на тази организация, отстъпи на натиска на Вашингтон. Световните медии писаха, че Вашингтон се стреми Саудитска Арабия, Кувейт, други държави от Близкия изток и от бившия комунистически блок също да опростят задълженията на Багдад. На Парижкия клуб Ирак дължи 42 млрд. долара, а целият му външен дълг е над 120 милиарда.
80-процентното редуциране на дълга на Ирак е рекорд. Предишният беше 66-процентното съкращаване на борча на бивша Югославия след свалянето на Слободан Милошевич.
Анализ
Първоначално САЩ настояваха за 95% опрощаване на иракския дълг. Според анализатори, цитирани от "Ню Йорк таймс", икономиката на Ирак не би могла да се съвземе с толкова голям външен дълг. Смята се, че страните влизат в постоянна криза, ако външният им дълг надхвърля 1.5 пъти техния годишен износ. Очаква се тази година експортът на Ирак, основно нефт, да достигне 20 милиарда долара. Ако не бъде опростен иракският дълг, западните компании и правителства няма да инвестират за възстановяването на иракската петролна промишленост, твърди още изданието.
Сметки
България е един от големите кредитори на Ирак, който й дължи 1,7 млрд. долара, което е 12,5% от нашия БВП. Дългът на Ирак към САЩ е 2.1 млрд. долара, което обаче е 0,056% от американския БВП. За сравнение, дългът на Ирак към Русия е 2,5% от БВП, а към Франция - 0,2%. Ако опрости дълга на Ирак, България категорично би се превърнала в най-големия донор на Ирак, според мащаба на икономиката.
Законът за трансплантациите беше приет от този парламент и е в сила от началото на годината. Той въведе нов ред за деклариране на донорство. Според него хората трябва да посочат в здравните си книжки отказ или съгласие да дарят органите си. При липса на изрично посочено желание се питат близките. Преди 1 януари се декларираше само изричен отказ, което прави повечето българи потенциални донори.
До момента 974 души са обявили волята си, 320 от тях желаят да стават донори. 10 бъбреци от трупни донори са присадени у нас от началото на тази година. Това е с 20% по-малко от миналата, сочи статистиката на здравно министерство. Липсата на донори накара шефа на Правителствена болница Любомир Спасов да се обърне за помощ дори към църквата.
При приемането на новия ред специалистите, че процедурата ще блокира и без това редките трансплантации. Президентът наложи вето на закона, но мнозинството в парламента отказа да промени спорните текстове.
До момента 974 души са обявили волята си, 320 от тях желаят да стават донори. 10 бъбреци от трупни донори са присадени у нас от началото на тази година. Това е с 20% по-малко от миналата, сочи статистиката на здравно министерство. Липсата на донори накара шефа на Правителствена болница Любомир Спасов да се обърне за помощ дори към църквата.
При приемането на новия ред специалистите, че процедурата ще блокира и без това редките трансплантации. Президентът наложи вето на закона, но мнозинството в парламента отказа да промени спорните текстове.