За да има евроскептицизъм, трябва да има разговор за ЕС. Българската общественост обаче не участва в дебатите за Европа, тя проявява безразличие по теми като евроконституцията и бъдещето на Евросъюза. Тези идеи разви политологът Иван Кръстев на кръгла маса на тема "Шансовете на евроскептицизма и на национализма у нас". Според Кръстев гражданите вярват повече на Брюксел, отколкото на българските правителства. Причината е, че обществото ни таи надежди, че ЕС ще може да контролира корумпираните ни елити.

Тезата на проф. Петър-Емил Митев, който бе организатор на проявата, бе, че "у нас евроскептицизъм няма, но всички се опасяват от него". Той се позова на проучване на общественото мнение, според което реална опасност от антиевропейски настроения няма. Броят на българите, които се отнасят положително към членството в ЕС, е намалял през последните 4 г., но броят на настроените отрицателно е стабилен и е на много ниско ниво.

Доколкото дефиницията за "евроскептицизъм" предполага отхвърляне на членството в ЕС, проф. Митев определи като евроскептични две политически сили в лявото и дясното пространство - Комунистическата партия на Владимир Спасов и Български демократически форум.

Проф. Митев употреби израза "евронаивност", която се изразява в разпространената илюзия, че Евросъюзът ще реши всичките ни проблеми, за която допринася и начинът, по който политиците говорят за ЕС. Ако българите бъдат по-добре информирани какво ги чака в Европейския съюз, това няма да доведе до по-голям евроскептицизъм, категоричен беше проф. Митев.

Социологът Андрей Райчев прогнозира, че бъдещият евроскептицизъм у нас ще е "ляв" и ще е "класов".