|
Режисьорът Пламен Масларов е роден през 1950 г. Завършил е театрална режисура във ВИТИЗ през 1973 г. и кинорежисура и драматургия в CRUS в Париж. Бил е 2 г. режисьор на Пловдивския театър и 2 г. режисьор в Бургаския театър. През 1992/94 г. в Страсбург взема участие в програмата на Европейския съвет за култура за източноевропейските страни, наречена "Одисей". От 2001 до началото на 2003 г. е директор на Народния театър "Иван Вазов". От 17 ноември т. г. е назначен за директор на Българската национална филмотека. Автор на около 50 документални и над 10 игрални филма, сред които "Зелените поля", първият български уестърн "Съдията", "Забранено за възрастни", "Кмете, кмете", "14 целувки". Продуцент на скандалния филм "Граница".
---
- С какво чувство прие назначението си за шеф на филмотеката?
- С любовно чувство. Като казвам с любовно, това е точно така - както когато дълго време си мислил за някаква жена и накрая я имаш. Ще поясня - като млад човек аз ходех на т. нар. Киноуниверситет, където в рамките на филмотечните покази четяха лекции хора като покойния Тони Андрейков, Владо Игнатовски, Сашо Грозев, Вера Найденова и др. Тогава ми се струваше, че е много хард да присъстваш в такава среда. Знаех какво значи филмотеката за студентските събития в Париж през 1968 г., които промениха Европа. Те тръгнаха именно от Националната филмотека в Париж, която тогава се ръководеше от Анри Ланглоа, Годар, Трюфо... Това може да бъде видяно във филма на Бертолучи "Мечтатели". Въобще киното като образна памет, като някакво свидетелство на това, което се случва, ме е вълнувало от младежките ми години. И ми се струва, че заслужавам да отпразнувам златна сватба с него.
- С какво успя да победиш конкурентите си?
- Аз не съм се стремял да ги побеждавам. Май че с това. На Александър Наков ще му предложа да работи, както и досега, във филмотеката, а с Петър Кърджилов ще сключа договор, за да издаде книгата си за документалното кино през 50-те години в България.
- Защо изкара толкова кратко като директор на Народния театър?
- През 2001 г., есента, Народният театър имаше финансов проблем. Тогава Александър Морфов и Стефан Данаилов ми предложиха да заема поста на административен директор. В рамките на 2 месеца аз ликвидирах финансовите проблеми на театъра. Мога да кажа, че през цялата 2002 г., когато бях директор на театъра, не съм ползвал нито една стотинка постановъчни средства от Министерството на културата и за добро или за лошо постановъчно и репертоарно съм се справил. Разбира се, трябва да отправя и един укор към себе си: повече ме занимаваше излизането от финансовия и административния батак в театъра, отколкото репертоарната политика. Но въпреки това на афиша тогава се появиха имената на Иван Добчев, на Мариус Куркински, на Маргарита Младенова, на Елин Рахнев, на Теодора Димова, на Боян Папазов...
- Какви отношения поддържаш със сегашното ръководство на Народния театър? Беше ли на юбилея?
- Въпросът ти е провокативен, но отговорът ми е съвсем обикновен - в нормални отношения. Проф. Стефанов винаги ми се обажда, когато има някакво събитие в театъра. Аз пък винаги съм готов да им помагам, ако потърсят помощта ми.
- Кои са най-належащите за решаване проблеми пред филмотеката?
- Този въпрос ми го зададе Людмил Стайков - може би не като академик и като член на комисията по време на събеседването, а главно като колега режисьор. На Людмил аз му отговорих така: че влизам в един музей, в който ми трябва поне месец, за да се поогледам. Защото там, вътре в този музей, има десетки хиляди филмови заглавия и литература, а аз трябва да имам технологично време да усетя кое е най-същественото и важното за мен и за колегите около мен. Но ако се отговори прагматично на въпроса, най-важното е прехвърлянето на съвременни носители на лентите, които има опасност да се унищожат. Като казвам съвременни носители, казвам го с абсолютното съзнание, че при кинолентите е както при жените - има стари и качествени ленти, има и дигиталки. Така или иначе ние сме се отправили към дигиталките, защото животът е такъв, но е редно да оставим и от старите ленти, защото това е оригиналът. Това са мадоните. Те би трябвало да се пазят в специално депо според стандартите на FIAF (Световната организация на филмовите архиви към ООН). Българската филмотека членува там от 40 г. и спазва конвенциите, които са надзаконови за самата страна. Съхранението на световната памет под формата на движещи се образи, запечатани на носител, е едно от най-важните дела на съвременността.
- Къде се съхранява архивът на филмотеката?
- За съжаление на няколко места. Ние сме единствената европейска държава, която няма единно аудио-визуално хранилище. Една част от архива е в Киноцентър "Бояна", друга - в складове в Стара Загора и в Горна Оряховица. Най-старите неща се съхраняват в едни бивши военни погреби в Белоградчик. Говорим общо за около 15 000 заглавия, от които при 3900 нуждата от реставрация и прехвърляне е спешна. С постановление на МС 279 са отпуснати 500 000 лв. за прехвърлянето на т. нар. горяеми ленти върху негоряеми носители. Новите носители могат да бъдат също лента, могат да бъдат видео, могат да бъдат и дискове. Но конкретните решения за всеки отделен случай трябва да се базират на точната преценка на една комисия, която трябва според мен да се състави, за да прецени меродавно стойността на даденото изображение и информацията, която носи то. Ще дам пример - не може да прехвърляш черно-бяло кино от 30-те години върху цветен позитив само и само за да го запазиш. Трябва да спазиш характера на това, което хората тогава са влагали в дадената творба.
- Създаването на тази комисията и нейната работа няма ли да направят твърде муден процеса на спасяването на лентите?
- Това може да стане бързо, защото в България има великолепни специалисти - като Андрей Караниколов, с дълъг стаж в лабораторията на Киноцентъра, самия Петър Кърджилов, който беше мой конкурент за поста, проф. Александър Грозев и др. Въпросът е в това именно те да захванат с преценката, а не да се вземат силови административни решения. Консервацията и реставрацията на филмите не е в никакъв случай административен, а също до голяма степен творчески акт.
- Нали знаеш какво е казано - ако не искаш да свършиш една работа, създай комисия.
- Аз мога работата да си я свърша и сам. И ще я свърша сам. Комисията не е заради това да узакони моето решение, а защото спасяването на лентите трябва да е въпрос на консултативен консенсус. Няма да карам нито един човек от комисията да се подписва, ще се подпиша лично аз. Целта на създаването на комисията е, за да се определи вярната идея и насока на цялата работа, а не за прехвърляне на отговорността.
- Коя ще е първата ти стъпка при встъпването в длъжност, което предстои всеки момент?
- Ще направя един купон със състава на филмотеката, в който ще ги почерпя за първа заплата и ще им предложа съвместно - не управление! - а занимание, в основата на което занимание наистина трябва да е любовта към архива.
- Следиш ли новите български филми?
- Аз гледам всичко. Мисля си, че всеки български филм, който излиза на екран, е ценно нещо - независимо от споровете около художествените му качества. И всички колеги, които правят филми в момента, не бива да бъдат нито възхвалявани, нито отричани, а единствено насърчавани.
- Гледа ли филма "Откраднати очи", с който бе закрита Кинопанорамата в НДК?
- Гледах го. Струва ми се, че тази тема, великолепно подсказана от сценаристката Нери Терзиева, ако беше развита от ирански или босненски режисьор, щеше да се получи световен филм.
- Как гледаш на бъдещето на българския филм?
- Бъдещето на българския филм ме окуражава главно заради миналото на българския филм.
