Колкото повече България напредва според обективните икономически показатели, толкова повече българинът става по-песимист. От 6 години брутният вътрешен продукт расте, и то с добри темпове, а българинът става все по-навъсен. Дори според по-широки показатели, изследващи качеството на живота, положението се подобрява. "Икономист" ни изкачи с 2 стъпала нагоре в световната си класация по качество на живот. Въпреки това българите се чувстват едни от най-нещастните нации в Европа, както отбелязва проведено наскоро изследване на Лондонското училище по икономика и политически науки.

Родните проучвания показват и друго - че дори мнозинството оптимисти са оптимисти само за себе си, но не и за бъдещето на страната. Такива са 1/4 от населението, както показа мащабното проучване на "Глобална България" през пролетта.



Дисбаланса между личния

и колективния проект



потвърдиха и други изследвания.

В социологическите проучвания се прокрадва и друга тенденция, която социолозите още не смеят да нарекат евроскептицизъм. Според последното изследване на МБМД например за една година броят на хората, които смятат, че присъединяването ни към ЕС носи повече ползи, отколкото ограничения, е намалял от 65% на 57%.

Едва ли това е зараждане на български евроскептицизъм. По-скоро може би тези числа отчитат едно съвсем нормално охлаждане на масовите свръхочаквания към членството. И които са били дълги години подхранвани от политиците, както призна от името на политическата класа наскоро и президентът Първанов. Освен това евроскептицизмът няма никаква рационална база у нас, каквато отдавна има в старите и новите членки на ЕС. И как да има, след като масовата представа за евроинтеграцията у нас



се изчерпва с датата

на членството



И като все чакаме прехода да свърши (някои вече го свършиха), че да заживеем "оправени".

Но и това не е чак такъв проблем. И преди бяхме "за" пазарна икономика, но "против" приватизацията например. И макар и със закъснение, с по-големи икономически загуби и с повече несправедливости за мнозинството от централноевропейците, се придвижихме успешно до портите на Европа. Най-вече благодарение на външния натиск. Нищо странно, периферията обикновено се модернизира така, така се модернизираме и ние вече 130 години. Имаме, разбира се, и собствено желание, но то си остава утопично и противоречиво. Ето и сега сме "за" Европа, но "против" да продаваме земя на европейци. Или поне не на чужденци извън ЕС. И както при много подобни случаи досега, депутатите от конституционната комисия най-после се съгласиха да приемат каквото трябва въпреки масовите настроения. Така че колкото и потресаващ да изглежда фактът, че едва 17% знаят, че сме приключили преговорите за членство с Брюксел, не е чак такъв проблем, че за масовия българин евроинтеграцията е не толкова личен въпрос, колкото грижа на държавата.



Нали все пак

тя му се случва



Истинският проблем е в отчуждението на огромното мнозинство. Половината българи се чувстват губещи от прехода и са пълни песимисти за бъдещето си (по изследването на "Глобална България"); половината българи смятат, че от евроинтеграцията ще спечелят само едрият бизнес и политиците, а собственият им живот с нищо няма да се промени или дори ще се влоши (според данните на МБМД). Ясно е кои са тези хора - с ниски доходи, застаряващи, с по-ниско образование, без перспективи за професионална реализация, загубили голяма част от статусите си от времето на социализма.

И същите тези хора са "за" членството в ЕС - едва 15 на сто от българите са "против". Излиза, че консенсусът за евроинтеграцията у нас е не само номинален, но и мазохистичен. Може би тези хора са алтруисти - помагат на децата, близките си и останалите с шансове да успеят? Нищо подобно на практика - спъваха всякакви реформи през годините. Но пък и онези с шансове да успеят не вярват в социалното сътрудничество - иначе нямаше да са оптимисти само за себе си.

Сигурно не е и чак такъв проблем да си



евроинтеграционен мазохист,



макар лично да не очакваш нищо добро, Европа сама по себе смяташ за нещо хубаво и няма как да си против нея. Пък и песимизмът ти може да е пресилен - все ще има добро и за теб, нали Европа е (все още) социална. Истинският проблем ще е, ако номиналната подкрепа за ЕС на половин България се окаже сублимация на неугасналата надежда за ново чудо ала 2001-а. Стига да има подходящ лидер или партия за верване, току-виж като гръм от ясно небе, като цар от Мадрид от номиналния проевропеизъм се роди истински евроскептицизъм.

Затова трябва да се радваме, ако номиналните проценти "за" членството продължат да спадат. Това ще означава, че свръхочакванията здравословно изстиват, а популистката пързалка се топи.