От две години насам се води ожесточена битка за собствеността на голяма част от ботаническата градина край Варна. За нея спорят Софийският университет, манастирът "Св. св. Константин и Елена" и частната фирма "Сийланд пропъртис". Даже има дело в съда, което трябва да приключи до няколко дни.





"Всичко започва от това, че сме на хубаво и апетитно място. Ако ботаническата градина беше някъде из гингерлиците, нямаше да имаме тези проблеми", твърди директорът й Огнян Илиев.

Градината се намира вляво от пътя Варна-Златни пясъци, на хвърлей от границата на курорта Свети Константин, под вилната зона на Виница. Създадена е през 1979 г. на мястото на съществуващ разсадник. Тя е тип "дендрариум", с впечатляващо биологично разнообразие. В добрите си години се е простирала на 710 дка. След 1989 г. в резултат на реституционни претенции на частни стопани са възстановени около 350 дка. За останалата земя през 1999 г. областната управа на Варна издава акт за публична държавна собственост на базата на документи, подадени от Софийския университет. Точно тези земи сега бунят духовете.



"Областният управител не е имал право да издаде акт



за изключителна държавна собственост, това е в прерогативите на министъра на регионалното развитие", твърди Момчил Караджов от холдинг "САНО", под чиято "шапка" е фирма "Сийланд". СУ се е позовал на решение на просветното министерство. Проверка на "Сийланд" обаче показала, че документът с посочения изходящ номер няма съдържанието, цитирано в акта. Впоследствие била открита преписка по въпроса.

За да се предоставят права на ползване на публична държавна собственост на СУ, трябва да е минала процедура по отдаване под наем или концесия, а подобно нещо няма, твърдят от "Сийланд".

През 2001 г. манастирът "Св. св. Константин и Елена" подава документи за възстановяване на собственост върху терена.

"Реално земите, за които претендират, не са били на Българската православна църква", твърди обаче Огнян Илиев. Според него до Освобождението три града - Варна, Несебър и Поморие, и 40 села на север от Варна остават към гръцка епархия. "В султанския берат ясно е написано, че те не са на подчинение на екзархията", твърди той.

След 1878 г. са водени дела във Варненския, Русенския и Софийския съд. Те присъждат имотите на "Св. св. Константин и Елена" на Варненската окръжна постоянна комисия, т.е. на общината.

В доклад до зам.-министъра на земеделието Нихат Кабил от м. г. експертът инж. Боряна Дарданова и юрисконсултът Даниела Вачева обясняват, че още Русенският апелативен съд през 1899 г. е установил по безспорен начин, че "спорните имоти никога не са принадлежали на Варненския гръцки митрополит, нито пък са били епархиални имущества... Спорният имот... се е управлявал от светската власт, а не от духовенството и следователно имотът има светски, граждански характер."



"Дори правното основание на църквата е нищожно,



защото бяха извадени документи от XIX век, а законът предвижда възстановяването на имоти, отнети след 1944 г.", казва Илиев.

Въпреки това през 2001 г. поземлената комисия възстановява на манастира "Св. св. Константин и Елена" 195 дка от ботаническата градина. Според справка от РДВР-Варна до областния управител от септември 2002 г., с която "Сега" разполага, въпросната комисия е приела като доказателства "копия на архивни документи без юридическа стойност".

Според Огнян Илиев в основата на решението стои тогавашният председател на поземлената комисия Петър Бегажев. Той е главна фигура в православната фондация "Света Троица", която трябваше да издигне параклис до Аладжа манастир през 2000 г. 4 години по-късно там параклис няма.

"Издаден е и протокол за въвод във владение, но църквата никога не е въвеждана във владение - поне щях да разбера по някакъв начин", казва Огнян Илиев. На базата на това решение на поземлената комисия обаче църквата получава и констативен нотариален акт.

На 12 април 2002 г. Епархийският съвет разглежда предложение за замяна на земи от "Сийланд пропъртис" и единодушно го приема. Срещу 195 дка в ботаническата градина църквата получава близо 98 дка лозя край Галата, 200 дка селскостопанска земя край Каварна и 50 дка гори край Виница. "Сийланд" трябва да доплатят на църквата 250 000 лева и да поемат разноските, свързани с възстановяването на собствеността върху имотите. В точка 5 на протокола от заседанието е записано, че



Епархийският съвет приема с благодарност даренията



на "Сийланд" - автомобил и микробус.

Замените са извършени нотариално на 5 и 7 юни 2002 г.

В ботаническата градина никой не знае за подобни действия. "Със "Сийланд" сме се срещали, както се казва, на бойното поле", обяснява Огнян Илиев.

"Полето" се оказва парче земя между оградата и пътя от курорта Св. Константин към Виница. Според директора на градината собствеността й се простира до самия път, а незаграденият участък е бил предназначен преди години за изграждането на паркинг. "Оградата е с около 20 метра навътре, предвидена е била междинна зона", твърди той. През есента на 2002 г. служители на парка направили опит да изместят оградата до самия път, но били спрени от хора на "Сийланд". И двете страни подават жалби в полицията.

Едва при този сблъсък Илиев разбира, че църквата претендира за собственост в ботаническата градина. "Отидох тогава при председателя на поземлената комисия Бегажев, а той ми каза: "Иди там и се разберете с владиката", разказва директорът.

Въпреки споровете от май 2002 г. ботаническата градина е отворена за посещения като



първия екопарк в България



От тази година със заповед на министъра на екологията Долорес Арсенова тя е със статут на защитена местност. Това също се оспорва от "Сийланд" в съда. На 4 ноември тричленен състав на ВАС отхвърли жалба й срещу заповедта на Арсенова. "Обжалваме пред петчленен състав", заяви Момчил Караджов. Според фирмата е нелогично защитена местност да съществува в регулацията на град Варна.

И двете спорещи страни са убедени в правотата си. Зад позицията на университета застават онези варненци, които са против шеметното застрояване на крайбрежието и гледат на градината като на последния зелен оазис. Собствениците на "Сийланд" пък коментират, че "явно все още "частен бизнес" звучи като мръсна дума". Те обясняват, че са отложили плановете си за имота за след няколко години, тъй като очакват дълга съдебна битка с университета. Същата е прогнозата и на Огнян Илиев. "Ботаническата градина ще влезе в Европейския съюз като собственост на СУ", категоричен е той.



Каре

НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ



В отговор на въпрос на депутатите от левицата Андрей Пантев и Янаки Стоилов на 18 април 2003 г. министърът на земеделието Мехмед Дикме заявява, че със заповед на заместника му Нихат Кабил е назначена комисия, която да провери обстоятелствата около възстановяването на земи от територията на ботаническата градина на манастир "Св. св. Константин и Елена". Той ги нарича "неправомерно възстановени" и обяснява, че комисията е констатирала "значителни нарушения, извършени от състава на бившата поземлена комисия". Пред депутатите министърът обяснява, че е поискал от областната служба "Земеделие и гори" да "измени решенията, с които е признато и възстановено правото на собственост на манастира". Председателят на поземлената комисия Петър Бегажев е освободен от длъжност. Друг наказан за правния батак около ботаническата градина няма.

"Наказателно производство срещу "виновното лице" по следствено дело 3087/2003 г. е прекратено от Варненска окръжна прокуратура, тъй като "индивидуализирането му е невъзможно". В определението на прокурора Радослав Лазаров се казва, че "поземлената комисия е колективен орган" и "решението за реституиране на земи на несъществуващия манастир е колективно и не може да бъде вменено във вина на никой от членовете на комисията".