Няма спор - журналистите са граждани като всички останали и трябва да се подчиняват на всички действащи закони в страната. Още по-безспорно е, че те трябва да бъдат наказвани, когато ги престъпят.

В същото време обаче трудно може да се приеме практиката за създаване на специални забранителни норми, чиито единствени изкупителни жертви са само журналистите. При това разпоредби, които са сплашващи, които действат като бариери за осъществяване на професионалните задължения и за отговаряне на обществените очаквания.

В действащия сега български Наказателен кодекс има няколко разпоредби, които са сякаш "посветени" единствено на представителите на медиите.

И тук изобщо не става дума за станалия през последните дни скандално популярен текст на чл. 339а от този кодекс, за който българските медии алармират от години. Трябваше да се стигне до почти едновременните обвинения по този член срещу заловения на Дунав мост с камера в очилата румънски журналист и срещу екипа на Би Би Си, заснел филма "Да купиш игрите", за да се види, че нещата са тревожни.

Защото вече нито един и български журналист не може да се чувства спокоен, че евентуалното ползване на скрита камера и скрит микрофон с едничката цел да се покаже истинското лице на даден властник или чиновник или за да се покаже едно или друго престъпление няма да му коства арест, години разкарване по прокурорски и следователски стаи, а в крайна сметка и затвор.

Отделно от това този текст от НК бъка от абсурди и странности. Според него всеки, който "без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация", се наказва с до три години затвор. Никъде не е обяснено какво е "специално техническо средство", няма обяснение защо и държането му трябва да се наказва. Нищо. И в общи линии всеки дознател, следовател, прокурор и съдия могат да си четат закона както им падне. Касетофонът и фотоапаратът специално техническо средство ли са? А GSM с камера? А че текстът е насочен срещу журналисти, не е трудно да се види и в практиката - до момента не се е чуло някой друг да е подведен под отговорност по разпоредбата. Независимо че е публична тайна какви специални технически средства използват куп силови и икономически групировки, охранителни фирми и т. н. Срещу тях дела няма.

Че има нещо сбъркано в текста, показва и обстоятелството, че дори вътрешният министър Георги Петканов и главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов стигнаха до сравнително съгласие в коментарите си за него. И двамата смятат, че журналистите трябва да имат право да използват специални технически средства при своите разследвания. И в това има много логика. Защото журналистът събира информация, за да я предостави и покаже на обществото, а не за да рекетира един или друг човек, една или друга фирма, една или друга институция.

Затова повече от наложително е този текст ако не да бъде премахнат, то да бъде прецизиран. Нещата могат да се решат лесно, ако се събере Пленумът на Върховния касационен съд или пък Общото събрание на наказателните колегии на ВКС и се направи постановление, в което ясно да се обясни какво има предвид законодателят. Поне да се уеднакви практиката. Все пак депутатите и магистратите показаха, че могат да действат и бързо - когато става дума за техни привилегии като дипломатическите паспорти.

Проблемът с НК обаче не е само заради скритите камери и микрофони. В него има и още куп сплашващи и определено насочени само към журналистите текстове.

И досега в кодекса стоят като престъпление обидата и клеветата. Макар че бяха направени големи стъпки в тази посока с преследването на тези деяния само по частен път (без участие на прокурор) - падането на затвора за тях, то мястото им изобщо не е в НК. Който се чувства обиден или наклеветен, може спокойно да си води гражданско дело, но като си плати държавната такса преди това.

Подобен е и проблемът с текстовете за издаване на държавна и служебна тайна, които също предвиждат възможност за преследване на журналисти. Независимо че отговорността за опазването на тези секрети са в ръцете на хиляди чиновници и на стотици институции, разпоредбите са направени така, че да го отнасят журналистите.

Във всички нормални държави свободата на словото е равностойна ценност едновременно на защитата на националната сигурност и на личната неприкосновеност. Балансът между тях се нарушава в недемократичните държави. Там всичко е обвито в тайна, корупцията е свещена крава, а медиите са с "опряно в челото дуло".

България не е такава. Нали?