Римляните са почитали Янус. Бог на входа и изхода. Било е обичай двете врати на храма му да са отворени, докато някъде се води война. Да ги затварят, когато цари мир. Лесно било на войнствените потомци на Еней, когато кръстосвали само латинското поле. Свършва войната - хлоп вратата. Но когато държавата им прекрачила отвъд Средиземно море? Лукавият Октавиан Август веднъж собственоръчно затворил дверите.
Сиреч мир. Всъщност пропаганда
Римляни продължават да гинат из лесовете на Германия, пустините на Сирия или плодородната тогава Либия. Оттогава насам е все така. Голяма война може и да няма, но локалните войни никога не спират за нито една държава, възприемана от съвременниците си като велика.
Империята на Хабсбургите воюва в Европа, но дрънка оръжие и в Америка, и в Азия, и в Африка. Не падат по-долу британците, над чиято империя "слънцето никога не залязва". Руснаците поели към Сибир, към Полша и Балтика, към Украйна, Кавказ и Средна Азия. Надали са имали и година от средата на ХVI в. насам, когато да не са били впримчени в местни конфликти.
Локални войни водят и французите в Алжир, в Индокитай, че и в Чад, а в последните седмици се вплетоха в Кот д'Ивоар.
Щатите, откак стават световна сила, не падат по-долу. Мястото няма да стигне да изброим страните, ощастливени от суровата ласка на морските пехотинци, обезсмъртена от Клинт Ийстууд в невероятно тъпия филм Heartbreak Ridge, който, слава богу, нямаше успех.
С други думи, ако си гражданин на велика държава, локалните войни не ти мърдат. Трябва да си готов за тях.
А разлика между локалната война и войната въобще има
Войната, макар и невинаги, защитава общонационални интереси. Локалната война - като правило - защитава истинските или мними интереси на върхушката - икономически или политически. Лозунгите може и да са същите. Ползвателите са различни.
Българинът традиционно съизмерва желания с възможности. Когато някой у нас е опитвал да надвиши боя си, бързо са го съпикасвали. В упоението на Балканската война стари държавници кроят колония в Анадола; през Първата световна предлагат албанска корона на невръстния княз Кирил; през Втората дрънкат оръжие срещу Русия. Колониите са посрещнати с насмешка, короната - с безразличие; войнствените амбиции са пресечени от корен от царя.
Не сме участвали в локални войни. Не е в традицията ни. Не е имало защо. Армията ни през последното столетие и нещо почти винаги е била армия на въоръжения народ, наборна армия. Такава е била и европейската философия.
Наборната армия решава големите задачи на държавата
В локалните конфликти хвърлят професионалисти. Те са добре въоръжени и обучени, та компенсират малкия си брой.
През Първата световна война притиснатите от германците французи викат на помощ руснаци, макар да се съмняват в качествата на помощниците - мужици, наборници. Дали ще възкачат върховете на военната ученост - сиреч дали ще могат да сглобяват и разглобяват пушката, която ще получат. В професионалистите от Чуждестранния легион никой не се съмнява.
Локалните войни възпитават особена психология
Психология на професионалната армия. Тя изисква да приемеш, че сраженията някъде вдън гори тилилейски не се различават принципно от опасностите на миньорския труд в забоя. Да бъдеш готов да почукат на вратата ти със скръбна вест. Да си там не заради "пролетарски интернационализъм" или за да "помагаш на демокрацията", а защото това е професията ти. Където те пратят, там отиваш.
Досега поне тази нагласа я нямахме. Шопите през Първата световна война се разбунтуваха, когато ги прекарваха отвъд Дунав. "Своето не даваме, чуждото не щем" бе лозунгът им. Сега е друго. Внимателно ни възпитават в новата за нас психология. Ласкаят ни. Меко, но твърдо ни направляват. Гордеем се, че померваме ръст с великите сили. Ходим на мисии в Грузия и в Афганистан. Пращаме военни в Косово, в Афганистан, в Ирак. Добре дошли в новия смел свят, както казва Олдъс Хъксли.
А военните в Ирак през XIX век са българи, завършили Военномедицинското училище в Цариград и запокитени в окрайнините на империята. Та какво правят те? При първа възможност си плюят на петите. Или оставят костите си там.
















