|
Страната ни обаче е отворена за развитие и на други видове нестандратен бизнес. Първо, поради сравнително чистия въздух след спрялата индустрия, и второ, поради факта, че ако човек е достатъчно предприемчив, винаги ще намери начин да печели. Пример за такъв стопанин е носителят на тазгодишната награда "Най-добър млад предприемач", връчена от Българо-американската кредитна банка, която награди 26-годишния Йордан Дотов от гр. Кула с 6000 долара. Дотов има ферма от 40 дка за жаби в с. Цар Петрово, Видинско. Той отглежда жабите в депа под земята в продължение на 6-7 месеца и след това ги продава на френска фирма. В ЕС има кланици за тези земноводни, а на пазарите там се продават техните бутчета, и то като деликатес.
--------
В близко време у нас ще бъде учредена Асоциация на производителите на биотор с използване на калифорнийски червеи. Това съобщи за "Сега" Лилиана Рабаджийска, чиято семейна фирма "Лира" в Пазарджик се занимава с този бизнес вече пета година върху площ от 300 квадратни метра. Според Рабаджийска в България сега съществуват поне 15 средноголеми екоферми, преработващи оборски тор посредством калифорнийски червеи, но засега продукцията им не е добре позната на пазара. Лично тя е направила предложения пред Министерството на земеделието да бъде подготвена специална програма, която да стимулира производителите. Нейните очаквания са, че още в началото на следващата година могат да бъдат готови и нормативните разпоредби. Рабаджийска си спомня, че първите количества калифорнийски
червеи са дошли нелегално у нас
от Македония преди 7 години. Според други твърдения първата екоферма от този тип е създадена във великотърновското село Иванчево пак от македонски гражданин. На територията на Старозагорската община с червеи работи инж. Симеон Шинев, който ползва собствен имот в село Дълбоки. Преди години това беше масовият бизнес в Сърбия, разказват запознати и твъдят, че у нас почти не се говорело за него. Казват още, че от западната ни съседка въобще не давали информация за възможностите за добра печалба от този бизнес.
След тригодишно проучване на пазара и технологията, тази пролет Симеон Шинев, който е специалист в областта на гражданската защита при източномаришкия рудник "Трояново-1", решил да заложи първите гнезда с калифорнийски червеи. Купил ги от фермата на Рабаджийска. Започнал с 10 кв. м, в момента е утроил площта, а първата продукция очаква да извади на пазара през февруари догодина. Техниката е проста - специално селектираните червеи обработват оборския тор, като отстраняват натрупаните в него тежки метали и семена на плевелите. С тази допълнителна земеделска процедура добивите от единица обработваема площ се увеличава почти двойно.
-------
Каре 1
Пълзящите гадинки - начин на употреба
Като суровина за производството на биотор се използват говежди, свински, конски или птичи тор. За изхранването на едно легло от 1 линеен метър са необходими около 500 кг тор годишно. Оформя се леха с широчина 1 метър и дължина според желанието. Забиват се колчета на разстояние едно от друго 30 cм. Върху колчетата се опъва тел. Върху нея се полага платно от пореста материя, която пропуска излишната вода при поливане. По този начин лехата добива вид на корито, в което се насипват червеите, а върху тях суровината. Крайният продукт, след изсушаването и пресяването, е подходящ за наторяване на всички видове селскостопански растения и градини, като се гарантира почти двойно по-висок добив. Изследванията, проведени от Национална служба по растителна защита (НСРЗ) към Министерството на земеделието и горите с биотор, произведен в екофермата на Снежана Благова в село Крумово, Пловдивско, която е създадена по програма "Леонардо да Винчи" с участието на Пловдивския земеделски колеж, показват, че биоторът е богато запасен с подвижни форми на азот, фосфор, калий и микроелементи. Не съдържа тежки метали над пределно допустимите количества по БДС. Подобни са резултатите от лабораторията към Аграрния университет в Пловдив.
--------
Самите червеи могат да бъдат ползвани като храна за домашните животни, смлени и изсушени те се включват като протеинова добавка. Според запознати цената на 1 кв. метър с калифорнийски червеи, необходими за началото на производството, струва 100-120 лв., а само след три месеца площта се удвоява заради бързото им размножаване. От 10 квадратни метра се получават до 5 кубически метра биологично чист тор, чиято цена е 180-200 лв. на българския пазар, при над 1000 евро в съседна Турция.
Биоторът, получен чрез червените калифорнийски червеи, може да намери изключително приложение при възстановяване на ерозирани терени или при възстановяване на големи площи в района на комплексите "Марица-изток", "Асарел" или край "КЦМ-Пловдив", смятат специалистите. От червеите могат да се възползват и в Панагюрски медни мини. Според експертите, за "наторяване" на земеделски земи също могат да се ползват червеи. Но специалистите обясниха още, че тъй като у нас повечето земи се стопанисват от арендатори, а не от собственици, наемателите гонят бърза печалба и едва ли им е до разумно и оптимално стопанисване на почвите.
Напоследък в страната се продават и
дървета, "заразени с трюфели"
Това е супер специфичен бизнес, обясни управителят на бургаската фирма "Кейпи" Кирил Проданов, който се занимава с търговия с дървета, заразени с трюфели. Той обясни, че има и друга стопанска дейност, поради което не търси банково кредитиране за специфичния си бизнес.
Трюфелът е подземна гъба, която расте в корените на дърветата - най-подходащи "приемници" на спорите на гъбата са череша, габър, върба, топола, дъб. През средновековието се е вярвало, че трюфелът зрее при пълнолуние и се образува от гръмотевиците, които удрят дървото. Във Франция първоначално са ги изравяли прасета, после за целта са били обучавани специални кучета. За да вирее трюфелът, се изисква специфична по състав почва, а и съответното дърво, "заразено" с него, обяснява Проданов.
Липсва световен пазар за трюфели, но те фигурират в нашата митническа тарифа. Цените са от 860 до 1435 долара за килограм, става ясно от справка в Интернет. Средните добиви са 28 кг гъби от декар. Все още липсва промишлено производство. Основните количества се изкупуват от Италия, Испания, Германия. Правят се опити трюфели да се отглеждат дори в оазисите на Кувейт.
Как обаче стоят нещата с
кредитирането на екзотичния бизнес
Безпроблемно, е категоричният отговор на някои кредитни институции. За нас е все едно дали става дума за кредит за печатаща машина или за "екзотичен" бизнес, съобщиха например от ПроКредит банк. В кредитната си политика ние не делим бизнеса по браншове, коментираха от банка, която е активна в кредитирането на малкия и средния бизнес. Решението за отпускане на кредит се взема, след като кредитният инспектор на място се запознае с бизнеса. Ако са предложени добри идеи за развитието му и клиентът има поне минимален опит, няма проблеми с отпускането на заема. Банката не изисква бизнеспланове при кандидатстването за кредит.
От Пощенска банка обаче заявиха, че рисковите проекти имат по-малки шансове да бъдат финансирани. Ако това е тепърва стартиращ бизнес, много малка е вероятността кандидатът да получи кредит, обясниха от институцията. Шансовете на евентуалния кредитополучател се увеличават, ако "екзотичният" бизнес се явява като допълнителна дейност към основната, която той развива.
Повечето клиенти имат стандартен бизнес - магазин за хранителни стоки, фризьорски салон, козметично студио, шивашко ателие и др. В Кредитекс не делят кредитополучателите на такива със стандартен и с нестандартен бизнес, обясниха от нефинансовата кредитираща институция. Опитваме се разберем дали човекът си разбира от работата, печели и предлага смислено обезпечение, за да му отпуснем кредит, обясниха оттам. Компанията обаче отпуска кредити само срещу ипотека.
От Кредитекс дадоха пример как са отпуснали кредит на ЕООД с по-специфичен бизнес, след като 6 банки отказали да кредитират поректа му. Като "специфичен" от институцията определиха отглеждането на охлюви. Клиентът кандидатствал за заем за закупуване на земя, върху която да изгради закрита ферма. Върху тази земя има няколко постройки - ловна хижа, рибарници, стрелбище и постройка за фазани. Освен фермата за охлюви клиентът ще изгради развъдник за фазани, а в рибарниците, освен пъстърва и шарани, ще развъжда и раци. Идеята за този бизнес му хрумва от предаване по ТВ - за цената на деликатесните охлюви в малко швейцарско ресторантче. Човекът се амбицира и завършва курс по охлювъдство в Лесотехническия университет. Проучва дали в България има ферми за целогодишно култивирано отглеждане на охлюви, чийто основен консуматор е Западна Европа.
Защо отпуснахме
кредит за ферма за охлюви?
Едва ли разбираме нещо от охлюви, но ни хареса сериозния и отговорен подход на клиента и идеята му за нов бизнес. От 5 години той има и друга дейност - денонощна автомивка и кафене, които е успял да създаде и развие успешно. Човекът ни направи впечатление на енергичен, упорит и разбиращ от работата си предприемач. Все пак освен т. нар. нестандартен бизнес, той имал и друг - денонощна автомивка и кафене. Обезпечение за кредита за охлюви и фазани са два апартамента по пазарна стойност.
Ипотечните кредити, които отпуска компанията, са в евро или в щатски долари, но може да се теглят и погасяват в левова равностойност. Срокът е от 1 до 20 години. Минималният размер е 5000 евро или долара. Максималният зависи от стойността на предложеното обезпечение. Обезпечението е ипотека върху недвижими имоти, регулирани за строителство парцели и др.
------
Каре 2
В Тайван отглеждат светеща риба
Тайванската фирма "Тайкун", занимаваща се с биотехнологии,
създаде флуоресцентна рибка, която излъчва златиста светлина, съобщиха агенциите. Миналата година същата фирма създаде трансгенна риба. Финансовият директор на фирмата Бил Куо обяснява, че новата рибка има голямо бъдеще в Китай, където по традиция златото се отъждествява с просперитет и щастие. На пазара рибката ще струва 59 тайвански долара (1.80 щатски долара). Фирмата получила впечатляващия резултат, след като в ембриони от риби бил вкаран флуоресцентен протеин от медуза. През 2003 г. "Тайкун" пусна на пазара неонова рибка, която свети в тъмното. Тя бе отличена от американското сп. "Тайм" като една от най-хубавите инвенции през 2003 г. Неоновата рибка струваше средно 600 тайвански долара. Цената на някои екземпляри достигна 3000 долара, пояснява Куо. Първоначално фирмата се затрудняваше да отгледа достатъчно неонови рибки и "произвеждаше" едва няколко хиляди бройки месечно, но сега проблемите са преодолени, уверява той.
--------
|
|
|